С кандалите около манастира „Благовещение” в кюстендилското село Копиловци не спират месеци след като изгоненият игумен – отец Касиан, не беше допуснат в обителта.

Северина Димитрова


Този път проблемът идва от липсата на разрешение за ползване за сградата на манастира, което принуди осемте монаси да се изнесат и да живеят във фургони. Решението за затварянето на „Благовещение” е на РДНСК – Кюстендил, и ДНСК – София, от средата на миналата седмица. Сега монаси живеят във фургони и се надяват проблемът да бъде разрешен в най-скоро време.
Документ
„Да, действително манастирът няма разрешение за ползване. Не успях да стигна до там, защото аз за градежа не съм използвал субсидии. Всичко, което успях да направя, е със собствени средства, изкарани с много труд от земеделие, както и от дарители. След това братята ме изгониха и аз не успях да довърша започнатото”, коментира казуса отец Касиан. Манастирът започва да се изгражда през 2003 г., като за градежа игуменът използвал наследствени земи, а впоследствие закупува още от хора от селото. В момента комплексът представлява трикорабна черква, жилищни и стопански сгради, а около обителта има стотици декари овощни градини. „От мен се искаше за 5 години да построя и манастир, и храм. Като не успях, срокът се удължи. Досега аз съм се грижел за строежа на манастира - от началото до края, братята не са присъствали, не са забили и един пирон. Не са направили нищо, изведнъж те са собственици”, коментира случващото се доскорошният игумен на обителта. Той е категоричен, че ако оставят в негови ръце довършването на „Благовещение”, той ще извади необходимата документация. „В историята на църквата няма частен манастир, няма и монаси, които да са постъпили по този начин със своя игумен. Монасите нямат право на собственост, те изпълняват послушание. Дал съм обет да нямам нищо мое, писал съм си земя, която конкретно някой е искал да е на мое име. Част от останалите земи преписах на част от братята”, обясни още отец Касиан.
Собственост
Път към връщане на обителта за отец Касиан има. Той казва, че вече е намерил спонсор и ако братята се покаят и проведат разговор с него, той ще предприеме стъпки по издаването на необходимата документация и завършването на манастира. Сега на практика се оказва, че братята не служат и към определен синод. Твърдят, че са съгласни да отидат на друго място и да си построят нoв мaнacтир. „Нe мoжeм дa прeкрaчим eпиcкoпcкoтo нaзнaчeниe oтeц Кacиян дa нe бъдe пoвeчe игумeн”, пocoчи йeрoмoнaх Ви-caриoн. От своя страна доскорошният игумен попита кой е този епископ. „Нека да покажат документ, да го видя и аз. В противен случай те са самозванци. Когато аз заведох легитимен епископ, регистриран в Америка, те не го приеха. Аз имам легитимен Синод и това е Руска православна автономна църква. Те са самозванци, те нямат никаква йерархия, нямат необходимите антрибути, за да служат”, коментира още Касиан. По негови думи едно място да бъде със статут на манастир той не трябва да е частен, а титлата на игумен е до живот. Братята отрекоха казаното от доскорошния игумен и обявиха, че именно той стои в основата на затварянето на манастира.


Позиция
„Жалбата е пусната от близки до него хора. Целта е да ни изгонят и той после да се върне в манастира. Не е вярно, че не сме легитимни. Няма да кажем към кой Синод сме, но неговият не е легитимен. Качества на отец Касиан вече са компрометирани като игумен. Ние на решение на братството избрахме за игумен отец Климент”, обясни скандала отец Василий. Той и братята сега са оборудвали спални помещения във фургони, имат трапезария, кухня и всичко необходимо. Казват, че биха приели отец Касиан, но не и като игумен, а като брат на братството, тъй като за тях той е допуснал много църковни грешки. „За нас не е проблем да сме тук, наш дълг е да пазим храма и каквото Бог даде. Не зная оттук насетне какво може да стане, но славата на манастир „Благовещение” трябва да се върне, но не основно в частта му със земеделието, защото земеделци много. Ние сме на попрището на монашеството, човек става монах, за да отстрани всичко, което му пречи да служи на Бога. Ще направим всичко необходимо и за изваждането на необходимите документи за манастира”, обяснява още отец Василий, допълвайки че братята са станали монаси не да робуват на един човек, а да служат на Бога.
Подкрепа
„За съжаление създадохме съблазни сред хората, вместо да бъдем пример. Аз направих всичко възможно, за да има мир, но канонът и моята съвест на духовник, както и висшестоящата ми църковна власт повеляват аз да се завърна като игумен на манастира. Братята са запознати с канона, но друг е въпросът до колко те изпълнят това. Тези хора са дошли в манастира 2007 – 2008 г., а някои и след това. Аз съм в манастира от 1979 година, има история и предистория на самия манастир. Борбата започна от преди 15 години, докато ние получим разрешително за строеж на манастира. Събраха се и над 300 подписа в моя подкрепа, хората ми се обаждат и искат да се върна в манастира. В това число са Инициативен комитет, Проектантският колектив и много други спонсори и дарители”, обясни отец Касиан.
Конфликт
Той от своя страна се надява на разрешаване на казуса, на същото се надяват и братята, живеещи във фургони. „Приписаха ми всякакви грехове - че съм подпалвач, блудник, крадец, опитаха се да ме изкарат психично болен. С божията воля и милост съм постигнал всичко, отворен съм на разговори, ако искат, могат да ме потърсят и аз ще помогна за довършването”, категоричен е създателят на манастира край кюстендилското село Копиловци. За братята пък решението е в покаянието, и то от страна на доскорошния си игумен, а крайната дума ще дойде най-вероятно от съда след установяване собствеността на манастира и земите около него.