Н езрящ масажист спасява живота на преминали през тежки заболявания.
За 27-те години, през които се занимава с рехабилитация, Валери Николов е помогна на повече от 40 хиляди пациенти на Отделението по физиотерапия на областната болница във Велико Търново.
Иван
Първанов
Валери е родeн в Павликени. Завършил е училище за незрящи деца във Варна, а след това завършва висше образование за рехабилитатор и специалист по лечебни масажи в София. През 1994 г. започва работа в търновската болница и до днес продължава да е там.
Заболявания
Сред пациентите му са хора, прекарали тежки сърдечни и мозъчни заболявания: инфаркти, инсулти, както и такива с ортопедични и ставни проблеми. Въпреки тежкия проблем със зрението Валери успява да мотивира не само себе си, но и околните, тъй като е изключително отдаден на професията си. А що се отнася до работата му, споделя, че се е случвало някои от пациентите дори изобщо да не разбират по време на целия курс на лечение, че рехабилитаторът им е незрящ. Мъжът споделя, че подобно на почти всички останали сфери на обществения живот, пандемията оказва негативно влияние на всички сфери на здравеопазването.
Пандемия
„Работещите в системата се демотивираха с твърде многото медицинска бумащина, с която ни затрупаха да попълваме от Здравната каса. Личните лекари не дават вече толкова направления. А пациентите се страхуват да не се заразят, ако идват на процедури. Изобщо трудно ни е в отделението”, сподели Валери Николов.
В свободното си време рехабилитаторът защитава правата на хората, които не виждат. Той е председател на организацията на слепо-глухите и на Съюза на незрящите във Велико Търново. И изразява разочарованието си от това, че държавата и общината в Търново правят все още съвсем плахи стъпки към подобряване на живота на хората с неговата съдба.
Проблеми
Един от сериозните проблеми, свързан с придвижването на Валери и на останалите незрящи по улиците на старата столица, е превръщането на една част от тротоарите в града в места за паркиране. Заради което на незрящите често им се налага да се движат по пътното платно, рискувайки всеки един момент да бъдат пометени от някой автомобил или автобус.
„През последните 10 години се увеличи значително автопаркът във Велико Търново и той вече не е с капацитет да поеме такъв голям трафик, особено пък в пиковите часове. Побъркващо е да се ослушваш непрекъснато, за да не те смачка някоя кола. Не беше лесно да се приспособя към движението, но аз имам стаж в ориентирането от ученик във Варна. И все пак се случва да имам злополуки – да се блъсна в някое дърво, стълб или билборд”, споделя рехабилитаторът. Според него единствено в центъра на града, около сградата на общината, е пригодено за незрящи, а ситуацията в кварталите е плачевна.
Другото, може би дори още по-голямо разочарование за незрящия мъж е промяната в отношението на хората.
Разочарование
Тук разочарованието му е много голямо. Макар и с незрящи очи, Валери „вижда” чернилката в душите на заобикалящите го хора. „Голяма част от съвременните българи са станали незрящи за добри постъпки и инициативи. Озлобени, апатични и разсеяни за чуждите неволи, много от сънародниците ни стоят с широко отворени очи, но така и не могат да видят същественото”, смята рехабилитаторът. Той обаче все още не е изгубил вярата, че хората с добри сърца не са изчезнали. Пример за това са собствениците на фирмите превозвачи в града, които му предоставили карти за безвъзмездно ползване на обществения транспорт, както и малцината дарители, които въпреки тежкото икономическо и финансово положение в страната ни продължават да спонсорират организацията на слепите.
Според запознати с човешките възможности, когато един човек не притежава някое от сетивата, обикновено се изостря друго. Така вероятно е станало и с по-голямата част от незрящите масажисти и рехабилитатори. Те не могат да виждат, но използват ръцете си, за да усетят човешката болка и с умели и професионални движения да я отнемат или да я намалят и да облекчат състоянието на пациентите си.
Слепите усещат болката с ръцете си
Търновецът Валери Николов не е единственият незрящ българин, избрал попрището на масажист и рехабилитатор. При това не в измислени частни фирми и салони за красота, а в престижни здравни заведения в България. Един от тях е Димитър Бисерков, който губи зрението си като ученик при игра с бомбички. По-късно незрящият завършва курс за незрящи физиотерапевти и започва работа във Военномедицинска академия – София. Заради уменията му пациентите го наричат Магьосника със златните ръце. Сред най-успешните негови случаи са връщане към живота на възрастна жена, изгубила всякаква чувствителност след прекаран тежък инсулт. Гордостта на курорта Сапарева баня пък е незрящият масажист Томи Чолаков, чието име постепенно се е превърнало в легенда в региона. Той също загубва зрението си като дете, но вместо да се окайва, събира сили и завършва Медицинския колеж в София. Признава, че е избрал спортния масаж пред останалите, тъй като е най-труден, а спасяването на хора, претърпели тежък инфаркт или инсулт, е истинско предизвикателство. Сред незрящите, избрали да помагат на хората, е и лечителят Алиш Шарански от якорудското село Черна места. „Не виждам, но усещам болките на хората с ръцете си и им помагам”, споделя лечителят.
