Подпийнали отчета с раса и калимявки крадат лирата на митичния Орфей и правят опит да му  наложат на главата трънен венец.

Христо Христов

Това виждат първо  гостите на етнографския комплекс „Дамасцена”  край павелбанското село Скобелево.
Отлятата от месинг в малко над естествения човешки ръст  композиция на  скулптора Александър Давидов е „рамкирана” от  бягащи в ужас елен лопатар, глиган и козел, а в съседство по поръчка видимо на мецената ваятелят е поставил плоча с „обяснителен надпис”.
Ръкополагане
От нея се разбира, че античният музикант всъщност е „ръкоположен” в християнската вяра при завладяването на териториите, населявани от траките в далечното минало. Теза, която навярно би хвърлила в потрес  основателя на науката тракология проф. Александър Фол, ако беше жив. За да бъде още по-голямо объркването, на същата плоча е поставена и илюстрация от каменна плочка уж от III век преди Христа, на която Орфей е разпнат на кръст с полумесец на едното дървено рамо. Само на метри от месинговата композиция майстори зидари работят на нещо в стил византийските църкви в Несебър, където според служители на комплекса щяла да бъде изобразена тъмницата, в която остава до смъртта си ослепеният от цял Борис – Михаил Покръстител негов син Владимир Расате. Каква е връзката между Орфей, Покръстителя и ослепения Расате  посетителите могат само да гадаят. Иначе фигурата на царския син вероотстъпник е вече отлята и може да бъде видяна в съседство с тази на приседналия на скамейка розотърговец Бай Ганьо. За да не бъде отвята от вятъра, са я привързали с въженце за оградата, а на метър е поставено бронзово оръдие – мортира, което навява реминисценции за Боримечката и Априлското въстание. Пак пожелали да не бъдат цитирани служители на „Дамасцена” открехват репортера, че предстои да бъде реализирана и идеята за нашепваната на отец Паисий Хилендарски от римския папа „История славяноболгарская”.


Къде ще бъде монтирана тази творба засега знае май само собственикът на „Дамасцена”, розопроизводителят и търговец на розово масло Стоян Стоянов.
Бутафорно
Идеята за етнографския комплекс  край Скобелево се заражда преди две десетилетия, реализацията е поетапна. В началото имаше бутафорен водопад в близост до мястото, където е била къщата на опълченеца Стоян Тотев, прадядо на Стоянов, после се появиха фигурите на тракийския владетел Севт Трети, яхнал кон, седящата на величествен трон втора негова съпруга Береника, дойде замечтаният взор на Алеко Константинов с луличка в ръка, а през 2019-а отвори вратите си копие на античен амфитеатър за над 500 зрители, които седят сред розови лехи. При откриването специален поздрав за начинанието и инвестицията Стоянов получи от тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова, която го похвали за патриотизма му. Междувременно на големия екран излезе финансираният от Стоянов игрален филм „Дамасцена”, а при входа вдигна факел към насрещния връх Бузлуджа копие на Статуята на свободата със съпровождащ я... змей горянин.
Петел
В подножието пък се появи бронзов галски петел, кой знае защо свързан с великденските празненства. Изброяването на атракциите с претенции за артефакти може да бъде продължено с истински армейски бердеем, стар модел москвич и стотици предмети от бита на родното село в края на ХIХ и началото на ХХ век, включително автентична гюлпана и няколко стана. В предверието на амфитеатъра  пък могат да се видят всевъзможни реплики на намерени по земите ни златни съкровища, които някак си съжителстват с портрета на Тато, и сантиментални „размисли” от сорта на „При Тато въпреки че имаха всичко – всички крадяха и въпреки това пак имаше за всички!”. Най-прясната проява там е концертът на Руслан Мъйнов на 10 септември с руско-съветски частушки. За да бъде картината съвсем пълна, няма как да не се каже за огромното стадо (над 120 са вече животните) от благородни елени, сръндаци, кошути и малки сърнета, пасящо на обградена с бодлив тел морава. Впрочем край тях могат да се видят пауни, фазани, токачки, муфлони, овчици и петдесетина глиганчета. От комплекса не крият, че част от живата атракция се ползва за нуждите на ресторантската кухня, която предлага немалък брой дивечови деликатеси.