Д елото за отговорността на машинистите на влак 90570 Димитър Михнев и Радослав Петков, осъдени за причиняване на железопътна катастрофа, отнела живота на 7 и ранила 14 души, тръгва на втора инстанция във Варна на 25 януари, научи „Телеграф”.
КРАСИМИР КРУМОВ
Срещу присъдата, която донесе 15 години затвор за Михнев и 10 за Петков, има две жалби – от подсъдимите и от процесуалния представител на пострадалите, както и протест от страна на Окръжна прокуратура-Шумен и това е причината да бъде образувано въззивно дело 260 в Апелативния съд във Варна.
Юридически катастрофата в Хитрино приключи на първа инстанция с осъдителна присъда от Шуменския окръжен съд на 22 януари т. г. Съдът прие, че на 10 декември 2016 година в Хитрино при управление на подвижен железопътен състав двамата машинисти са нарушили правилата за движение на железопътния транспорт, влезли са в района на гарата със 78 км/ч при задължение да намалят до 40 км/ч, в резултат на което е последвало дерайлиране на влака и повреждане на вагон-цистерни от състава на композицията, изтичане на превозван газ пропилен и последвал взрив. В резултат на това по непредпазливост Михнев и Радослав Петков причинили смърт на седем лица, тежки телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица, като извършеното е при условията на независимо съпричиняване и случаят е особено тежък.
Делото в Шумен отне в съдебна фаза 2 години, като по време на неговото гледане са съставени над 1400 страници протоколи, проведени са 2 видеоконференции с други държави, 1 телеконференция, предявени са 24 часа видеозаписа, 7 хиляди снимки, 2 часа аудиозаписа. Големият обем на материалите забави, макар и в рамките на законовия срок от 6 месеца, обявяването на мотивите на съда. Те излязоха в последния възможен ден на 21 юли т. г. и се съдържат в 570 страници. Материалите са окомплектовани и изпратени на Апелативния съд във Варна, където на 14 август т. г. е образувано въззивно дело. Първото му заседание е било насрочено за 6 ноември, но е отложено заради противоепидемичните мерки и заради големия брой участници като страни в процеса по списъка за призоваване.
Клетви
„Проклела съм ги всичките. Ако мога, ще избягам оттук и ще отида някъде. Не искам да виждам това място. Но къде да отида.” 43-годишната Хатче Рагуб гледа някъде над главата ми и говори като в транс от прозореца на къщичката на стрелочниците по IX жп линия малко преди гарата в Хитрино. Точно на мястото, където на 10 декември 2016 година при навлизане в центъра на селото дерайлира влакова композиция с газ пропилен. От катастрофата последва взрив, причинил смърт, страдания и разрушения.
Четири години след катастрофата Хатче е объркана. „Не ме питайте, нищо няма да ви кажа”, реагира жената при вида на приближаващия се мъж с фотоапарат. А после, без да я питат нищо, започва да реди думите. „Изгубих в тази катастрофа брат ми и зълва ми. И нищо не можах да направя. Не можах да ги спася. Аз извадих от развалините двете им деца Севги и Рейханя.” Историята на фамилията Рагуб е може би най-страшната от онзи декемврийски ден. Главата на семейството Акиф Рагуб е работил 18 години в железниците, а жена му Файме Сали до смъртта си е стрелочник. Къщата им е най-близо до епицентъра на взрива. Когато избухва изтеклият газ, събаря дома им като картонена кутийка, а те пропадат някъде в мазата. „Няма спасение от туй нещо, лягай, ще умрем”, казал под руините Акиф. „Какво ще правят децата?”, отвърнала жена му и това са последните думи, които децата дочули.
В транс
„Веднага след взрива дойдох тук до бариерата по пижама, но се върнах. Откъде да съм знаела, че от другата страна къщите са съборени и брат ми е умирал. Когато дойдох втори път, влязохме да извадим децата”, разказва в транс сестрата на Акиф Хатче. Рейханя се свестила едва в болницата. Ако търсите днес информация за черния ден, в който са погребани родителите й, ще видите, че и тя е отписана във всички сайтове и вестници. „Рейханя Рагуб е починала в болницата във Варна и затова ще бъде погребана по-късно”, предават от мястото на събитието репортерите. Не е бил дошъл часът й. „Искам да живея, още съм млада”, казало на спасителите 22-годишното момиче, преди да изгуби съзнание, докато я вадят от останките на бащиния й дом спасителите. Разбрала за смъртта на родителите си два месеца по-късно.
„Хубаво става селото, но аз го мразя, мразя и хората му. Направиха улиците, къщите, полицията, кметството, но никой няма да върне моите близки. Еднакви в бедата си бяхме през първите дни, после дойде алчността. Хора, които не са пострадали, се редяха да получават помощи, да им ремонтират къщите. Еми, не беше справедливо. Защо трябваше да хранят толкова месеци цялото село, а не само тези, които имат нужда. Разрушаваха здрави къщи, за да покажат, че са пострадали и да им направят нова. С очите си видях, бях с качулка, те мен не ме видяха, как едно семейство трошеше нарочно дървената дограма, за да им сложат нови прозорци. Да ти кажа, който няма пострадали – по-добре живее след аварията. Но аз съм ги проклела всичките!”, реди Атче. Мъка, а не злоба е това. Мъка по непоправимото. Толкова тягостно, че не се сещам да тръгна от прозореца й. Днес стрелочничката живее заради семейството си и заради Севги и Рейханя, които са вече част от нейното семейство. Племенниците живеят сами в къщата. Севги учи в Шумен, сравнително по-лесно се адаптира, но Рейханя, която се е дипломирала като магистър „Сигнално-охранителни дейности”, е пенсионер по болест и шансът да си намери някъде работа по специалността е нищожен.
Селото разцъфтява отново
След трагедията Хитрино е променено. Няма друго населено място в областта, а може би и в държавата, в което всички улици са асфалтирани, тротоарите чисто нови направени, под тях нови водопроводи. Може да е цинично, но ако не беше катастрофата и за 50 години в Хитрино нямаше да достигнат сегашната инфраструктура. „С много общи усилия – на държавата, на общинската администрация, на БЧК, на дарители, успяхме да направим нещо хубаво. Ние сме малка община, с малка администрация, успяхме да направим показно в България за възстановяване на щети на 100 процента в частните имоти и публичния сектор след такава тежка катастрофа. Не можем да върнем само хората“, разказва пред възстановената сграда на общинската администрация кметът Нуридин Исмаил. Всъщност вече Хитрино разполага с цял административен комплекс, след като към кметството е присъединена и сградата на съседната РПК. Общината успяла да усвои почти на 100 процента отпуснатите за възстановяваните средства, смята се, че грубо във вдигането на Хитрино от развалините са вложени около 20 милиона лева.
