„Изпратете всички налични коли, гори операта!” Този сигнал е бил приет от дежурния в пожарната на Стара Загора точно в 00,04 часа на 5 октомври 1991 година.

Христо Христов

 Месеци по-късно експертите ще впишат в доклада си, че огънят е тръгнал поне 30 минути преди обаждането: на 4 октомври (петък).
Към местопроизшествието се отправят два специализирани автомобила: “Татра” с 8 куб. м вода в цистерната и „Мерцедес” с 1200 л, връща лентата на спомените си към кошмарната нощ дежурният тогава старши лейтенант Петко Белчев. Броени минути преди това екипът му се завърнал от гасене на пожар в местност край село Борилово, където неизвестни подпалили вилата на тамошния кмет. Дни след първия оглед започнало разчистването на сградата, извършила го лицензирана фирма, избрана от Министерството на културата.
Тогава заедно с остатъците от мебелите били изнесени шест уникални гоблена, тъкани в казанлъшкия комбинат „Димитър Благоев” от чиста вълна по проекти на проф. Марин Върбанов и съпругата му китайката Сун.


За тези произведения на изкуството държавата платила през 1969-1970 година 49 000 лв. хонорар. Пак тогава „крачета хванали” изработените по проекти на скулпторите Валентин Старчев, Крум Дамянов и Галентин Малакчиев фасадна украса и декоративни парадни врати на обща стойност 34 000 лв. За да бъдело оправдано ползването на външна за Стара Загора фирма, казали, че в помещенията има опасност от радиация заради датчиците от пожароизвестителната инсталация, в които имало плутоний.
На път
На път към местопроизшествието дошъл сигнал и за пожар в село Бъдеще, където пък пламна обор постройка и имало опасност огънят да се прехвърли към съседни постройки. Запомнил е, че духал почти ураганен вятър, метеоролозите ще запишат, че скоростта е надхвърляла 40 м /секунда.
„Бяхме в изключително намален състав. Поради неплащане на заплати, които трябваше дa осигуряват големите предприятия от общината в продължение на 2 месеца в неплатен отпуск бяха пуснати 17 колеги от съществуващото тогава звено ЕПС. От моята смяна липсваха петима и на практика в първите 10-15 минути от гасенето срещу пламъците застанахме 4 души плюс колегата Слави Господинов, който ни чакаше при служебния вход на сградата. Все още имаше осветление и успяхме да стигнем до металните врати към сцената. При отварянето им в краката ни рухна металната конструкция с двигателите, които се използват за вдигане и спускане на завесата. Вероятно заради късо съединение осветлението изгасна”, спомня си огнеборецът.
Дим
„Всичко беше в дим, виждаха се пламъци, ползвахме ръчните си фенерчета, за да добием минимална ориентация. Успяхме с колегата Васил Аргиров да пуснем две линии, като целта ни беше да не дадем на огъня да прескочи към зрителната зала. Едно от момчетата ми се втурна да помага за евакуиране на хората от работещия тогава във фоайето на втория етаж нощен бар. Впоследствие разбрах, че там е имало над 200 души – мъже и жени, четири балерини от Русия… Малко преди пристигането ни са си тръгнали временният кмет Стоян Стоянов, който бил с посланика на Финландия на опера. По-късно научих, че в сградата е имало среща на Александър Лилов, тогава лидер на БСП, с писатели, певци, музиканти и художници. Тя обаче приключила преди сигнала за пожар…”, връща лентата 29 години назад Белчев, за когото това е било първият пожар от подобни страховити мащаби.
Според предварителния план за действие при гасенето на сградата е трябвало да участват поне 40 огнеборци с 10 специализирани машини. Трябвало…
Оказало се, че заради действащия в онези времена „воден режим” намиращите се в близките улици пожарни хидранти са сухи.
В специално направения резервоар, от който трябвало да бъде захранвана водната завеса, над сцената имало едва 3 кубика, които били изсмукани за секунди.
Завеса
Самата водна завеса не можела да се задейства, защото пускането й ставало от място, където вече бушували пламъци. Заради лошо изпълнено строителство (това ще го констатират впоследствие експертите) огънят за минути достигнал окачения таван над зрителната зала и започнал да „диша” буквално в лицата на все още неразбиращите какво точно става посетители на бара.
С трясък навътре във фоайето се сгромолясали огромните стъкла от южната и западна фасада. Междувременно пристигнали на помощ още две коли от ведомствените служби на тогавашното АТЗ и ЗЗУ, започнали да карат вода с цистерни от канала, преминаващ по улица „Братя Жекови”.
След час и половина дошли пожарникари от Казанлък и Чирпан, призори пристигнали няколко екипа от Пловдив. Гасенето продължило до към 6,30 часа, тогава парче от окачения таван рухнало върху Белчев и само двете бутилки със сгъстен въздух на гърба му го спасили. Откарали го до болницата, направили рентгенова снимка и въпреки болката се върнал обратно.
Ужас
Гледката била ужасяваща: сцената и залата били опустошени, по мрамора във фоайетата хрущели парчета от чешките кристални стъкла и останки от полилеите, доставени през 1970 година преди официалното откриване на специално проектираната за оперни спектакли сграда.
В експертизата, направена във връзка с бъдещия процес срещу дежурния в нощта на пожара огнеборец Слави Христов и подписана от трима най-добри специалисти по онова време, е записано: „Може да се направи заключение, че първоначалното огнище на пожара е в помещението, западно от оркестрината, а най-вероятната причина за възникване на пожара е хвърлена незагасена цигара, попаднала върху горимите материали не по-късно от 23,00 ч. на 4 октомври.”
Единият от авторите й, доц. д-р Стефан Димитров, ще допълни впоследствие: “По време на провеждане на огледа (5-6.10.1991 г.) в РПУ – Стара Загора, се предаде доброволно млад мъж, на около 25 години, който твърдял, че е подпалил операта. В следващите дни същият, вече като арестант, отвеждан на обяд успя да избяга. Полицейските и следствените органи така и не го намериха до началото на съдебното дело, което се провеждаше от военен съд (защото едва ли не за основен виновник беше визиран служителят от обектната служба за ПБС).

Започнало дело в Главно следствено управление

Първоначално започнатото следствено дело за пожара в Стара Загора е поето от тогавашното Главно следствено управление, припомня си тогавашният шеф на специализирания отдел за разследване на особено тежки престъпления по всички видове транспортни, трудови злополуки, умишлени и непредпазливи взривове и пожари Христо Мишев. Било възложено на съфамилника му Петър Мишев. Разследването продължило три месеца, но било извършено „отгоре – отгоре”. „Още като го предаде, му казах, че нещата са оплескани и че няма да издържи в съда…”, коментира ексследователят с уговорката, че колегата му е вече покойник. Веднага след потушаването на пламъците началникът на дежурната смяна Петко Белчев и останалите му колеги наместо да чуят думи на благодарност са закарани в класното помещение на РС ПАБ – Стара Загора, и накарани да пишат обяснения.
„Седем пъти писах обяснения, седем пъти ме връщаха обратно, следователят дори ми се смееше, че съм научил всичко наизуст…”, отбелязва Белчев, който е бил и сред свидетелите по делото, от което станало ясно, че пожарът е извършен от неизвестно лице.

Уволнили млад служител, виновникът се отървал

Младшият инспектор – пожарникар, който е бил на дежурство, беше веднага уволнен дисциплинарно, каквато беше практиката на всяко ръководство – имаш ли пожар в обекта или района си – виновен си, разказа Петко Белчев. Впоследствие бе осъден условно (за неизпълнение на служебните задължения), а виновникът за подпалването на операта, който след години “бил заловен, но съдебният състав отказал да се занимава с него поради давност и приключване на делото” (по думите на следовател занимаващ се със следствието), остана неизвестен, ненаказан”, допълни той.