Не изключвахме терористична атака в Чернобил

И зминаха 35 години от аварията в чернобилската АЕЦ. На 26 април 1986 г. в 01,23 московско време авария в четвъртия реактор доведе до изпускане на радиационен облак, който обхвана значителна част от територията на днешна Украйна, Беларус и редица други европейски страни.

Константин Събчев

По този повод бившият руски генерал-майор от ФСБ Анатолий Ткачук, който е бил ръководител на оперативната група на КГБ за войските на чернобилската зона, разкри пред агенция РИА „Новости“, че тогава версията за терористичната атака като причина за инцидента в атомната електроцентрала в Чернобил се е смятала за много сериозна. Интервюирахме много хора, които бяха свидетели на необичайни явления, които косвено могат да говорят за човешка намеса, и по-точно за срутване на строителна конструкция непосредствено преди аварията“, твърди Анатолий Ткачук.
Реакция
На 26 април 1986 г. само 20 минути след взрива в централата идват трима офицери от отдела на КГБ в Припят. Те не напускат авариралия енергоблок, докато не ги изкарат оттам медиците, след което са хоспитализирани. В Москва час след получените първи съобщения за аварията се събра половината от нашия отдел, си спомня Ткачук. Пристигна и началникът на Шесто управление на КГБ, което отговаряше за сигурността на икономиката на СССР - генерал-лейтенант Федор Щербак. Първият самолет със специалисти от различни организации, имащи отношение към атомната енергетика, излетя за Киев в 8 часа на 26 април. В него бяха и сътрудниците от Шесто управление. Самият генерал-лейтенат Щербак заедно със заместник министър-председателя на СССР Борис Щербин пристигнаха малко по-късно с друг самолет. Бе създадена оперативна група на КГБ, която се зае с разследването на причините и обстоятелствата, довели до аварията, а по-късно – за ликвидиране на нейните последствия.
Интереси
Ролята на КГБ се състоеше в оперативно обезпечаване на обекта, който се намираше в много тежко състояние и представляваше реална опасност за нашата страна. Освен това представляваше голям интерес за разузнаванията на чудите държави, които от първия ден след аварията появиха необикновена активност, обяснява бившият генерал. Всяко уважаващо себе си разузнаване бе просто длъжно да работи по аварията в Чернобил. Първо, за да събере информация за това какво точно е станало, като много важно е било да получи проби от самото място. И второ – на чуждите разузнавания бяха нужни данните, за да се знае какви мерки за безопасност в атомната енергетика трябва да се прилагат и какво да се има предвид при съхранението на ядрените оръжия, което е жизненоважно за всяка „атомна“ държава.

Но преди всичко трябваше да се изяснят причините за станалото. И точно на базата на многократно препроверена информация да се определи би ли могло катастрофата да бъде предизвикана от умишлени действия, а именно диверсия, или тя е резултат на некомпетентности на персонала, а може би и на нещо друго. При това не се отхвърляше нито една версия, колкото и налудничава да изглеждаше.
Официалното заключение на разследването бе, че причина за инцидента са действията на персонала на четвъртия енергиен блок, човешкият фактор, довел реактора до състояние, в което експлозията беше неизбежна”, припомня накрая Ткачук.

Централата спирала 8 пъти поради грешки на персонала

Архивът на Службата за сигурност на Украйна (ССУ) и Украинският институт за национална памет (УИНП) неотдавна разсекрети документи, свързани с изграждането на атомната електроцентрала в Чернобил и за аварията от 1986 г. Публикуваните документи са включени във втория том на сборника „Чернобилското досие на КГБ: От строителството до аварията“. Изданието съдържа общо 229 документа, обхващащи периода от началото на 70-те години до ноември 1986 г. Повечето от тях са публикувани за първи път. От тях става ясно, че от 1971 до 1981 г. в АЕЦ „Чернобил“ са регистрирани 29 аварийни спирания и няколко леки произшествия. Осем от тях са предизвикани от технически грешки на персонала. Редица документи сочат към липса на необходимото работно облекло, оборудване и принадлежности, нужни при аварии. ССУ публикува и документи за ликвидирането на последиците от аварията през 1986 г. и за неподготвеността на държавните органи за трагедия от такъв мащаб. „Сред документите, включени в новата книга, има съобщения за произшествия, станали през 1986 г., преписи от телефонни разговори в атомната електроцентрала в Чернобил през нощта на 26 април, копие от първия доклад за произшествието, информация за началото на разследването и изграждането на „саркофага“ върху ядрения реактор след аварията, каза директорът на архива на ССУ Андрей Когут.