Н аследник на Момчил войвода е човекът, който преди близо 40 г. спира на своя глава и в разрез с партийните повели багерите, които копаят пловдивските улици, и по този начин успява да спаси уникалните мозайки от Епископската базилика на Филипопол.
СОФИЯ СИМЕОНОВА
Само преди месец реставрираните мозайки бяха открити в Пловдив на тържествена церемония. Човекът, благодарение на когото сега можем да видим това красиво културно наследство, се казва инж. Петко Бимбалов. За решението му да извика археолозите и да спре багерите, въпреки изричните нареждания на партията, разказва пред „Телеграф” неговата дъщеря - журналистката Силвия Недкова.
Спомени
Тя си спомня как, когато била на около 13-14 г., баща й една вечер се прибрал притеснен. Това се случило през 1982 г., а инженер Бимбалов по онова време бил директор на „Инжстрой” - предприятие, което се занимавало с инфраструктурата на Пловдив. Предприятието работело по реконструкцията на центъра на града по задание от много високо ниво.
Избор
„С майка ми нещо се засуетиха. Ставаше дума за това, че се опасява от сериозно наказание, дори уволнение. Тогава държавата се управляваше от една партия, която диктуваше всичко”, разказа Силвия Недкова. И тогава баща й разказал, че багерът, който копаел, попаднал на изключително красива мозайка. „Говореше за някаква птица”, спомня си журналистката. В този момент баща й бил изправен пред избор – или да спазва заповедите, които са били категорични – работите и не ви интересува какво се случва, работите до еди-какъв си срок. Или да извика археолози. И напук на всичко той решава да спре багера и извикал археолозите. Оттам нататък било невъзможно да се разруши това, което е намерено, защото специалистите поели нещата. Всъщност това е първата открита мозайка от това, което впоследствие се оказва голямата базилика.
Наказание
След като не спазва партийните повели, инж. Бимбалов получава мъмрене. Успява да си запази работата, но има последно предупреждение. „Била съм дете и не помня всичко. Но имаше последствия, макар и не толкова крайни, колкото той се страхуваше”, споделя Силвия Недкова.
Тя си спомня, че известно време след разкритието на мозайката той завел семейството си да я види. „Той ни заведе да видим мозайката и аз имам спомен за това как изглеждаше”, разказва Силвия Недкова и добавя, че баща й изглеждал горд.
Пази
Инж. Бимбалов не говорел много за случката, защото се опитвал да предпази семейството си. Не споделял за разочарование, че са го наказали, защото времената били опасни. „Той се стремеше да ни пази”, отчита дъщеря му.
Силвия Недкова описва баща си като мълчалив, малко затворен в себе си човек. „Не беше бъбрив и отворен. Той беше отдаден на семейството и работата си. Беше и запален рибар. Заедно с брат ми всеки уикенд ходеха за риба. Това беше тяхното мъжко време”, казва журналистката.
Род
Инж. Бимбалов е бил трето дете, изтърсак от най-стария български род. „Нашият род Бимбалови е най-старият регистриран род в България. Има документи за това. Корените му са още при Момчил войвода, деспота на Родопите, още преди турското робство”, разкрива Недкова. Момчил войвода е родоначалникът на рода, а Бимбеля означава на турски хиляда бели. „Наследниците на Момчил войвода отиват в село Факия, Бургаско, където Марко Бимбелията живее. И всъщност от него се раждаме всичките му наследници. И този род е имал разклонения в страната, но всички Бимбелови, Бимбалови сме от един род. Баща ми е от този род, роден е в едно пловдивско село. Майка ми е пловдивчанка. Баща ми завършва за строителен инженер и работи цял живот като строител”, казва журналистката.
Работел до последния си дъх
Инж. Петко Бимбалов работил на позицията в „Инжстрой” до промените, а когато те настъпили – напуснал предприятието. Създал своя строителна фирма. Строял малки сгради, както в Пловдив, така и в София. Работел до последния си дъх. „До такава степен, че преди да почине през 2006 г. трябваше да пие лекарства, но те го замайваха и му пречиха на работата и той ги спря”, споделя щерка му.
Най-голямата раннохристиянска църква в страната
Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.
Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Открита при строежа на булевард в центъра на Пловдив през 1982 година, Епископската базилика на Филипопол отново оживя за жителите и гостите на града благодарение на публично-частно партньорство между фондация „Америка за България”, Община Пловдив и Министерството на културата. Процесът по реставрацията на Епископската базилика започна през 2014 г. и надгражда опита на фондация „Америка за България” и Община Пловдив от успешната реставрация на Малката базилика.
Казвали му Торанага Яма
Силвия Недкова разкрива още, че по онова време прякорът на баща й бил Торанага Яма по името на героя Торанага Сама от сериала „Шогун”, много популярен по онова време. Прозвището му обаче не било заради негова лична характеристика, а просто защото копаел дупките в Пловдив.
Самата Силвия Недкова все още не е посетила Епископската базилика, но планира да го направи при първа възможност.
