92-годишен адвокат от Велико Търново все още продължава да води и да печели дела в съда.

Иван Първанов


Йордан Минчев е живата легенда на търновското адвокатско съсловие и може би е и най-възрастният практикуващ юрист в България. И днес в XXI век той не признава компютрите и продължава да пише пледоариите си на стара пишеща машина „Ерика”, която още продължава да му служи вярно. Кантората на доайена е пълна от пода до тавана с папки, между кориците на които са скрити стотици човешки съдби. Наред с това в кантората могат да се видят и други интересни неща. Като карта на България от 1919 г., печатана във Виена, и документ от 1944 г. за създаването на РМС, на който е бил секретар касиер.
Специалности
Йордан Минчев е роден през 1928 г. в село Климентово. Записва да учи физика и право в Софийския университет. Първото по свое собствено желание, а второто по настояване на чичо си, който по това време е зам.-главен редактор на в. „Отечествен фронт”. След като се дипломира, младият юрист отбива тригодишната си военна служба на турската граница. Там редом с него копае окопи и поетът Пеньо Пенев. Бъдещия адвокат спасява буйния и невъздържан поет от военен съд. По време на една разпивка Пеньо се скарва с един старшина и го удря с бакъреното менче с виното. След което заспива и се събужда в ареста. Моли да му доведат Минчев и го пита какво да прави. „Посъветвах го само да повтаря: „Не помня нищо, освен че пих много вино” и така се спаси от съд”, спомня си адвокатът ветеран.
Кариера
След като се уволнява от казармата, на 16 февруари 1956 г. Йордан Минчев е вписан в Адвокатската колегия във Велико Търново и вече 64 години продължава да упражнява професията си неуморно и с младежки ентусиазъм. През годините е заемал различни постове и длъжности: член на Висшия адвокатски съвет, секретар на Градското дружество на Съюза на юристите, секретар, председател на контролния съвет на Адвокатската колегия във В. Търново, член на УС на Популярна банка. И даже водач на хор „Кантилена” по време на турне в Анкара. През 1962 г. изпълнявал специална мисия в Турция, за която не споделя подробности. Казва само, че била едно сериозно премеждие, но за щастие приключила успешно.


По времето на соца адвокат Минчев се явява главно по дела за стопански престъпления, като на ден се е случвало да се явява по 10 дела в различни съдилища. По време на демокрацията се явява като защитник и процесуален представител и по граждански и наказателни дела, изготвя и завещания. И днес на тази почтена възраст адвокатът не е забравил нито едно от знаковите дела, по които е пледирал.
Клиенти
По времето на бай Тошо той защитава студенти от Свищов, разпространявали лозунги срещу постановление на Министерския съвет за увеличаване цените на вестниците и на билетите за театър и опера. Младежите са обвинени в политическа пропаганда заради написаното, че докато бабите изнемогват с малки пенсии, Людмила Живкова ходи със самолет до Париж да си купува тоалети. Съдът отначало оневинява подсъдимите, но след протест от страна на прокуратурата делото е върнато за ново разглеждане и те все пак получават присъди от по една година. Друго дело е срещу търновски хотелиер, който издал документ с невярно съдържание на студентка, за да може да се запише в университет.
Дилема
Едно от най-тежките наказателни дела, по които се явява Йордан Минчев, е за жестокото убийство на 17-годишно момиче от село Поликраище, удушено и хвърлено в кладенец. Днес възрастният адвокат признава, че по време на процеса при него са идвали жители на селото да му търсят сметка защо е приел да поеме защита на убиеца. След подобно дело, по което защитавал престъпник, оркестърът в ресторанта на тогавашния „Балкантурист” в знак на протест отказал да му свири. Днес на въпроса защо приема да защитава извършители на жестоки криминални престъпления, адвокатът отговаря: „Вижте, аз не защитавам престъплението, а човека. Всеки човек има нужда от защита. Вярвам, че всеки човек може да се поправи и да се разкае за стореното. Добрият юрист трябва да знае, че законът сърце няма. Но съдията трябва да има и за да бъде справедлив, трябва да се съобразява не само със законите, но и с гласа на сърцето си.”
Най-странното и шантаво дело, по което адвокат Минчев бил нает, пък било по време на управлението на Вълко Червенков, когато един мъж решил да смени фамилията си от Димитров на Червенков. И действително успял, но малко след това бай Вълко паднал, на власт дошъл бай Тошо и човекът не успял да извлече никакви дивиденти от новата си фамилия.
Въпреки че вече 62 години е непрекъснато претрупан с работа, адвокатът доайен все пак намира време и за странични удоволствия, страсти и хобита. Основното сред тях е кулинарията. Любимите му засукани манджи са боб по манастирски, телешко варено и гювеч. Освен да се изявява като кулинар юристът обича да пътува и да опознава нови места по света. Преди години е бил и запален ловец, но сега е оставил това занимание за по-младите.

Журналистка написа книга за адвокат Минчев

За своята 92-годишнина доайенът на търновската адвокатура получи като подарък и книга. Автор на животоописанието „Йордан Минчев. Мисия адвокат” е журналистката Мила Милчева. Тя споделя, че е била респектирана от личността на своя главен герой. „Седем месеца слушах и записвах разказите на Минчев и за мен това беше като едно пътуване с машина на времето. Върнах се три епохи назад в историята на България: в царското време, комунизма и демокрацията. Този човек пази спомени, и то лични, за бомбардировките над София, за посрещането на немските и на съветските войски, за бригадирското движение, за личности като поета Пеньо Пенев. Покрай разказите му ми се наложи да чета за недотам осветени части от историята ни като горянското движение”, споделя авторката Мила Милчева. Книгата бе представена преди дни на честването на 92-годишнината на адвокат Йордан Минчев във Велико Търново.