Е лектроенергия, добита от вълните на Черно море, дори от малките, плъзгащи се към брега.
Това е новата, почти осъществена идея на хидролога инженер Орфей Малчев, която се състезава в конкурс за иновативни проекти на български учени и изобретатели.

Таня Киркова


Инженер Малчев е бил главен инженер на язовир „Уади Зарат” в Либия и шеф на екипа за поддръжка на язовирите в Либия по времето на Муамар Кадафи. След това е директор на дирекция „Води” в МОСВ, воден комисар в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и член на парламентарната група за наблюдение работата на ДКЕВР.
Проектът
След дълги години проучване инж. Орфей Малчев проектира инсталация, която ще произвежда електроенергия в реални условия в залива Китен на българското Черно море. С нея инженерът участва в състезанието на иновативни проекти, което се провежда в момента. Изобретението представлява плаваща платформа с монтирано на нея улавящо енергията и преобразуващо ус­­тройство от механичен тип. Същото решение може да бъде осъществено и с хидромагнитен генератор, което има предимство от гледна точка на морската корозия, обяснява инженерът.
Закотвянето ще бъде с подвижни котви, за да може системата да се поставя на най-подходящо място. „А избраното място е акваторията на Китенския залив, където имам възможност да наблюдавам вълните и работата на бъдещото съоръжение”, обяснява инж. Малчев.


Закотвените близо до брега леки плаващи инсталации не създават проблеми на околната среда. Напротив, могат да служат за оформяне на пясъчни плажове, да създават местообитания, защото на практика това са закотвени плаващи съдове, през които вълните преминават, оставайки енергията и продължават към брега. Предложеното решение мо­­же да има голям принос в борбата с морската абразия, от която България непрекъснато губи територия, коментира изобретателят.
Идеята
Идеята му дошла след години работа по хидроенергийни съоръжения в Либия. „Първите впечатления за тази огромна и вечна енергия, която морето съдържа, получих в Либия като хидроинженер на „Аг­­рокомплект”, разказва инж. Малчев.
„По протежение на крайбрежната улица на Триполи бяха построени вълноотразители. Това са високи стоманобетонни стени с вдлъбната закривена към морето по­­върхност. Когато въл­­ните се удряха в тях, воден стълб, по-висок от къща се издигаше към небето, придружен със звук, подобен на топовен гърмеж. Българските инженери и специалисти в Либия за 4 г. построихме два язовира с обща дължина четири километра и бяхме супервайзери на още един дълъг почти километър, с главната цел да пазят от наводнения и да служат за напояване”, разказва още инженерът.
Строителство
По същото време вървяло строителството на проекта „Великата река”, който само в едното направление, от пустинята до залива на Сирт, бил с дължина 2000 километра. Имало закрит водопровод с диаметър 4 м, който завършвал с езеро, голямо колкото Панчаревското. Целта му била да поема водата от преливащата вълна при спускане на саваците на тръбата. В такива моменти отново се образували високи водни стълбове, които пълнели езерото и оттам водата трябвало да се излива в морето.
„Явлението се нарича хид­равличен удар”, поясни българинът хидроинженер, който трябвало да даде идеен проект за помпени станции, с кои­то да се пълнят със сладка вода три малки язовира до селища в либийската Джамахирия.
Енергия
Ускоряването или спирането движението на водната маса става с поглъщане или отделяне на енергия. В природата този ускорител на водните маси на морета и океани е слънцето чрез ветровете, които създава. „Спирачката са потърпевшите брегове, които постепенно ерозират и изчезват - нарича се морска абразия”, обяснява хидроинженерът.
Инж. Орфей Малчев започнал да събира информация за проекти за устройства, задвижвани с морска енергия, да следи реализацията им, да „разнищва” публикувани концепции, да сравнява различни технически решения.
„Накрая се престраших да създам своя конструкция, коя­то скоро ще заработи в ре­ал­ни условия”, заключи инж. Мал­чев и допълни, че в момента работи и по друг иновативен проект.

И край Иракли има подобна инсталация

Преобразувателите на морската енергия в електрическа не са новост, по света има различни технически решения. В България такъв проект е реализирал проф. Генчо Стайнов от БАН на крайбрежието на Иракли. Няколко други проекти търсят финансиране и всеки от тях предлага свое решение, което дава възможност за сравнение и оценка на предимства и недостатъци.
Във Варна екип от учени предлагат лабораторни услуги за определяне и оценка на параметрите на бъдещи реални устройства. Всяко техническо решение се съобразява с потенциала на избраното място. За предпочитане са места с вертикални брегове, естествено оформени, така че вълните да имат най-голяма възможна амплитуда за постоянно време.
Предизвикателството е какво да се прави с безкрайните морски заливи и брегове, където вълните в преобладаващото време не носят потенциала на бурното море.