„Гледал съм смъртта в очите с месеци. Не е като на филмите. Смъртта е чувство за безсилие, липса на надежда. Не е някакво страшно видение. Тя е една проста дума, написана на ламаринена табела на вратата на килия в затвора в Стара Загора. „Смъртник”.

Божидар Събев


Това разказва човекът, който живее втори живот и в буквалния, и в преносния смисъл. Казва се Димитър Георгиев и е на 70 години. В драматичния си живот той е бил убиец, осъден на смърт, бивш затворник, бивш бездомник. Сега е пазач в приюта за бездомни в Хасково. Дошъл е тук като всички останали – защото не е имал покрив над главата си.
Приют
8-9 души живеят постоянно в приюта, който е на втория етаж в сградата на банята в ромския квартал „Република”.
Приютът в Хасково работи от 1 декември до 31 март. Капацитетът му е 12 легла. Няма ограничение за броя нощувки, който може да се ползва. Социалната услуга на община Хасково е достъпна през четирите зимни и най-студени месеци.


За първи път от 11 години Димитър има дом, макар и временен. Престоят му в центъра променя живота му. От кметството му предложили работа като охрана и общинско жилище. Сега Димитър е щастлив от новия си живот.
„Да е жив и здрав кметът Станислав Дечев. Това младо момче ми повярва, че въпреки тъмното ми минало на мен може да се разчита. Винаги ще му бъда признателен!”, казва Димитър.
Луда глава
Животът му никак не е бил лесен. „Бях луда глава и се събирах с неподходящи хора. Когато бях на 37 години, отнех друг живот. Не исках да става така, но се случи. Послушах грешен човек и после се уплаших. Хиляди пъти съм искал да не се беше случвало, но нищо не може да се върне”, казва през сълзи Димитър, когато разказва за миналото си.
През 1988 година той има всичко. Работи, има жена, с която живеят в апартамент в крайния квартал на Хасково „Червена стена”. Панелката е дадена на жена му, защото е социално уязвима. Останала без родители и израснала в социален дом. Като станала пълнолетна, трябвало да напусне дома за сираци и й дали жилището. „Имах работа и си изкарвах добри пари от търговия на черно. Тогава по соцмагазините нямаше нищо. Купувахме долари на черно и вземехме стоки от валутните магазини. Дънки, маратонки, аудиокасети, козметика, скъп алкохол и цигари.
Хомосексуалист
„Алчността ме погуби. Имах много, но исках още. И послушах един съсед. Той беше хомосексуалист и се виждаше с един мъж. Онзи беше комбина с един казанджия. Продаваха ракия и изкарваха много пари”, спомня си Димитър. Съседът му казал, че знае къде крие парите си неговият любовник. И решили да го ограбят. В една лятна нощ отишли в къщата му. Уж че искат да купят ракия. „Хванахме го и го набихме. Искахме да ни каже къде са парите. Никога не съм искал да го убивам. Но онзи се оказа много корав. Успя да се отскубне и да излезе на двора”, спомня си Димитър. За да спре беглеца, Димитър грабнал един кол от двора и го ударил по главата. Зашеметил го и го прибрали със съседа в къщата. Според версията на Димитър човекът е бил жив, когато те си тръгнали. Уплаши ли се, че работата става дебела и избягали. Но пребитият издъхнал. Нападателите разбрали това на другия ден, когато видели района на кв. „Каменни” блокиран от милиционери. На мястото имало криминалисти и следователи. Пристигнал и тогавашният директор на милицията с черната си „Волга”. „Решихме да се покрием и да чакаме. И повече от два месеца всичко беше както го замислихме. Нямаха свидетели. Отпечатъците ни не бяха в криминалните регистри. Ако си мълчахме, може би щеше да ни се размине”, спомня си Димитър.
Издайник
Съседът му напуснал работа и се покрил при роднини на село. А той продължил да живее все едно нищо не се е случило. Но съучастникът му останал без пари и почнал да краде. Хванали го за някаква кокошкарска история. Но след един як бой в милицията той си признал всичко. Не само дребните кражби, но и убийството. Разбрах, че са го задържали и няколко дни не го пускат. Бях сигурен, че ще ме издаде. И тръгнах да бягам.
Нямало как да напусне града с обществен транспорт. Гарата и автогарата в Хасково били завардени от милицията. Таксита в града имало малко и всички шофьори били доносници на МВР. Затова Димитър откраднал една „Лада” и се измъкнал от Хасково по черни пътища. Малко преди град Марица, сега Симеоновград, се натъкнал на полицейска блокада. Зарязал колата и с хитрост успял да избяга от милиционерите. Но не за дълго. След дълга игра на котка и мишка го хванали.

Демокрацията го спасява

Социалистическият съд издава смъртна присъда на Димитър Георгиев. Обжалването във Върховния съд в София му дава шанс за втори живот. Делото е върнато за ново разследване поради неизяснени детайли от нощта на убийството. През това време режимът на Живков пада. Идва демокрацията и е наложен мораториум на смъртното наказание. Присъдата е заменена с 20 години затвор. Петър Младенов го амнистира с една година. Още една година му дават за добро поведение. Така след 18 години Димитър е пак на свобода. Когато излиза навън обаче, от предишния му живот няма и помен. Жена му го оставила, нямал работа, пари и подслон. 11 години живял на улицата. Имал работа, но парите били малко. Стигали за храна и дрехи, но не и за наем. Днес Димитър има работа като охрана в центъра и общинско жилище. Гордее се, че вече живее като нормален човек. Скоро старата му познайница Смъртта отново го погледнала. Прекарал инфаркт. Но вече се възстановява. И се радва отново на нов живот. За трети път.