К метът на община Пазарджик Тодор Попов връчи плакет за „проявена смелост и саможертва при спасяването на човешки живот” на 75-годишния Кирил Цанков, който спаси от сигурна смърт своя съсед Даниел Живков.
Диана Варникова
„Щастлив съм, че в днешния ден при мен е един достоен наш съгражданин – г-н Цанков, за да мога да изразя лично своята благодарност за това, че той постъпи достойно и смело при една ситуация, в която малко хора биха постъпили по този начин”. Така кметът Тодор Попов посрещна 75-годишния свой съгражданин, спасил Даниел Живков, в чийто дом лумна пожар привечер на 9 май.
На косъм
Цанков успява да издърпа съседа си от горящото му жилище, а пристигналите пожарникари поемат пострадалия. Той е настанен в Клиниката по изгаряния в пловдивската УМБАЛ „Св. Георги”, където е стабилизиран и състоянието му се подобрява.
Тодор Попов отбеляза, че човешките качества и колко струва един човек се виждат, когато не всичко е розово и прекрасно, а когато си поставен в ситуация, в която трябва да вземеш решение дали да пожертваш себе си, за да спасиш приятел, или пък да избереш по-лесното – да не направиш нищо и се спасиш.
„Изключително съм горд, че този наш съгражданин, който не е и на малко години, е действал в тази ситуация по този начин. Това заслужава уважение, това заслужава признание, това заслужава благодарности. Защото такива хора трябва да бъдат ценени. Израз на тази наша признателност е плакетът „За проявена смелост и саможертва при спасяването на човешки живот”, който ще му връча сега. А също така и малка парична награда. За това, че е смел, че е добър човек, с когото ние се гордеем.
Вечеря
В неделния ден на 9 май тази година, на тихата уличка „Братя Петкови” № 1 в Пазарджик, към 18 ч. в жилището си на 4-тия етаж Кирил и съпругата му Маглена тъкмо седнали да вечерят, когато изведнъж се чул трясък от апартамента в съседство. Жена му излязла на балкона и видяла, че от терасата на Дидо излизал дим. 57-годишният мъж живеел сам, след като родителите му починали. В банята имал бойлер на газ и най-вероятно оттам е тръгнал пожарът, предполага Кирил. Такава е и версията на разследващите – че пламъците са избухнали заради неизправен електрически уред. Семейството съседи веднага хукнали да видят какво става. „Когато влязох в жилището на Дидко, го видях да лежи гол на килима в хола, а от банята се стелеше гъст черен дим”, разказва пред „Телеграф” 75-годишният Кирил. Той успял да изтегли Даниел на стълбищната площадка, а съпругата на Кирил – Маглена, се обадила на телефона за спешни повиквания 112.
За броени минути на мястото на пожара пристигнали 3 гасачески екипа от Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и два патрула на местното Районно управление на МВР, които започнали да евакуират живеещите в кооперацията. „Какво толкова гореше не можах да разбера, но беше толкова гъст и задушлив димът”, спомня си Кирил. Пострадалият веднага бил откаран с линейка в спешното отделение в областната болница в Пазарджик, но по преценка на лекарите е преместен в Клиниката по изгаряния в УМБАЛ „Свети Георги” в града под тепетата. Мъжът имал изгаряния по цялото тяло, а нараняванията били с втора и трета степен на изгаряне. В резултат на пожара е унищожена покривна конструкция с площ около 30 кв. м, домашно имущество, цялата дограма, мебели и друга покъщнина, черна и компютърна техника. Пожарникарите са успели да предпазят от опожаряване останалата част от сградата.
Рефлекс
Кирил Цанков споделя, че в онзи момент изобщо не му минало през ума, че нещо може да му се случи, влизайки с голи ръце в горящия апартамент. „Всеки нормален човек в това състояние би рискувал, за да спаси другия, който е изпаднал в беда. Не можех да си представя, че мога да го оставя в това безпомощно състояние – щеше да ми тежи на съвестта в остатъка от моя живот, че не съм му помогнал - разсъждава спасителят. - Не се възприемам като герой, защото всеки човек на мое място би го направил, ако види някого, който се нуждае от помощ”, казва Цанков. Съседи споделят, че Кирил бил тих и скромен човек, работил е като строител в някогашния СССР, в Либия, в бившия домостроителен комбинат в Пазарджик и един от строителите на първите жилищни блокове в града. Цял живот честно и почтено е изкарвал прехраната на семейството си и се ползва с добро име в квартала.
Днешният герой на Пазарджик вярва, че ще дойде ден, в който хората пак ще си помагат, ще бъдат по-задружни и отзивчиви и няма да има дефицит на такива добродетели като състрадание, честност, съпричастност.
Трябва да бъдем по-сърдечни и дружелюбни, защото човек с човек се среща и с човек живее и по-често трябва да има такива постъпки, достойни за уважение, смята 75-годишният пазарджиклия, „видимо притеснен” от медийното внимание.
