Д ве десетилетия след убийството на може би най-известния български иманяр негови колеги не спират да копнеят за съкровищата му.
Христо Христов
Около наследството на родения през 1921 г. в тополовградското село Мрамор Желязко Колев Демирев - Императора продължават да витаят легенди. Край някогашния му дом периодично се навъртат мераклии да разкопаят двора. Една от причините е, че много пъти притежателят на уникалния златен медальон на Юлиан Апостат заявявал, че изровеното от пръста след смъртта му ще бъде върнато обратно в нея. Златният ауреус на император Юлиан Апостат е с тегло от 6,42 грама. Сечен е бил в монетарницата на Солун през 360 година в много малък тираж. Давал се е като награда за воински заслуги
Укрито
Някогашният началник на РУ „Полиция” в Тополовград Павел Терзиев припомня, че след съобщението от 8 март 2000 година за убийството на бай Желязко, подчинените му нямали нито време, нито техническа възможност да проверяват дали и къде най-одумваният роден малджия би могъл да укрие колекцията си. В протоколите от обиска на двуетажната къща в края на село Мрамор е записано, че са открити 28 скъпи антични предмета: монети, фибули и други артефакти, почти всички те са били включени в личния му каталог.
Находки
Повечето от находките били намерени на сравнително лесни за откриване места: под прага на кухнята, под балатума в стаята, под дограмата на прозорците. Пенсионираният криминалист е категоричен, че бай Желязко никога не е бил прост изкопчия, ако въобще бил хващал кирката и лопатата – станало е в далечната му младост. Затова пък имал страхотна мрежа от информатори, знаел на практика кой, къде и кога е попаднал на нещо ценно при среднощните акции из чукарите и нивите край включените в националната археологическа карта древни обекти. Като негов аналог можело да бъде посочен Димитър Събев-Бузата, но двамата работели на различни пазари.
Сделка
Смъртта си 79-годишния собственик на вилата намира по време на сделка с тогава 36-годишния новозагорец Георги Малчев Георгиев, познат в средите на иманярите с прозвището Лари. Убиецът изстрелял един-единствен куршум с преработения в боен газов пистолет ИЖ в тила на жертвата. Старецът рухнал на прага, повод за стрелбата било скарване около цената на две бронзови чаши от типа ойнохое. Секунди по-късно убиецът се метнал на спрения в близост до вилата автомобил „Лада Самара” и потеглил към района на язовир „Жребчево”, където имал имот. По пътя изхвърлил пистолета и задигнатите антики: открили ги заровени край пътя между селата Мрамор и Устрем, експертите ги оценили на скромните 3538,08 лв.
Извършител
На 30 март 2001 година тричленeн състав на ямболския окръжен съд с председател Георги Георгиев осъжда Лари на 12 години затвор при първоначален строг режим на изтърпяване. Сред защитниците му е бившият главен прокурор Иван Татарчев. Новозагорецът напуска килията на 19 декември 2007-а, след като му приспадат прекараната година в ареста и положения труд. Установил се в родната си Нова Загора, след време името му е забъркано в скандал около проститутки, но постепенно нещата се уталожват и днес никой не иска да говори за миналото. Според негови познати 56-годишният мъж се прехранва като охранител в частна фирма.
Интерес
„Периодично се обаждат ваши колеги журналисти, питат, разпитват за бай Желязко, дори филм за него правиха по едно време, но аз лично не бих могла да кажа кой знае какво, защото когато са го убили, съм била твърде малка. Чувала съм, че са правени опити да бъде копано в двора на вилата, тя сега е собственост на младо семейство от Тополовград, което й направи сериозен ремонт и често си идва в Мрамор”, коментира кметската наместничка Милена Иванова. По думите й Императора имал трима синове, единият бил в София, от години не са си идвали тук. За гроба на иманяря се грижела вдовицата на единия от братята му, баба Радка, която обгрижвала и местната черква „Архангел Михаил”, която е строена в далечната 1872 година. Запазено е и паметничето на загиналите във войните жители на Мрамор, което било вдигнато с дарени от Императора пари.
Местните помнят тартора на антиките с добро
„Хората си спомнят с добро за бай Желязко, какво е правил, какво е струвал вече се е позабравило, но построеното с негови средства си стои. Освен паметник има и мост над реката до някогашния му дом. Само дето селото става с все по-малко жители, на хартия се водят над 330, но постоянно живеят под 300, и то все възрастни мъже и жени…“, казва кметската наместничка Милена Иванова. Според нея малцина в селото пазят лоши спомени за Императора и са способни да му простят иманярските набези заради това, че е давал от личното си богатство за укрепването на общността и благоденствието на съселяните си.
