М ариян Стойков е едно обикновено варненско момче, което от дете има своя мечта.

Добромир Радушев


Докато децата, с които е израснал, искат да станат полицаи или пожарникари, Мариян мечтае да кара автобус. Той е трето поколение професионален шофьор и смята, че това е в гените му. Искрата запалва дядо му, който навремето кара „Чавдар” и при който майка му го води в детските му години. Сяда на шофьорската седалка зад волана на огромния автобус и оттогава това става неговата фиксидея за реализация в живота. Дотогава обаче трябва да премине през обучението си в местния механотехникум, а след като завършва, трябва да изчака още 2 години, за да успее да вземе нужната шофьорска категория.
Опит
Във фирмата „Градски транспорт” във Варна обаче не го вземат на работа, защото за шофьорите се изисква трудов стаж, какъвто Мариян няма кога да натрупа. Той обаче е упорит и непреклонен в желанието си и докато кара курсовете за категория, започва първоначално работа във фирмата като кондуктор, след това е шофьор на маршрутка и на междуградски автобус. И след още 2 години стаж неговата мечта се сбъдва през 2017 година, когато се качва зад волана на един от старите 20-годишните автобуси „Мерцедес”. Така на 21 години става най-младият шофьор в „Градски транспорт” и на 26 продължава все още да е. Първоначално е сменник на един от старите пушки. Впоследствие става старши титуляр, след като в следващите две години показва на своите колеги и началниците, че е роден за тази работа, на която е отдаден изцяло.
Проект
Старият му автобус буквално блести и Мариян се заема с електронната табела, която възстановява. Дотогава за маршрутите на 20-годишните мерцедеси в градския транспорт на Варна пътниците се ориентираха по допълнително поставена пластмасова табела на предното стъкло. Това се променя, след като Мариян Стойков се свързва с екипа от специалисти „ИБИС техници - София” и заедно с тях се заема, за да вдъхнат живот на старата, но все още работеща информационна система BROSE. Оказва се, че фирмата, производител на системата, отдавна е фалирала, но софтуер и техническа документация ИБИС специалистите намират от свой полски колега. Тъй като експертите са в София, а автобусите - във Варна, абсолютно доброволно Мариян, по-известен сред феновете на градския транспорт като шофьорът на автобуса с цветята (заради специалния бранд на превозното средство), напълно доброволно се наема под инструкции на софийския специалист Марио Евстатиев да извършва ремонти, да демонтира, да изпрати до София за програмиране, а след това да монтира елементи от информационните системи. Той инвестира и лични средства за материали, както и много от личното си време, за да могат някои от повредените системи на градските автобуси да заработят отново. По този начин успяват да направят информационните табели на 5 автобуса, които в момента се движат по градските линии в морската столица.


Похвала
Казва, че никой във фирмата не му е помагал, но и не са му пречили. „Някои казваха, че това е сложна работа, и махваха с ръка с препоръката да се откажа. Поисках само разрешение от шефовете да оправя проблема и... толкова. След като успяхме да се справим, получих похвалите на специалистите от техническия сервиз и на своите колеги”, припомня си Мариян. Фенове му разказват, че лесно можеше да се познае, когато е зад волана на своя автобус, тъй като той винаги включвал само конкретната крайна точка на посоката, в която се движи, изписана с големи букви на един ред. „Докато колегите ми си гледат своята лична работа през свободното време, аз съм пак във фирмата, около автобуса. Нямам семейни ангажименти и съм като обсебен от работата. Както казват, там ми е хвърлен пъпът”, шегува се младият мъж.
Удобство
Той следи ритъма на работа на двигателя, оборотите, кара внимателно, като щади стария автобус и за да е удобно на пътниците. „Дори табелите ги направих, за да е удобно на пътниците, да се виждат отдалече”, казва влюбеният в професията си Мариян. Казва още, че работата не го уморява въпреки натоварения трафик и неразумните шофьори с лъскави возила, които непрекъснато го засичат и трябва винаги да внимава. Но младите хора във фирмата са рядкост заради голямата отговорност и натоварването, които не съответстват на желанието им за високо заплащане. „Мога да започна работа и в друга фирма, но искам да съм точно в „Градски транспорт”, на автобусите”, категоричен е обаче Мариян. Все пак в началото на 2019 година той получава предложение и решава като мнозина други млади българи да си опита късмета в чужбина и заминава да работи в Германия. „Не ми се напускаше, но излязох в неплатен отпуск и той продължи твърде много”, обяснява младият мъж. В Мюнхен отново е шофьор в градския транспорт - автобусите са нови и модерни, инфраструктурата няма нищо общо с нашата, а заплащането е 2000 евро на месец.
Носталгия
Въпреки плюсовете носталгията и любовта към Варна и грижата за родителите, на които е единственото дете, го връщат отново в България през октомври, 2020 година. Още със завръщането си в родния град той подава отново документи за работа в общинското дружество „Градски транспорт”. Оттам обаче месеци наред не получава категоричен отговор, въпреки че с опита и познанията си би бил полезен за дружеството, което е известно със сериозните си кадрови проблеми. Ако се върне на работа, Мариян е готов да продължи с помощта в поддръжката на старите автобуси, за което е изразил желанието си пред представители на ръководството. Той има и подкрепата на софийските специалисти, които вече са готови с програмата за още 17 автобуса от модела "Мерцедес О-345", които се движат по част от линиите на градския транспорт във Варна. „Мога да работя като шофьор и другаде, но си искам работата в „Градски транспорт”- фирмата е като мой втори дом, а колегите - моето голямо семейство”, казва Мариян.
Заетост
Признава, че заради професионалните си ангажименти и работата не му остава много време за личен живот. Все още е безработен и докато чака умните глави да се наумуват и да го вземат отново на работа в „Градски транспорт”, всекидневно е сред колеги в автобусите им. Казва, че търпението му започва обаче да е изчерпва и единственият изход е отново да се върне в Германия. Има и предложения за работа в София, но сърцето му е във Варна при родителите и трите му котки. Автобусите са целият му живот и те осмислят целия му живот. Има идея да си създаде своя автобусна фирма, но затова трябва солидна инвестиция, която няма. Но пък другата му идея, да си откупи след време стария автобус мерцедес, с който е работил, да го възстанови и да го превърне в експонат на градския транспорт в града, е възможна за реализиране. „Сърце не ми дава да го видя на скрап”, казва още младият мъж, за когото целият му живот е свързан с автобусите!