Н ад 300 богородични пити превзеха центъра на Кюстендил по време на единствения по рода си празник „Панагия – въздигане на хляба”.
Северина Димитрова
За 14-а поредна година културни дейци и отделни граждани бяха подредили маси и щандове в чест на Божията майка. Множество баници, погачи и зелници радваха окото на стотиците жители и гости на Кюстендил.
Жени
„На нашата маса има от всичко по нещо. Богородица за нас е най-свещеният празник, тя ни дава успокоение, живот. В нейна чест днес сме приготвили обреден хляб, зелници, баници, погачи, питки, сладкиши, колачета с яйца, рула и какво ли още не. Имаме и тракийска баница, която направи моята снаха за първи път на този празник. В приготовления за днешния празник се включиха всички жени от селото”, разказа дейната кметица на Николичевци Спаска Методиева, чиято маса за пореден път беше сред атракциите на Успение Богородично. Единствено на нейната маса беше поставено и житото на царете и фараоните – лимецът. То е докарано от друг региона, тъй като производството му е спаднало драстично, а в Кюстендилско дори такава култура липсва, обясни Методиева. Читалището от Долно село също впечатли с традиция и обред при приготвянето на хляба. Майсторката на печивата леля Милка обясни, че тайнството е в замесването им със сода. Някои от тях са и с мая, но предимно баниците. „Специално в тестото слагаме сода, замесваме тестото и оформяме питката. След това се прави обръч около питката и кръст върху нея. Този обичай сме предали на всички деца от селото. А когато имаме такива тържества, преди вечеря винаги прекадяваме хляба. Палим кандилото и прекаждаме три пъти, след това четем молитва. Тогава цялото семейство се обръща на лявата страна, към изгрева на слънцето”, разказва за тайнството леля Милка, която спазва традицията за всеки голям християнски празник. За първи път на празника мъже показаха замесването на богородичните пити. Те бяха от читалището в село Гирчевци и успяха да съберат погледите на кюстендилци. „Няма женска, няма мъжка работа. Ние можем всичко и сега тук го показваме. От малък мога да меся питки, даже ги правя с голямо удоволствие”, обясни един от мажете, който с усмивка и добро настроение продължаваше да замесва тестото.
Бит
Пред красиво аранжираните щандовете бяха показани и предмети от бита, с които в годините назад дедите ни са използвали като софри крагове, трикраки столчета, бохчи, месали, точилки, лопати за хляб, старинни съдове, кобилици за носене на вода, подници, стомни, кандила и др. По традиция на празника свои произведения показа и единственият майстор кошничар бай Димчо Занев.
Ден преди празника в кюстендилското село Раждавица месиха богородични пити с мълчана вода от аязмото на Свети Иван Рилски. В 100-годишната фурна в село Раждавица бяха изпечени 23 обредни хляба, като част от тях бяха на хора от различни села, дошли именно в селото на Св. Иван Рилски, за да изпекат питите за Богородица. По традиция в центъра на занаяти „Старата череша” баба Рози и баба Нати показаха майсторлък при заместването на обредните хлябове на талантливата певица Димана Крумова. А младата девойка от своя страна с пълно гърло изпълни едни от най-красивите народни песни, докато замесва питите с мълчана вода. „Донесохме водата чак от аязмото на Свети Иван Рилски край Раждавица, която има уникална сила и цери различни болести. По пътя не бива и дума да се обелва. Тази традиция се предава от поколение на поколение, от майка на дъщеря и така се е запазила през годините. Нямаше как и ние да не я изпълним. А погачите ни станах уникално вкусни. Ние изработихме 11, като туристите бяха толкова впечатлени от вкуса им, че голяма част от тях ги изядоха с домати от нашата градина. Е, остана и за празника Панагия”, каза с усмивка Борислав Крумов от центъра на занаяти в селото. Гостите на обреда пък имаха възможността на хапнат вкусен гювеч, приготвен от бабите в центъра, които предават занаята на млади и стари.
Наплив
Още от рано сутринта централният храм „Успение Богородично” в Кюстендил пукаше по шефовете от всички вярващи, дошли да се помолят за здраве. Освен за празника напливът бе и заради иконата на Света Богородица, която беше подарена заедно с частица нетленни мощи на Свети Мина за Кюстендилска духовна околия, а дарът беше направен лично от Доростолския митрополит Яков през месец юли. „На този ден наистина се случват чудеса. Рано сутринта занесох питка в храма и сега се чувствам много по-добре. Усещам страшни сили. Няма да повярвате, но на влизане даже от очите ми бликнаха сълзи, ей така без причина. Просто нямам обяснение за това чудо”, коментира и 54-годишната кюстендилка Таня Петрова. Други път решиха да направят служба на близки именно на този ден. „Много служби за здраве се извършват на Успение Богородично, защото Божията майка закриля всички. Хората си наричат на този ден да носят в храма погача и червено вино. Най-често това са хора, които са били на косъм от смъртта – претърпели катастрофи или тежки болести”, коментираха свещеници. Не бяха малко и преминалите тежко COVID – 19, които оставяха дарове от благодарност на иконите в централния храм „Успение Богородично”.
Редят празничен пъзел
Панагия е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно. Панагия е практиката на Христос и апостолите, на древната църковна община, преминала през времена и различните култури – съхранена от дедите ни и донесена до наше време чрез празниците на църквата и народната традиция. Панагия са медальоните с богородични изображения, които йерарсите носят. На Панагия са наречени църкви, крепости, дори и градове, обясняват и от общинския отдел „Култура и духовно развитие” в Кюстендил. На празника Панагия - Въздигане на хляба, се събират отделните смислови фрагменти на това понятие и се подреждат в тематичен празничен и художествен пъзел, всеки от които носи името Панагия. Художественият пленер и иконографската изложба е „Панагия”; изложението на питите е „Панагия”, музиката е за „Панагия”, обредът е посветен на „Панагия”. Традицията в Кюстендил на 15 август и този път беше спазена, а стотици жени омесиха хляб с молитва за добруване и го занесоха в храма с благодарност към Богородица.
