П роф. Сара Гилбърт ръководи научноизследователската лаборатория на Оксфордския университет, която е лидер в разработката на ваксина против COVID-19.

Стефан Цончев


Интересното е, че тя е майка на тризнаци, но е успяла да изгради успешна научна кариера, като е съвместявала грижите за дома и работата си, изтъкна Би Би Си.
Скорост
„Трябваше да работим много, много бързо”, изтъкна проф. Гилбърт в интервю за британската обществена медия. Тя прекрасно разбира, че не бива да се забавят нещата. Заедно с екипа си от изследователи проф. Гилбърт се опитва да разработи ваксина, която може да сложи край на смъртоносната пандемия от коронавируса, която отне живота на над 630 000 души в цял свят. Изследователската група на проф. Гилбърт наброява 300 души. Те успяха да преодолеят етапите от разработването на ваксината, които обикновено отнемат пет години, само за четири месеца.
Надежди
Първите резултати са обнадеждаващи: клиничните изпитания върху доброволци демонстрираха, че ваксината предизвиква имунна реакция и отговаря на критериите за безопасност. Макар че производството на ваксината в индустриални мащаби вероятно ще започне не по-рано от идната година, ние сме близки както никога до имунизацията на населението. Сега в света минават клинични изпитания 22 ваксини. Още стотина се намират на по-ранни етапи от разработка. Поради това на екипа на Оксфордския университет се налага да работи в режим на жестока конкуренция.


Реакция
Проф. Сара Гилбърт е един от ръководителите на проекта по разработка на ваксина против коронавируса. Съвместно с британско-шведската фармацевтична компания „АстраЗенека” екипът й от Оксфордския университет проведе клинични изпитания върху 1077 доброволци. След като стана известно, че ваксината предизвиква силна имунна реакция с изработването на антитела и Т-лимфоцити, които унищожават инфекцията, това значи, че клиничните изпитания са се увенчали с успех. Сара Гилбърт се събуди знаменита. И макар все още да е прекалено рано да се каже дали тази ваксина ще може напълно да защити хората от заразяването с COVID-19, резултатите на Оксфордската лаборатория може да се нарекат многообещаващи. Вече се провеждат с пълен ход и по-мащабни изпитания.
Името на Сара Гилбърт е на първите страници на най-големите вестници по цял свят, тя няма мира от молби за интервюта. Но, както и много други учени, тя е свикнала да изпълнява работата си анонимно – далече от камерите и досадните журналисти. В научните среди тя е известна като водещ изследовател ваксинолог.
Кариера
Още от ранна възраст проф. Гилбърт е знаела, че иска да свърже бъдещето си с медицинските изследвания, но нямала представа с какво да започне. Тя завършила биология в университета на Източна Англия, а след това защитила докторска дисертация по биохимия. След това се заела с научноизследователска работа в сферата на биотехнологиите, където изучавала производството на лекарства в промишлени мащаби. През 1994 г. Сара Гилбърт станала научен сътрудник в Оксфордския университет, където се занимавала с изследвания в областта на генетиката – изучавала паразитите и начините за борба с маларията. Благодарение на получените знания и опит в крайна сметка тя съумяла да се заеме с разработването на ваксината.
Трудности
През 1998 г. Сара Гилбърт родила тризнаци. Година по-късно тя започнала да преподава в университета. „Много трудно ми беше да съчетавам работата и семейството – признава Сара. - Без помощ и подкрепа това е почти невъзможно. Аз имах три деца. Яслите струваха по-скъпо, отколкото можеше да покрие заплатата ми”. Партньорът й решил за известно време да прекрати кариерата си, за да се заеме по-плътно с децата, но от време на време ситуацията била много тежка, спомня си Сара. „Имах малко повече от месец отпуск по майчинство. Трябваше да се грижа за три недоносени деца, това бе огромен стрес”, признава си тя.
През 2004 г. Сара Гилбърт станала доцент в университета, три години по-късно се заела с изследвания на ваксина против грипа съвместно с лондонската фондация Wellcome Trust. Благодарение на получения от нея тръст тя успяла да събере собствен екип от изследователи. От друга страна, изследователската работа позволява да си съставиш свой график: макар понякога да не е леко, това е безусловен плюс, отбелязва професорката. Когато тризнаците поотраснаха, стана малко по-леко, спомня си Сара. „Макар сега да оглавявам лабораторията, виждала съм и обратната страна на медала”, допълва тя.
Отговорност
Сега децата на Сара са на 21 г. След като се вдъхновили от примера на майка си, те също решили да учат биохимия. Те дотолкова се заинтересували от проекта на Сара по разработването на ваксината, че решили да участват в него като доброволци. „Трябва да тестваме ваксината на здрави хора на възраст от 18 до 55 г.”, изтъкна проф. Гилбърт. Тя имала нужда от голям пул от доброволци и вероятно се е зарадвала от допълнителната помощ от страна на семейството й.
Сара твърди, че не се вълнува във връзка с текущата разработка на ваксина против COVID-19. „Ние нееднократно сме използвали ваксини от този тип, така че изненади са малко вероятни”, изтъкна тя.
Сега според професорката главната задача е да се концентрират върху клиничните изпитания и върху ускоряването на темповете на производство, за да се спре разпространението на пандемията. „Нашият университет се опитва да помогне да се защити здравето на хората. И това трябва да се направи колкото се може по-мащабно – заяви Сара. - Ние правим това не само за нашата страна. Ние сме длъжни да изготвим ваксина за цял свят”, добави тя.