Ж ена от Горна Оряховица, икономист по образование, прави вкусни скулптори от шоколад.
Иван Първанов
Албена Начева споделя, че се захванала с хобито си случайно и почти без никаква специализирана подготовка, тъй като не е завършила сладкарско училище или курсове. Преди 7 години за Великден Албена решила да потърси в интернет рецепта за празничния десерт. Информацията все повече започвала да я увлича и така, преди да разбере, тя се запалила по вкусотиите със захар. Първите бисквитки, които направила за празника, декорирани с кралска глазура, се получили много успешни и били приети с възторг от близките, което още повече я насърчило да продължи да развива новото си хоби.
Детство
Самата Албена обаче признава, че запалването по сладкарството не е напълно случайно, а пази корените си още от нейното детство. „Аз израснах с вкуса на домашно приготвената храна. Живях сред аромата на ванилия и вкусни печива. Моята майка бе голям кулинар и естет и всичко, което тя приготвяше, беше и много вкусно, и поднесено много красиво. Тогава аз не проявявах някакъв специален интерес към кулинарията, но ме впечатляваха малките фигурки, които тя изработваше. Наблюдавах я с широко отворени очи как от белтък и пудра захар извайва разни цветенца и животинки. Но самата аз никога не съм си и помисляла тогава, че един ден и аз ще започна да се занимавам с това. Всъщност дори и преди седем години, когато направих първите си сладки, ако някой ми беше казал, че ще продължа с това, ще държа точилка и ще пека бисквити, щях да приема това като шега и с усмивка. Но ето че това стана и днес къщата ми е пълна с всякакви форми за печене, резци, четки за рисуване, инструменти за моделиране други пособия, свързани със сладкарското и декораторското изкуство”, споделя Албена Начева. Своето хоби тя упражнява предимно през почивните дни и вечер, тъй като през деня работи във външнотърговския отдел на местна фирма.
Висш пилотаж
От известно време обаче Албена Начева е насочила вниманието си не към правенето на торти и бисквитки, а към моделирането на скулптори от шоколад. Нещо, което според всички специалисти в кулинарията е един истински „висш пилотаж”, за който се иска огромно търпение, желание и майсторство. От две години Начева участва в проекта на шеф Мария Владимирова-Озтурк „Моята България”, в което талантливи кулинарни майсторки извайват истински произведения на изкуството от захар и шоколад. Темата на последното издание на проекта е посветено на културно-историческите паметници в София и за него Албена Начева прави от шоколад паметника на братята Теодор и Иржи Прошек. Двамата чехи са сред чужденците, направили много за нашата страна след Освобождението. Те са толкова влюбени в България, че приемат български имена: Иржи става Георги, а Теодор - Богдан. Два от днешните символи на София са в резултат дейността на братята. Това са Лъвов и Орлов мост. Близо до втория те строят пивоварната си. С имената на братята са свързани и сградите на Народното събрание, жп гарата, първата печатница и дружеството „Славянска беседа“ в София, пристанището във Варна и др. Иржи Прошек е един от инициаторите за построяването паметника на Васил Левски. Претворяването на паметника на братята чехи, който днес се намира на ул. „Сан Стефанов“ в София, е истинско предизвикателство за Албена Начева.
Макети
„Като маса шоколадът е като тесто. Напомня пластилин, но има коренно различна структура. Топлината й е враг. А аз имам топли ръце и това затрудни работата ми с този материал, който започва бързо да се топи, лепне по ръцете и много трудно задържа формата си. При правенето на подобни шоколадови скулптори като за изложби първо се правят макети от тел, стиропор или фолио, които отгоре се покриват с шоколад. Но така те не стават за ядене”, обяснява Албена. Изработката на шоколадовите братя Прошек отнело на скулпторката месец и половина, тъй като изработката на всеки детайл изискал време и за съхненето му. Освен братята Албена има и още една вкусна скулптора от захарен фондан - „Нестинарка” по едноименната картина на художника Васи л Горанов - Тера.
Предизвикателство
Следващото й шоколадово предизвикателство сега е да извае фигурата на известния български банкер Атанас Буров, който също е от Горна Оряховица. За модел ще й служи паметникът на банкера в родния й град. „Исках да добия една по-ясна представа за скулптурирането на мъжка фигура - за детайлите по лицето, за облеклото и силуета”, споделя кулинарната скулпторка. Признава също, че засега все още няма достатъчно самочувствие, за да се захване с изработването на архитектурни обекти като сгради. „Те изискват специална подготовка и множество изчисления. Без чертеж на сградата мащабирането и конструирането на макета е задача, с която не всеки би се справил”, убедена е Албена Начева. Те признава също, че преди време имала идея да си направи сладкарско ателие и да превърне хобито си в професия. Но се отказала поради точно тази причина, че предпочита да запази вдъхновението и удоволствието, които изпитва сега от работата. За сметка на това обаче в последно време у икономистката все повече започва да се заражда едно ново желание и предизвикателство - да се опита да работи с глина.
Усвоява работата с нискокалоричния изомалт
Следващото предизвикателство, към което жената от Горна Оряховица има интерес, е да усвои техниката на работа с изомалт. Това е нискокалоричен заместител на захарта, който също се използва за изработка на различни предмети и скулптори. Той се среща под формата на гранули, които се разтопяват. След това сместа се излива в силиконов калъп с определена форма или се използват различни техники като „издърпване” или „издухване”. Чрез тези техники могат да се оформят различни крехки и нежни фигури като цветя и панделки например. „Изомалта привлича интереса ми, но работата с него изисква по-специфично оборудване и пространство, с каквото не разполагам”, обяснява Албена Начева.
