П аметникът на Христо Ботев във врачанското село Зверино е бил оставен под запор близо седем години.
РАЙНА ТОШЕВА
По настояване на кмета на селото Стоян Петров и местната общественост банката вече го е „освободила” и бюстът на войводата е поставен на централно място в Зверино.
За съжаление никой не си спомня кой е авторът на скулптурата, изваяна от бял врачански камък, който се добива в кариерите край Мездра. Предполага се, че може да е от групите на ваятелите във Враца или железничарския град. Надеждата е по-възрастен майстор на длетото или художник все пак да се сети и авторът на монумента да не остане анонимен.
Историята
Знае се само, че той го е дарил по повод 25-годишнината на несъществуващото от много време текстилно предприятие в селото. Но знаят къде точно е бил – в двора на въпросното текстилно предприятие „Христо Ботев”, което е в квартал „Оданат” на селото. То развивало дейност до 2004 година. След това имотът е купен от италианската фирма „Марколана”, която десетина години произвеждала вълнена прежда и популярните навремето родопски одеяла от чиста вълна. А местните баби, като чули името на чуждестранната фирма, си помислили, че тя ще преработва марихуана и сериозно се стреснали. Но като видели, че във фабриката пак се правят познатите им одеяла, се успокоили. Това разказа кметът на селото Стоян Петров, който като ученик е ходил всяка сряда на стаж в предприятието.
На тезгяха
Но през 2013 година дружеството фалирало, а през следващата година е бил насрочен търг за активите му на обща стойност 1 677 840 лева. Тогава и паметникът е описан като част от активите на фирмата и му е наложен запор. Това наистина е прецедент, но все пак се е случило. А хората от селото не само страдали от загубените работни места, но и за паметника, който стоял като захвърлен в пустеещия двор. С годините мястото край него буренясало, бюстът на войводата потъмнял и почти не се виждал от тревата и трънака край него. Не случайно една от първите задачи, която получил новият кмет на селото Стоян Петров след изборите през есента на 2019, е да освободи паметника от запора. И най-младият кмет на най-голямото село в община Мездра, който поел поста едва на 28 години, веднага се заел. Той и екипът му започнали да водят преписка с трезора, от където проявили разбиране и освободили паметника.
Жест
„Банката не поиска нищо. Дари ни го. Това беше един голям жест лично към мен и към цялото ни село”, благодарен е младият управник на Зверино. Веднага щом получили правото на собственост на монумента, доброволци от селото се заели с преместването и почистването му от следите на времето. Трудили се безвъзмездно и вложили лични средства. През есента на миналата година той бил монтиран на една от най-оживените улици в селото. Откриването и освещаването му били насрочени за навечерието на Деня на будителите. Всичко било готово за голямото събитие на 28 октомври, но точно тогава трима души от селото се разболели от коронавирус и заради наложените ограничителни мерки тържеството било отложено. Но все пак се случило – на 29 април тази година, когато се отбелязва Европейският ден за солидарност между поколенията. Отец Антон Петков – който е енорийски свещеник на селото, извършил водосвета. А съвсем наскоро дошла и добрата вест – намерил се бизнесмен, който купил фалиралото предприятие и има намерение да стартира ново производство, което означава, че ще разкрие и работни места.
Всяка година почитат подвига на революционера
Хората от Зверино от няколко поколения се чувстват свързани с подвига на поета революционер и юнаците му. Не случайно името на войводата е носело и закритото предприятие, където е бил поставен преди повече от 30 години паметникът. „Всяка година честваме Ботевите дни и отдаваме почит в знак на признателност и преклонение пред подвига на героя и неговата дружина. Организираме възстановка на преминаването на Ботевите четници през брода на река Искър до превърнатата в къща-музей воденица зад църквата „Св. Димитър“, разказва кметът Стоян Петров. Потомци на скромните, но достойни и родолюбиви зверинчани пресъздават събитията, в които цялото село се е притекло да помогне на двайсетината четници, предвождани от военния командир на четата Никола Войновски да преминат през буйните води на Искъра и така да ги спасят от преследващите ги турци. Това се случило след гибелта на войводата и поражението на четата във Врачанския балкан.„Възстановка на тези паметни събития ще има и тази година“, увери кметът Стоян Петров. Но няма да е на 4 юни както обикновено, а на 5 юни.
Поклонението на Околчица - без официалности
Поклонение в памет на загиналите за свободата на България на връх Околчица на 2 юни ще има. Но без официалности и церемониите, които се провеждат всяка година на този ден. Ще бъдат отбелязани и всички събития от Ботевите дни във Враца, които противоепидемичната обстановка позволява. Традиционният поход от Козлодуй до Околчица отново ще бъде заменен с велощафета. Повечето културни събития ще се проведат онлайн. Тържествената заря ще се състои, но без военната церемония. „Всички вярваме, че това ще са последните чествания на подвига на Христо Ботев и четата му, които ще проведем в ограничена форма. Почитта към светлите личности в историята ни трябва да се случва всеки ден в сърцата ни, а не да се определя от мащаба на фойерверките" - заяви кметът на Враца Калин Каменов.
Цяло село помагало на четниците
На 4 юни 1876 година уморените, брадясали и ранени бунтовници попаднали в дома на Петра и Петър Митови. Като разбрали кои са неканените гости, стопаните набързо сгрели вода. Петра поливала на четниците да се мият, свекърът й помагал, а Петър издоил овцете и козите. Нагостили ги, измили раните им. Докато четниците изпразвали пушките си и изсипвали патроните в хралупата на големия дъб, Петър Митов обиколил селото, за да намери съмишленици и помощ да спасят момчетата. Цялото село се притекло да помогне с каквото може. Жените месили хляб, варели кокошки и пилета, увивали в тъкани кърпи сирене и сланина. Сложили в торбите на четниците цървули, чисти ризи и други дрехи, за да не ги разпознаят заптиетата. Това събитие е увековечено с паметна плоча, поставена на воденицата преди четири години.
