„Съдбата ни определи славен и нелек път. Аз съм осмо поколение хасковлия и осмо поколение будител. Не се хваля, просто такъв ми е родът”, казва не без основание за гордост Александър Милушев.
Божидар Събев
Той е една от живите емблеми на Хасково. Потомък е по бащина линия на Христодул Вълчев Шишманов, една от най-значимите фигури в града по време на Възраждането. Той е негов негов пра-прадядо.
В средата на ХIХ в. най-влиятелни и силни във финансово отношение, както и пред официалната турска власт са местните едри търговци. Между техните представители в Хасково се откроява Христодул Шишманов (1784-1870). Ранните години от биографията му се губят и са обвити в мистика.
Някои историци го свързват с известния в цяла Южна България разбойнически главатар Емин ага и неговите грабежи в Тракия и Родопите.
Според предаваните от поколение на поколение спомени в младежките си години Христодул Шишманов като доверен ковчежник на Емин ага успял да задели част от несметното богатство за себе си – нещо, за което е била необходима голяма смелост и добре обмислени действия. Дали това е само градска легенда или факт, никога няма да стане ясно. Но в началото на ХІХ в. младият Христодул Вълчев Шишманов вече е един от най-богатите местни търговци и влиятелен водач на българите в Хасково срещу гъркоманите.
Църква
Избиран е да управлява хасковската църковна община от нейното създаване през 1814 г. до 1839 г. - в продължение на четвърт век без прекъсване той редял църковните дела. И бил истински народен трибун - посредник в отношенията между българското население и турската власт.
Наред с това развивал успешна търговска дейност и се утвърдил като един от най-богатите и авторитетни местни хора преди Освобождението. Неговият голям род през годините се свързва чрез многобройните бракове и потомци с повечето известни хасковски фамилии. Крупен дарител и защитник на българщината, след неговата смърт в знак на уважение той е погребан в двора на църквата „Св. Богородица”.
Потомци
Освен Христодул Шишманов в рода на Милушев има знайни и незнайни будители, икономисти, лекари, дори и министърът на пътното строителство в правителството на Муравиев Васил Стефанов Коев.
Дядо му д-р Алексндър Милушев, но когото той е кръстен, е бил военен лекар. Изпратили го от София в родния му Хасково с мисията да превърне тогавашния военен лазарет във военна болница. Основно предците на Милушев са били търговци и строителни предприемачи.
„Когато вървя през центъра на Хасково, аз виждам техните имоти. Притежавали сме 800 кв. метра парцел на пъпа на града. Сега там е паркът срещу театъра от другия бряг на реката. Между двата бизнес центъра и завоя на река Хасковска.
Другият ни голям имот е бил няколко декара. Сегашното пространство вдясно от сградата на бившата печатница до сегашната Френска пекарна. Там има построен цял малък квартал от тухлени блокове. Не успяхме да реституираме почти нищо, обезщетенията, които получихме след 1990 година, бяха толкова символични, че чак са смешни”, допълва той.
Танцьор
Самият Александър е роден през 1956 година в Хасково. На младини е бил отличен танцьор, желан от най-известните ансамбли в България. Но военната му служба в десантна част прекършва тази мечта. При един от парашутните скокове къса менискус и получава тежка травма в крака.
Заради политическата конюнктура и буржоазния си произход дълго не са го допускали до университетите.
Завършва през 1979-а година института за подготовка на културно-просветни кадри. Едва през 1997 година сбъдва една от мечтите си и се дипломира в ПУ „Паисий Хилендарски” със специалност „Управление на културата”. Специализира и журналистика.
Кариера
От 1979 година е свързан с Образцово народно читалище „Заря 1858”. Това е четвъртото поред открито читалище в България, най-голямото в Хасково и едно от най-големите в страната.
Минава през цялата йерархия в културата. В момента е секретар на читалище „Заря”, в което е работил с кратки прекъсвания общо 33 години.
Бил е началник на отдел „Култура” в община Хасково в екипа и мандата на първия избран демократично кмет след промените Стоян Илиев, управлявал от 1991 до 1995 г.
Има десетки отличия и награди в областта на културата, сред които медал за активна читалищна дейност в България през 2010 година, почетен орден „Св. св. Кирил и Методий” на Славянското дружество - 2011, Медал и плакет „За принос в читалищното дело” от 2013.
Напълно заслужено получава званието „Заслужил читалищен деятел” и наградата „Златен век” с печат на Симеон Велики от Министерството на културата през 2016-а. Всичките му отличия е трудно да се изброят почти толкова, колкото и славните му предци от видния хасковски род.
Предците му учили в Роберт колеж и Германия
Няколко от пра-прабабите на Александър са завършили престижния Роберт колеж в Истанбул. А някои от мъжете в огромния и славен хасковски род са следвали инженерство в Германия. Сред предците му е и Хаджи Васил Хаджи Тодоров, един от основателите на шивашката индустрия в Хасково.
„Когато застана пред паметника на будителите в Хасково, все едно съм си вкъщи”, казва с нескрито вълнение Милушев. Всяко трето име в дългия списък му е роднина. А това, което пише на паметника, винаги го просълзява: „Те бяха родени в робство, но бяха родени европейци. Изграждаха църкви, училища и читалища. Организираха революционни комитети. Създаваха наука и култура, която добавиха към европейската духовност. Поклон пред вас, Будители народни!”
