Е дин от най-дългогодишните обитатели на родните затвори, осъденият на смърт чрез разстрел за две убийство през 1990 година бургазлия Тодор Чаръкчиев може да се окаже на свобода.

Христо Христов


Това ще се случи, ако на 6 юли старозагорските окръжни съдии преценят, че в съзнанието му е настъпила дълбока и необратима промяна. До тогава трябва да бъде изготвена нова съдебномедицинска психиатрична експертиза, която да потвърди или отхвърли досегашните впечатления за личността му, съобщи адвокатът му Иван Карушков. Защитник и клиент се познават от 28 години, като Чаръкчиев е бил в неизменната роля на затворник, а адвокатът му е бил шеф на мястото за изтърпяване на наказанието.
Награди
„Няма нито един случай през всички тези дълги години (първоначално в старозагорския, а впоследствие в бургаския, а от 4 години отново в старозагорския затвор), в който клиентът ми да е дал повод за несъгласие с порядките. Напротив, давани са му множество награди за активно включване в действия, предприемани за превъзпитание. Сред тях обаче няма домашен отпуск, а първите 18 години е бил при особено строг режим предвид първоначалното наказание „смърт чрез разстрел”, което след отпадане на мораториума върху изпълнението на смъртните наказания е заменено с „доживотен без право на замяна”. В различно време е работел първоначално в кухнята, а впоследствие и като библиотекар”, коментира адвокат Карушков.
Поведение
По думите му затворникът е дал всички възможни доказателства за това, че при никакви обстоятелства, ако се окаже на свобода, няма да се върне към някогашното си битие. Този човек не заслужава да умре в затвора, колкото и укоримо да е извършеното от него на 22 октомври в казанлъшкото село Крън - убийството на 69-годишната тогава Надежда Овчарова и 35-годишната Цонка Николова, убеден е юристът. Това го мотивирало и да поеме представляването на Чаръкчиев пред Темида, след като преди 2 години той получил отказ от помилване.


Думи
Тогава Чаракчиев за пръв път подал молба за замяна на най-тежката присъда с по-лека, получил и подкрепата на затворническите власти и състав на окръжния съд в Стара Загора решил, че има право на замяна с 30-годишна присъда. Определението обаче е било атакувано от прокуратурата и Пловдивският апелативен съд връща нещата към старото им русло. Мотивите на апелативните съдии са, че затворникът твърде формално изразява съжаление за стореното някога. И най-вече, че при последната си дума пред състава в Стара Загора заявил, че не се счита за престъпник, защото според него престъпник е онзи, който след като е пуснат на свобода, отново извърши престъпление.
Рецидив
Съдебната сага на родения през 1955 година в Бургас някогашен сладкар тръгва от връзката му с далеч по-възрастна от него жена в казанлъшкото село Крън през пролетта на 1990 година. В присъдата срещу Чаракчиев, прочетена на 24 март 1992 година, е записано, че най-тежкото наказание му се дава за умишлено причинена средна телесна повреда в условията на опасен рецидив, изнасилване и две убийства, като второто е за да бъдат прикрити следите от първото. Присъдата е потвърдена на 6 май с.г. от Върховния касационен съд, а разстрелът е заменен с до живот без право на отмяна с указ на вицепрезидента на републиката от 20 януари 1999 година. 4 години по-късно, на 21 януари 2013 г., идва и последната промяна в доживотна присъда, което дава правото на осъдения да прави последващи постъпки за ново смекчаване. Ако на 6 юли съдът прецени, че са настъпили твърдените от затворническото ръководство положителни промени и приеме исканото намаляване на 30 години, Чаракчиев ще може да излезе на свобода автоматично, тъй като на практика е зад решетките вече повече от три десетилетия.
Планове
По думите на защитника му мъжът възнамерявал да се завърне обратно в родния си Бургас, където имал жилище. Там живеели брат му и двамата му синове от някогашен брак, с които през всички години в затвора поддържал непрекъснати контакти. Нямало никакви данни Чаракчиев да е пристрастен към наркотиците или алкохола, липсвали доказателства за евентуални някакви връзки с представители на организирания престъпен свят.
Репортерска проверка в Крън установи, че само най-възрастните там жители имат смътен спомен за трагедията от есента на 1990-а. Почти никой не помни името на Тодор Чаракчиев, а тези, които си спомнят, изразиха почуда, че някой въобще се интересува от тази „прашасала” история.

Далеч по-кървави престъпници вече излезли

Дългогодишни служители в затворническата система разказват извършители на далеч по-тежки престъпления отдавна са на свобода. И припомнят за хасковлията Красимир Колев, който навръх новата 1989 година на заставата край село Шумнатица убива с автомата си 4-ма души и ранява други шестима, сред тях и 12-годишно дете. Осъденият на 20 години затвор някогашен старшина-школник напуска килията през 2014-а и се завръща в родния си град. За случая спорадично се присещали журналисти, но Колев отказвал да разговаря с тях. Сходен е и случаят с убиеца на легендарния иманяр Желязко Колев-Императора на 8 март 2000 година в тополовградското село Мрамор, новозагореца Георги Малчев – Лари, който излиза на свобода на 19 декември 2007-а въпреки 12-годишната присъда.