П реди 30 години „здравите сили” в Съветския съюз се опитаха да върнат времето назад, като организираха т.нар. августовски пуч.
Стефан Цончев
Този почти безкръвен опит за преврат, при който загинаха само трима души, обаче ускори процеса на разпадане на СССР и даде начало на демократизацията на Русия и бившото съветско пространство.
Възкресяване
В края на юли т. г. на 89-годишна възраст почина последният доживял до наши дни член на т.нар. Държавен комитет по извънредни ситуации (ГКЧП) Олег Бакланов. Заедно с още седмина държавни, правителствени и стопански ръководители той се опита да свали от власт първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов и да спаси разпадащия се Съветски съюз. За разлика от повечето други членове на ГКЧП Бакланов бе талантлив човек, който се смята за един от създателите на съветската космическа програма и особено на совалката „Буран”. Но и неговите безспорни способности не можеха да направят невъзможното – да възкресят един умиращ режим.
Западане
По онова време перестройката и гласността на Горбачов все още имаха огромен авторитет на Запад, но ситуацията в СССР се развиваше от зле към по-зле. Предприятията фалираха, магазините бяха празни, а съюзните републики вече се бяха запътили към независимостта. Вече имаше и втори център на властта – демократът Борис Елцин, който бе избран за президент на РСФСР. В опит да съхрани това, което би могло да се запази, Горбачов изготви проект за нов съюзен договор, който трябваше да превърне СССР в конфедерация на независими държави. Началото на този процес трябваше да се сложи на 20 август 1991 г. с подписването на документи от страна на представители на РСФСР и Казахстан.
Отговорност
Превратаджиите от ГКЧП обаче решили да действат. Те се възползвали от факта, че Горбачов бил на почивка във вилата си в черноморския курорт Форос. Пучистите твърдят, че действали в рамките на закона, който предвиждал създаването на специален комитет при извънредни ситуации. Той можел да се оглави или от президента, или от председателя на Министерския съвет. Тогава съветски премиер бил Валентин Павлов, който поел отговорността за този конституционен преврат. Председател на ГКЧП обаче станал вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев. В комитета освен тях и Бакланов влизали също така председателят на КГБ Владимир Крючков, вътрешният министър Борис Пуго, министърът на отбраната Дмитрий Язов, председателят на Селския съюз на СССР Василий Стародубцев и Александър Тизяков – президент на Асоциацията на държавните предприятия и промишлеността, строителството, транспорта и връзките на СССР.
Възвание
Още от рано сутринта на 19 август по радиото, а вечерта и по телевизията започнало да се излъчва възванието на ГКЧП под названието „Изявление на съветското ръководство”. В него се изтъквало, че поради невъзможността на Горбачов да изпълнява задълженията си по здравословни причини пълномощията му се поемат от вицепрезидента Янаев. Мотивирайки се с необходимостта да се предотврати общонационалната катастрофа и да се гарантират законността и редът, пучистите обявиха, че въвеждат извънредно положение за срок от 6 месеца. Същевременно Горбачов бе поставен под охрана и лишен от възможност да комуникира с външния свят, а в Москва бяха разположени 4000 военнослужещи с 279 бойни машини на пехотата, 148 бронетранспортьора и 362 танка.
Провал
Сметките на превратаджиите обаче излезли криви. Макар по заповед на Крючков вилата на Елцин в Подмосковието да била обкръжена от спецчасти, президентът на РСФСР решил да се върне в столицата и да се противопостави на ГКЧП. Командирът на спецподразделението „Алфа” получил заповед да не му пречи да напусне вилата, което се смята за една от основните грешки на пучистите. След като Елцин пристига в Белия дом (седалището на Върховния съвет на РСФСР – б.р.) и отказва да сътрудничи с ГКЧП, срещу него е изпратен цял танков батальон. Междувременно обаче хиляди московчани излизат по улиците в защита на демокрацията. На площада пред Белия дом става стихийно побратимяване между народа и военнослужещите и танковият батальон преминава на страната на Елцин. Именно от купола на един от неговите танкове първият демократично избран руски президент държи реч против „деснореакционния антиконституционен преврат”. Самите членове на ГКЧП решават да противодействат, като дават пресконференция, която е показана по телевизията. Те обаче правят лошо впечатление – ръцете на Янаев треперят, а изказването му е пълно с оправдания и лъжи.
Изход
На следващия ден превратаджиите се опитват да въведат комендантски час и планират завземане на Белия дом с военни сили. Пред щабквартирата на Елцин обаче вече са се струпали от 70 до 160 хиляди души.
Военните са наясно, че при силова операция ще се пролее много кръв, и затова искат от ГКЧП да поеме отговорността за щурма. Никой от водачите на пуча обаче не решава да стори това. Усещайки, че начинанието им се проваля, превратаджиите изпращат делегация при Горбачов във Форос с предложение за преговори за изход от ситуацията. Той обаче отказва да ги приеме и настоява да възстановят връзката му с външния свят. Поставен в невъзможно положение, привечер на 21 август Янаев подписва указ, с който обявява ГКЧП за разпуснат, а всичките му решения – за недействителни, и снема от себе си президентските пълномощия. Още същата нощ генералният прокурор на РСФСР издава нареждане за задържане на бившите членове на печално известния комитет. Един от тях – вътрешният министър Борис Пуго, обаче не дочаква разплатата и се самоубива.
Епилог
В ранните утринни часове на 22 август Горбачов се завръща със самолет в Москва. Властта му обаче е сериозно разклатена. По настояване на Елцин съветският президент назначава на ръководни позиции висши офицери, които са отказали да се подчинят на ГКЧП. А на 24 август Горбачов е принуден да се откаже от поста генерален секретар на КПСС и предлага на комунистическата партия на СССР да се разпусне. Последното, разбира се, не става, но на следващия ден Елцин с указ конфискува цялото имущество на КПСС в полза на РСФСР.
Последва едно горещо лято, в което бившите съюзни републики една след друга обявяват независимост. А членовете на ГКЧП и техните съучастници са хвърлени в московския затвор „Матроска тишина”. Те са обвинени в държавна измяна, но след дълъг процес през 1994 г. пучистите бяха амнистирани. Някои от тях твърдяха, че са действали със съгласието на Горбачов. Междувременно СССР бе официално ликвидиран, след като през декември 1991 г. лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписаха т. нар. Беловежко споразумение. Страните от бившия Съветски съюз тръгнаха по нов път, който е пълен с препятствия и неясноти. Но вече е почти сигурно, че няма как по силов път да се върне назад ходът на историята, както се опитаха пучистите.
