Л ъчезар Любенов и компания благодетели от Горна Оряховица повече от десет години помагат на болни, бедни и самотно живеещи хора в нужда.
Иван Първанов
Членовете на сдружението „С вяра в доброто” едва ли си спомнят броя на всички, на които са дарили усмивка и надежда с действията си. Тези, на които са помогнали обаче, със сигурност никога няма да забравят добрината им.
Драма
Един от последните случаи е свързан с жена, получила тежък инсулт. Жената е майка на момче, на което преди години добротворците помогнали да завърши образованието си. След като започнало работа, то също се присъединило към благодетелите си и на свой ред започнало да помага на нуждаещи се. Наложило се обаче момчето да се премести да живее в София, където започнало работа. А не след дълго майка му получила инсулт и се наложило синът й да наеме медицински асистент, който да се грижи за нея. С това обаче проблемите за семейството не спрели. Майката живеела в кооперация, в която се запушила тръбата на отпадъчния канал. Обитателите на жилищата получили ултиматум до няколко дни да отстранят повредата или да опразнят апартаментите.
Помощ
Разтревожен от това, че майка му ще остане на улицата и че той не може да й помогне, синът потърсил отново помощ от приятелите си от сдружението „С вяра в доброто”. Те реагирали бързо и намерили нова квартира за болната жена, която наели. След това пренесли оскъдната покъщнина на майката, осигурили 60 чувала с дърва за огрев през зимата и чрез свои познати дарители осигурили за жената и камина, микровълнова, прахосмукачка, както и храна, постелки, завивки и др. покъщнина. От местния манастир „Св. пророк Илия” дарили зимнина, а други хора, пожелали анонимност, дарили парични средства. Освен това благодетелите от сдружението са поели ангажимента да плащат и лекарствата на тежко болната жена по време на нейното лечение.
История
Това, разбира се, съвсем не е първият случай, в който членовете на сдружение „С вяра в доброто” се отзовават в тежки и дори критични моменти и помагат на хора. Но те не обичат да се хвалят и да се шуми около всичко онова, което правят. Добротворческата им дейност стана известна преди около 6-7 години, когато председателят и лидер на сдружението Лъчезар Любенов и приятелите му помогнаха на бившия волейболен национал Тодор Велинов. Случай, за който „Телеграф” пръв огласи. Възрастният мъж е участник в звездния национален тим, класирал се на второ място на световното през 1970 г. След това обаче животът му се преобръща и в един момент той се оказва сам, в пълна мизерия, живеещ в жилището си без ток и топла вода, и в инвалиден стол. За да не умре от студ, бившата волейболна легенда дялкал с ножче парчета от дървените си мебели, които горял в печката, за да се стопли. Лъчезар научава за съдбата на несретника и с аверите си решават да му помогнат. Те набързо събират 1000 лв., с които веднага плащат тока и водата на Велинов, а след това извършват ремонт на жилището му. Лъчо и днес си спомня с вълнение за този случай: „Когато в жилището му светна отново, той започна да плаче, да ни прегръща и да ми целува ръцете.” До този момент Лъчезар и приятелите му били помагали с дребни неща и на други изпаднали в нужда.
Мисия
Но след случая с Тодор Велинов дали дума добротворчеството и благотворителността да стане тяхна мисия и основна цел и посока в живота. Не след дълго регистрирали официално и Сдружението с нестопанска цел „С вяра в доброто”, за да бъде дейността им законна и да не бъдат обвинявани в користни цели и намерения. Имат и своя страница в мрежата, където информират обществеността за дейността си и търсят помощ и съдействие, ако се наложи. В сдружението през годините членуват хора с различни професии: юристи, медицински служители, обикновени работници, хора от града и селото. Неформалният лидер Лъчезар Любенов пък е икономист. Той отдавна не помни всички случаи, в които са помагали на нуждаещи се. Но най-разтърсващите съдби на хората, в чийто живот са се намесвали, няма да забрави никога.
Съдби
Един от тях е с Евгени Стефанов от свищовското село Деляновци. След като съпругата му го напуска, бащата е принуден да се грижи сам за двете си деца с половин минимална работна заплата и се обръща към Лъчо и аверите му за помощ. Младежите пък на свой ред решават да потърсят съдействие от вестник „Телеграф”. След като историята за бащата от Деляновци беше разказана на страниците на вестника, за броени дни съдбата на семейството се преобърна. Те получиха стотици колети с дрехи, обувки, храна, мебели и елуреди. Двете момчета получиха компютри и велосипеди. Получиха се и парични дарения в размер на петцифрена сума.
При друг от случаите пък членовете на „С вяра в доброто” помогнаха на майка, отглеждаща сама дъщеря си, като осигуриха дърва за зимата, които дърва сами пренесоха и нацепиха. А момичето получи като подарък за първия учебен ден всички необходими пособия.
Кампании
В продължение на няколко години добротворците организираха коледен базар в центъра на Горна Оряховица, печалбите от който отиваха за благотворителни каузи. За много от хората в железничарския град Лъчо и приятелите му са като героите от книгата „Тимур и неговата команда”. Те се отзовават винаги там, където има нужда от тях. Помагат на всекиго с каквото могат. Усилията им са насочени основно към бедни, болни и старци самотници или към социално слаби или безработни родители, отглеждащи децата си сами и в немотия. За някои от християнските празници правят пакети с храна, които раздават на нуждаещи се. Преди първия учебен ден раздават безплатно комплекти с тетрадки и учебни пособия на деца от социално слаби семейства.
От скромност не тръбят за делата си
За разлика от други подобни организации, добротворците от Горна Оряховица не търсят медиите да отразяват дейността им. „Правим добро, без да чакаме отплата, и в това всъщност е смисълът на самото добро. Ако правиш добро само за да те видят и да се покажеш, това добро вече е опорочено. Вярваме, че мисията ни и това, което правим, е добро и потребно за хората”, споделя лидерът на сдружението Лъчезар Любенов.
