У чителка от Дупница създаде българско училище в Милано.
Гергана Христова завършва средното си образование в гимназия „Христо Ботев” - Дупница, продължава да учи българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Северина Димитрова
През 2001 година заминава за Италия, а по-късно основава българското училище „Пейо Яворов” в Милано.
Идея
Идеята дошла, след като Гергана дълги години искала да преподава български език в Италия. „Винаги си казвах, ако някой направи училище, бих се включила в преподаването. И чаках доста време, а след това се роди големият ми син и аз реших да не чакам повече, просто да се заема. Най-голямата трудност беше да стигна до българските семейства, тъй като по това време нямаше дори и консулство в Милано”, обяснява дейната преподавателка. Първоначално започва да преподава сама, а впоследствие намира още 11 учители, съмишленици, които стават част от голямото семейство на „Пейо Яворов” в Милано. Така всеки един от преподавателите допринася по неповторим начин за облика, характера и равновесието в училището. Повечето са завършили българска филология, както и самата Гергана, имат начални педагози, учител по музика, професионален хореограф и режисьор.
Организация
В момента 80 деца са записани в българското училище, като Гергана и колегите й се надяват с всяка изминала година бройката им да се увеличава. „Колкото повече ученици имаме, толкова по-добре успяваме да организираме самите класове и съответно обучението става по-пълноценно и ефективно”, казва Гергана Христова. Тя не скрива, че немалка част от учениците й са свързани с Дупница. За никого не е тайна, че голяма част от дупнишките семейства вече живеят и работят в Италия. „Няма как да е друго. Във всяко семейство има по няколко човека в Милано. Много сме щастливи, че се създава българско училище и така нашите деца няма да забравят корените и традициите ни”, казва и българско семейство от Милано. А самата госпожа Христова не скрива, че голяма част от учениците не владеят добре български, те са на границата на чуждоезиковото обучение, но с общи усилия успяват да се справят.
Допълнително
Децата на нашите сънародници в Милано посещават българското училище само през почивните дни, тъй като то се явява като допълнително занимание за учениците.
Предмети
Преподава се български език, литература, история и география на България. „Естествено включваме фолклор, традиции, обичаи, правим възстановки на коледни обичаи, изработваме мартеници, задължително правим сурвачки и децата с огромен ентусиазъм се включват. За нас не е трудно да запазим традициите, ние сме израснали с тях и те са завинаги в сърцето ни. По-трудно е да ги предадем на децата. Стараем се да представяме традициите по приятен, интересен, дори бих казала забавен начин”, разказва Гергана. Тя смята, че всяка от инициативите в училището се приема с изключителен интерес от децата. Една от последните е била свързана с изработването на мартенички за 1 март, а преди това правили и сурвачки.
Не забравят и официалните празници – Деня на славянската писменост, Деня на будителите, Коледа, Баба Марта, Великден и всички останали дни от традиционния празничен календар. През годините организират и Фестивал за творческо писане, а учениците от „Пейо Яворов” вече печелят различни поетични награди.
Награждават най-добрите
В момента тече усилена подготовка за края на учебната година в българското ни училище в Милано. През юни предстои награждаване на учениците, представили се блестящо в различните конкурси. Гергана и колегите й обаче не спират дотук, вече мислят и за следващата учебна година, записванията са в разгара си, а привличането на нови ученици и кадри не спира. „Всички се надяваме следващата учебна година да е по-предвидима и по-спокойна. В момента ние предлагаме присъствено, дистанционно и смесен тип обучение. На платформата всяко дете намира ресурси за взетия материал и самостоятелно може да преговори, задълбочи знанията си, да се упражнява. Имаме разработени пълни курсове за всеки клас и продължаваме да работим, за да допълваме ресурсите, така че да обхващаме ученици от цяла Северна Италия”, обяснява още Гергана Христова. За труда си екипът й получава много любов и признание както от децата, така и от техните родители, които милеят за България и не скриват, че създаването на българското училище предизвиква огромна гордост в тях.
