Р УМЕН ЖЕРЕВ

М
акедонски митничари за пореден път не позволиха на младия български патриот Виктор Стоянов да занесе на сънародниците ни в Северна Македония 920 екземпляра фототипно издание на „Български народни песни” от Братя Миладинови.
Те спрели Стоянов, който пътувал с личната си кола, на границата в събота по обяд. Развъртели се телефони до Скопие и въпреки че на граничния пункт Деве баир пристигна българският консул, книгите и Виктор Стоянов не бяха допуснати. „7 часа ме държаха на границата. Митничарите взеха да се туткат притеснени, да звънят телефони насам-натам и накрая ми казаха, че по силата на някакво югославско решение от 1960 година не мога да внеса книги без специален документ от техните министерства на външните работи и културното им министерство. Пълен абсурд! Аз декларирах, че книгите ги нося до Българския културен клуб в Скопие, а още на границата оттатък ме чакаха немалко хора с българско самосъзнание, които желаеха на място да получат от книгите. С всичките рискове за тях. Но аз не се отказвам, чрез нашето външно министерство ще настоявам песните на Братя Миладинови да достигнат до получателите си. При мен пристигат като дарения всеки ден стотици български книги,” каза той за „Телеграф”.
Фондация
Младият патриот е организирал досега събирането на хиляди български книги и намира начин те да достигат до българите в Северна Македония. Очаква всеки момент да бъде регистрирана фондация, която има една основна цел – да направи цялостен мост между народа в РС Македония и България. Това означава трайни културни отношения и връзки като социални, просветни, икономически. Дейността на фондацията е да организира и ръководи инициативи като тази да се събират и изпращат български книги в РС Македония. Фондацията има почетен съвет, част от който са проф. Пламен Павлов, проф. Николай Овчаров, Иван Гранитски, проф. Темелковски от РСМ, Младен Сърбиновски и др.


Виктор Стоянов е финансист, специалист по инвестиции и форекс търговия, развива собствен бизнес от 2015 г. Преди това е работил в компания, специализирана в областта на личното финансово консултиране. Родом от град Карлово, но от 2010 г. живее и работи в София. Семеен с едно дете, момче на 3 години.
Жажда
„В РС Македония има огромен интерес към българската литература. Въобще има огромен интерес към българския народ и култура, защото хората там очакват нашата подкрепа и навлизане в Македония - споделя за „Телеграф” Виктор. - Много хора знаят за Талев, но не са чели нищо от него, в Македония няма български книги, няма откъде да си купиш или получиш. Ние успяхме да стигнем до 759 наши братя с над 1600 книги. Отпечатахме фототипно издание на „Български народни песни” от Братя Миладинови. До дни ще внесем нови над 6000 български книги.”
Само за няколко седмици над 500 българи са дарили около 8000 книги, които пристигат при него ежедневно от всички краища на България и дори от чужбина. Дори вече е затруднен къде да ги съхранява. Българският народ желае да подкрепи братята си в Македония с българска литература. Амбициите на младия патриот са тази година над 20 000 книги да достигнат до над 5000 македонци, прозрели своя български корен. Само в град Кочани над 300 души очакват български книги. Да не говорим за Скопие и или Битоля.
Трудности
Виктор Стоянов не крие, че среща трудности при транспортирането на книгите: „Не можеш просто така да внесеш дори 20 книги в РС Македония, на границата те връщат. Преговарям със спедиторски компании от България и РС Македония за официален внос на 6000 книги като дарение, с договор за дарение и краен получател, така че да минимизирам разходите, които аз и приятели покриваме. Досега изпращахме книги с български пощи и с дипломатическа поща,” казва той.
Според него най-честите заглавия са класиката на българската литература – „Време разделно”, „Под игото”, събрани творби на Вазов, Елин Пелин, Йовков. Най-търсени са романите на Димитър Талев, защото хората знаят, че той е от Прилеп и е написал прекрасни романи за местната борба и живот на българите. С него вече се е свързала собственичката на родната къща на Талев в Прилеп и фондация „Македония” ще направи инициатива, с която да превърне къщата в музей.
Българските дипломати в Скопие и Битоля подкрепят инициативата, но не могат да окажат пряко съдействие, защото медиите в РСМ всеки ден търсят провокация с България и ще създадат изкуствени скандали с българските дипломати, ако те помагат пряко. Това ще създаде още по голям страх у хората и ще навреди на инициативата.
Съратници
Виктор Стоянов има съратници и приятели в почти всеки град в РСМ и те помагат изключително много при разпространението на книгите. Без тях ще е невъзможно. Инициативата в Македония върви от уста на уста и все повече хора желаят да получават книги, защото техен приятел или роднина вече е получил. Изградена е цялостна организация в Македония, но напоследък от Агенцията за национална сигурност на РСМ привикват хората за това, че четат и разпространяват български книги. Вече сме дали писмен сигнал в Европарламента, както и в МВнР на България, води се разследване и се очаква официална реакция на България.

Доклад на ЦРУ от 1950 г.: Македония е готова да се присъедини към България

Македония е най-нестабилната Титова република. Нейните комунисти са пробългарски настроени. Културните връзки със София са по-силни отколкото тези с Белград. Парламентът в Скопие е настроен революционно. Първото по-сериозно сътресение ще отцепи Македония от останалите републики в Югославия.
Това констатира Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ в свой секретен доклад от 17 февруари 1950 г. Документът, озаглавен „Относно Македонския въпрос в Югославия”, е в обем от 10 страници и е декласифициран на 04.12.2001 г., а на 15 декември 2016 г. е публикуван в дигиталния архив на службата, където може да бъде намерен и сега.
Преди 70 години американската разузнавателна служба описва една съвсем различна Македония от тази, която виждаме днес в медийните информации от двете страни на границата покрай споровете за българското вето, договора за добросъседство и общата ни история: „В републиката, откъснала се от Османската империя преди едва 30 години, няма истински републиканци. Времето не беше достатъчно за формирането им. Македонците са разделени на пробългарски и просръбски настроени. Управляващите комунисти клонят към София и са подозрителни към всичко, което идва от Белград. Те само се преструват на комунисти, но са много повече националисти”.
Докладът отразява обществено-политическите настроения в тогавашната югорепублика, разделена от силите, теглещи я към София и Белград, но и ролята на „големия брат” в Москва:
„СССР искаше да създаде „македонска република” от Югославска Македония (днес Народна република Македония), Пиринска Македония (в днешна България) и Егейска Македония в Гърция. Тази република трябваше да е част от България. По този начин Москва искаше да засили позициите на Българската комунистическа партия, която (в края на Втората световна война - б.р.) не взе властта сама и не се бори кой знае колко за нея, а беше поставена там от Червената армия. Влиянието й сред масите в България е слабо, много по-слабо отколкото влиянието на Югославската комунистическа партия над масите в Югославия. Нейната власт е основана изключително на силата. С взимането на Македония БКП ще придобие престиж в очите на хората и ще консолидира властта си. От гледна точна на световния пролетариат е без значение дали Македония ще е в рамките на България или на Югославия”, пише в доклада.
Авторът му уточнява, че идеята за обединение с България зрее в македонското общество още от освобождението от османско владичество няколко десетилетия по-рано, в края на Балканската война, но македонските комунисти са я приели като своя.