Т айнственият автор на изсъхналите дървета в парковете в София, които са истински шедьоври на дърворезбата, всъщност е учен.

Светлана Трифоновска


Казва се Алексей Алексиев и е геолог, инженер химик от БАН, роден в София през 60-те г. на миналия век. В последните двадесет години той е превърнал десетки загиващи и гниещи дървета в градските зелени пространства в невероятни ажурни дърворезби за радост на очите на хората. За жалост много от тях са откраднати, но ученият майстор не спира да търси душата на дървото с длето.
Вишна
Едно от последните му произведения, пред което всички се спират да се любуват, е изсъхналата японска вишна на Кръста в столицата. Нея той превърна в шедьовър само за месец, след като паднаха ограниченията, наложени заради пандемията. Всъщност това е паметник, посветен на всички хора, които пострадаха от чумата на ХХI век, а целта на автора е да покаже, че болката може да бъде повод за израстване. А метафоричният смисъл е, че смъртта всъщност е преображение на страданието в светлина и красота.
Глиганът
Повече от любопитна е историята на първата му творба. По това време е бил на 4-5 г. и бил при дядо си в красивото село от Западния Балкан Гаврил Геново, близо до Лопушанския манастир. Случило се така, че присъствал на връщането на ловната дружинка от планината. Ловците били хванали огромен глиган и го оставили на площада в селото всички да го видя. Малкият Алексей толкова бил впечатлен от видяното, че спонтанно изтичал до дома си, взел на дядо си острото ножче, с което присаждал калеми, отрязал си клонка от дърво и се втурнал до площада. Седнал до глигана и като хипнотизиран го наблюдавал. След това, понеже бил огромен, издялкал от клонка само главата му. Дядо му, ядосан, че цял ден го няма, го открил привечер на площада. Когато внукът му мълчаливо му показал главата на глигана, която сътворил, възрастният човек преглътнал сълзите си на удивление и поставил ножчето в ръцете на внука си, благославяйки го. С това ножче момчето дълги години превръщало дърво, рог и камък в странни фигурки и резби. Докато не си купил собствени длета.


Азия
Това станало, когато заминал с родителите си в Индонезия и там се записал в школата на майстор Варсоно. От него научил тайните на ажурната дърворезба. По-късно бил ученик и на Петър Кушлев. Не го приели в Художествената академия в София, но той се посветил на другата си страст - науката. Така до началото на деветдесетте години работи в Института по приложна минералогия към БАН.
Находища
За този си период той споделя, че тази работа е била изключително интересна и вълнуваща. „Нашата задача беше да описваме, картираме и да търсим нови находища и начини и способи за извличане на благородни метали. От нетрадиционни източници, непознати, нови и всичко това трябваше да работи за хазната. За българската икономика.” Необяснимо за учените институтът бил ликвидиран през 1994 година. Още нямам обяснение защо?, пита се Алексей. В крайна сметка това е бил решаващият повод той да се върне към детската си страст - резбата.
Кръстът
Така Алексей отново потъва в работа, затрупан от парчета дърво и нестихващи идеи, които реализира една след друга. Ръцете му раждат неочаквани шедьоври. Сред тях е и първият кръст, вдъхновен от Рафаиловия в Рилския манастир, който след като завършва, близо месец по-късно изчезва. Години по-късно създава нов, който е съставен от тридесет миниатюрни плочки с размер десет на десет см и дебели 3 см. Те са с филигранни изображения на библейски сцени от Новия завет. Изработен е от чемширово дърво на 300 г. Кръстът заедно с други декоративни миниатюри от автора беше изложен в залите на Националната библиотека „Св. св. Кирил Методий” през 2919 г.
Стотици
Идваха хора от цялата страна, чужбина, дипломати, ученици и любители на изкуство. Служителите на библиотеката разказват за този период, че това е една от най-големите атракции на годината. Причината е била не само в уникалния кръст, а че самият учен резбар е работел на място, седнал близо до кръста, малки миниатюри пред очите на почитателите си без допълнително осветление и без очила.