Т я е млада, красива и образована. Родена е в Германия през 1990-а година, но в кръвта си носи български и индийски гени. Това е вече 30-годишната Мира Елизабет Севов от Мюнхен.

Божидар Събев


Преди две години низ от случайности отвеждат младата жена в Свиленград. Където отново по чиста и много щастлива случайност Мира открива свои роднини - сестрите на дядо й. Младата жена дори успяла да се срещне с роднините си тук. Това са двете й лели Елена и Живка, които са сестри на някогашния емигрант в Германия Сава Севов.
Емоция
„Със сълзи на очи, разчувствани и силно развълнувани, те дълго се радват един на друг“, разказва трогателната история местното издание „Старият мост“. Всъщност Мира не е имала идеята да дойде от Германия специално в Свиленград, за да търси сестрите на дядо си Елена и Живка. Но и до ден- днешен е уверена, че край бреговете на Марица я води самата съдба. Приятелят на Мира е от гръцки произход и следва медицина. Тя и бъдещият д-р Тират Терзи не успели да си купят навреме самолетни билети от Мюнхен за Кавала, където ги очаквало неговото гръцко семейство. Така вместо неколкочасово пътуване със самолет младата двойка тръгнала на пътешествие с кола и пресякла половин Европа.
Хрумване
По пътя им хрумнало да се отбият в Свиленград, откъдето бил родът на дядото на Мира - ст. лейтенантът от българска емигрантска рота под американско командване Сава Севов. Когато се настанили в Свиленград, се запознали със собственичката на хотела Татяна Колева. Тя била силно заинтригувана от необичайната история на младата жителка на Мюнхен. Заела се да звъни на общи познати и скоро стигнала до сестрите на дядото на Мира.


Офицер
След срещата с двете си лели тя открила и голямо интервю с дядо й, отпечатано през 2002 година. Тогава офицерът на американска служба Севов представил в Свиленград книгата си „НАТО - българската доброволческа рота 1951 – 1964“. При обиколката си из България тогава Севов прави дарение на Военноисторическия музей в София. Подарил документи на войсковата част и униформата си - американска пехотинска форма, украсена с българския трикольор и извезан стилизиран лъв.
Премеждия
Сава Савов е роден на 17 юли 1929 г. в Свиленград. През 1947 г. завършва гимназия и иска да продължи образованието си в Софийския университет. От Отечествения фронт обаче не му дават бележка за благонадеждност, а без такава не може да следва. Разочарован от комунистическата власт, с приятеля си Пенчо Бутраков и още четирима от Свиленград преминават нелегално в Гърция през Марица през пролетта на 1948 г. Така започва неговият нелек живот на политически емигрант. През 1951 г. се включва в българската доброволческа рота под командването на НАТО. В нея служи 14 години, достигайки до чин ст. лейтенант. След разформироването на ротата през 1964 г. Сава Севов е приет на работа в българския отдел на Радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Остава в радиото до закриване на отдела за предавания за източноевропейските страни през 1992 г. Почива през 2005 г. година, само няколко години след като е представил книгата си в България.
„Дядо все приказваше за България, за българската култура и много съжаляваше, че не е могъл да вземе със себе си семейството. Но пък така се е срещнал с баба ми и съм се появила аз. В дома му се говореше изключително на български“, разказала Мира пред близките си. Момичето със сълзи на очи си спомнило как дошла за пръв път в Свиленград през 1994 г. Не помнела почти нищо, защото била много малка. Но тук, в България, при корените на дядо си посрещнала четвъртия си рожден ден.
Самата Мира е с уникален смесен произход. Майка й, дъщерята на Сава, е българо-германка. Бащата на Мира пък бил индиец, който загива нелепо като млад при автомобилна катастрофа.

Частта се готвела да освободи България от комунистите

Рота 4093 е сформирана през 1951 г. След войната в Корея САЩ сериозно обмислят военни действия и в Източна Европа. Създават военни части от политически емигранти от всички съветски сателити. Над 400 души се отзовали на призива на д-р Г.М. Димитров за сформиране на българска военна част. Американците одобрили половината кандидати. Те са събрани в гарнизона Цайлсхайм във Франкфурт на Майн. Официално е създадена на 20 октомври 1951 г. Личният й състав е от 200 души, разпределени в 4 бойни взвода по 40 човека и един взвод администрация. Единствените американци са двама инструктори - офицер и сержант. Доброволците са облечени в американски униформи. Пагоните и всички отличителни знаци обаче са пълни с лъвове и оцветени в бяло-зелено-червено, за да се подчертае националната принадлежност на ротата. Има и емблема с бродиран надпис „Българин” на фона на американския флаг. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. Девизът бил: “Ние сме съюзници, а не наемници!“. Дядото на Мира е бил един от петимата взводни командири на българските доброволци.