Т ричасово плуване на опитен морски гларус спасява човек от удавяне в бурните води на Черно море през далечната 1981 г.

Елена Иванова


За тази си геройска постъпка Панайот Янев от Созопол е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга”, връчен му лично от пратеник на Тодор Живков.
Героят, известен сред близките си като Панчо, вече е пенсионер. Той разказва пред „Телеграф” за случката от преди близо четири десетилетия: „Тъкмо се уволних от казармата, беше 13 октомври. С двама рибари се качихме на лодка и влязохме в морето да ловим паламуд. Тогава, въпреки че нямаше изгледи за буря, нито прогнози, изведнъж задуха силен вятър и вълните бяха толкова големи, че счупиха дъските на лодката и тя започна да потъва. Още при силния вятър аз и двамата рибари, с които бях на лодката, започнахме да вдигаме мрежите и да събираме инвентара, защото е скъп, и тогава нямахме представа, че всичко ще потъне. След като видях накъде отиват нещата, започнах да си събличам якета и дебелите дрехи, за да мога да плувам. Хвърлих се в морето и започна борбата със силните вълни. Обърнах се, за да видя дали всичко е потънало и видях, че един от спътниците ми отива към дъното заедно с лодката. Оказа се, че той не може да плува. Върнах се при него, като той се беше хванал за една шамандура, за която закачаме мрежите, и се опитваше да се качи върху нея. Когато доплувах до него, той се опита да се хване за косата ми, тогава бях с по-дълга коса, и щеше да ме повлече и мен към дъното”, разказва Панчо.
Шамар
„Тогава му ударих един шамар, за да се свести, тъй като беше изпаднал в паника и не знаеше какво прави, казах му да се държи за шамандурата, като аз вързах едно от въжетата към рамото си и започнах да плувам. Мина много време, после разбрах, че са били повече от три часа. Започнах да се отчайвам и в този момент колегата, когото влачех с шамандурата, започна да вика за помощ и като се обърнах, видях, че има кораб. Започнах да плувам към него и като стигнахме до моряците, хвърлиха едно въже, аз вързах човека, който досега влачех с шамандурата, както и другия рибар и аз започнах да плувам към кораба. Стигнах до него, хванах се за гумите, които се слагат около плавателния съд, за да не се удря в пристанищата.


Но силите ми вече бяха на привършване и не можех да се задържа за дълго. Тогава моряците започнаха да се чудят къде съм изчезнал, аз се опитвах да викам, но заради двигателите на кораба не ме чуваха. Съвсем случайно едно момче, което минавало в този момент, ме чу и тогава ме качиха и мен”, разказва с въздишка героят.
Награда
Панайот казва, че в лодката е имало спасителни средства - ракети и всичко необходимо, но не е имало време да се ползват, защото всичко се развило в рамките на 15 минути. Освен това, като започнали да събират мрежите, за да приберат инвентара, в лодката настанал хаос.
„След тази случка по предложение на кметството и обществеността на Созопол, защото тогава стана голяма дандания, ме наградиха. Аз и хабер си нямах от цялата работа. Един ден дойдоха тук и ми казаха, че трябва да отида на някакво събрание. И когато отидох, разбрах, че имало човек, изпратен специално от Тодор Живков. Не помня какъв е бил, но наградиха мен и другия колега с „Орден за гражданска доблест и заслуга” за спасяване на човешки живот на море.”
След ордена
Животът на Панчо от Созопол след ордена си тръгнал постарому. Не е получавал никакви предложения или облаги вследствие на това, че е герой.
„Аз се гордея с ордена, макар че ми е даден от Тодор Живков - той е даден за заслуги, не е по партийна линия”, каза Панчо. Той споделя, че дори да му бяха предложили да стане партиен член, той нямаше да се съгласи. „Аз дори не съм бил комсомолец. Три пъти съм се явявал на изпит и трите пъти са ме късали, но не защото не знам, а защото не искам да ставам комсомолец. Когато обаче тръгнах да пътувам към БМФ, трябваше да съм член на комсомола, нямаше как.”
На борда
„Въпреки случката с лодката никога не съм изпитвал страх да плавам с кораб или да навляза в открито море.” Имал е много ситуации в професионалния живот на море с големи бури, тайфуни, циклони, урагани и много други. Той разказва, че има случка, в която се откача товар с ролони, които са навити листове желязо и тежат от 15 до 25 тона всеки. Тогава влязохме в един ураган до Америка и като се скъса един 20-тонен ролон, тръгнаха да се късат и другите и щеше да пробие борда и да потънем, казва Панайот. Случката се развива в района на Бермудския триъгълник. „Тогава отидохме при ролоните и започнахме да хвърляме греди и дървета, за да не се търкалят.”
„Пътувал съм много и всеки народ, всяка държава си има своите специфични уникални неща. Аз съм ходил на много места, например в Императорския дворец в Китай, влизал съм в спалнята на императора, която за тях е свещено място. Бил съм и при Великата китайска стена.”
„Интересувам се от всичко, от география, политика и много други. Направили са ми голямо впечатление азиатците. Този район в Южна Азия, където са Сингапур, Малайзия, Тайланд - те нямат нищо общо с европейците, съвсем други хора”, споделя Панайот.
Морският вълк е плавал много, но най-дългото му пътуване е 10 месеца, тъй като тогава е направил две обиколки на света. Той споделя, че има много силна връзка с морето, защото може да се каже, че е роден в морето. Когато майка му е била бременна, е ходила с неговия дядо да берат грозде на Каваците с лодка. Тогава е нямало пътища, нямало е каруци и се е стигало до лозето с лодка с платна. Това е било през 1959 година. „Животът тогава е бил труден, но сме били млади и ни е било хубаво”, казва Панчо.

Оцелял в три пожара на кораби

Панчо има много случки в морето, като най-открояващите се са три пожара на кораби.
„Имаше един случай през декември в Черно море - тогава отново имаше буря, корабът спря и почна да се пълни с вода. Тогава намериха пробойната, запушиха я, но не можехме да запалим кораба да тръгнем. Дадохме SOS, но не могат да се доближат и да пуснат лодки заради бурята. Тогава дойде „Бузлуджа” на помощ - това е моят първи кораб, на който съм бил моряк. Аз с втория помощник започнахме да стреляме с ракетни пистолети с вързано въже на тях и така да правим връзка между двата кораба. Тъкмо подадохме всички въжета и проволката, подадохме боксира и тръгнаха да ни теглят.” Тогава екипажът се прибрал в кабината, но Панчо погледнал през прозореца и видял искри на носа на кораба. Тогава разбрали, че се е скъсала проволката. „След това се наложи да чакаме бурята да отшуми и на другия ден дойде кораб от Бургас, който изтегли нашия”, споделя Панайот.