Т очно преди 40 години, в мъглявата сутрин на 17 март 1981 г., четирима финансови гвардейци от Милано откриват в офиса на 62-годишния предприемач Личо Джели от тосканския град Арецо списъците с членовете на ръководената от него тайна масонска ложа „Пропаганда-2”, по-известна като П-2.
ИТАЛИЯ
Румен Михайлов
Кореспондент на „Tелеграф”
За нея влиятелният в. „Република” писа, че тя е покварила републиканската история на Италия.
Мисия
Интересен е фактът, че когато предишния ден вечерта вещият в разкриването на мафиотски афери старшина Франческо Карлучо и тримата му колеги потеглят с невзрачен автомобил „ФИАТ – Ритмо” за изпълнението на възложената им мисия, те въобще не знаят какво всъщност ще правят. Просто защото разпоредилите пътуването прокурори от Милано Джулиано Турано и Герардо Коломбо са били твърдо убедени, че предстои да бъдат „осветени” и обвинени в престъпления против конституцията и държавата десетки мощни фигури по върховете на нейните най-авторитетни институции. И четиримата финансови гвардейци разбират каква е мисията им едва когато на влизане в района на град Арецо те отварят според изискването на двамата магистрати предадения им от тях запечатан плик с конкретната заповед – да арестуват Личо Джели и да изземат целия му архив.
Кариера
По онова време за изживяващия се като поет управител на голяма фабрика за матраци Личо Джели се знае, че е бивш доброволец в премазалата републиканците в Испания армия на Франсиско Франко. След това е участвал в младежкия корпус на заформената от фашисткия водач на Италия Бенито Мусолини т.нар. Република Сало, бил е член на Черния интернационал, а след Втората световна война става приятел с всички диктатори в Латинска Америка. Там той се подвизава доста време, след което се завръща безпрепятствено в родината си, може би и защото в края на войната го е играл двоен агент – на навлезлите в Италия съюзнически войски и на залязващия фашистки режим. Започва да се занимава с лицеприятна предприемаческа дейност, но скришом възстановява стари познанства преди всичко с лица, останали на силни позиции във въоръжените сили, в разузнаването, във финансите и икономиката. Но едва в края на седемдесетте години магистрати от Милано, работещи по разкриването на организирани от крайната десница и левица атентати, попадат на следи, които водят към вилата на Личо Джели край Арецо със звучното име „Ванда”.
Паяжина
И така въпреки съпротивата на секретарката на „предприемача” четиримата финансови полицаи обискират офиса му и откриват в закътано чекмедже списъците на ръководената от него тайна масонска ложа. В тях фигурират имената на 962 лица, които на практика са разчертали географията на скрита власт, пропила най-важните държавни институции. Тоест става дума за истинска паяжина на огромно влияние, чиято основна цел според направените впоследствие разкрития е била да бъде щит срещу настъплението на левицата в страната и в частност на нейната силна компартия чрез пречупване до степен на пълна промяна на републиканската „архитектура” на Италия. Като в „кюпа” старшината Карлучо и хората му съзират дори името на собствения си върховен началник - главнокомандващия по онова време Финансовата гвардия генерал Орацио Джанини. Който веднага звъни на прекия шеф на четиримата да внимават с приказките си, защото и той бил член на ложата.
Елит
Но в списъка са още петима генерали от Финансовата гвардия, деветима генерали от корпуса на карабинерите, шестима генерали от сухопътните войски, трима адмирали от военноморските сили, бивши и действащи шефове на разузнаването. Там са и трима министри от правителството на власт в момента, националният секретар на Социалдемократическата партия, дипломати, депутати и сенатори. Групата на банкерите пък се оглавява от босовете на двете най-големи частни банки – Микеле Синдона и Роберто Калви, следват президенти и генерални директори от всички национални и регионални кредитни институции. А сред имената на бизнесмените изпъква това на младия тогава предприемач от Милано, бъдещия телевизионен магнат и четирикратен премиер на Италия Силвио Берлускони.
Атентати
Разбира се, всички държавни функционери, хора под пагон, партийни водачи и медийни началници от списъка на Джели подават оставка, но това не потушава надигналия се през 1981 г. срещу него и ложата му масов гняв. Интересното е, че за разкриването на престъпленията на „П-2” парламентът гласува нарочна комисия, за чийто ръководител определя жена - видната представителка на управляващата Християндемократическа партия и смятана за неподкупна политичка Тина Анселми. Та тя и колегите й разкриват с помощта на магистратите от Милано и цяла Италия, че тайната масонска ложа „П-2” стои зад вълната от кървави атентати между Алпите и Сицилия през шейсетте и седемдесетте години, дело на крайнодесни и крайно леви извънпарламентарни и контролирани от нея групировки. Нещо повече – Личо и неговите хора били в дъното на провалилия се опит за военен неофашистки преврат през декември 1970 г. Те били организирали също така похищението и убийството през 1978 г. от терористичната организация „Червени бригади” на лидера на християндемократите Алдо Моро.
Иначе след избухването на страхотния скандал с тайната масонска ложа „П-2” нейният велик магистър се крие дълго в Швейцария и други страни. След което се връща в Италия, пуснат е на свобода и дочаква дълбоки старини във вила „Ванда”, където умира през 2015 г.
Имал ценоразпис за купуване на партии и синдикати
Освен на кариеристки амбиции и на рекет Личо Джели е градил властта на „П-2” и върху мащабни корупционни схеми. В архива му е намерен истински ценоразпис за „купуване” на политици и цели партии. Най-голяма цена той бил определил за превземането и пълния контрол на управляващата Християндемократическа партия – 10 млрд. лирети, или около 10 млн. долара в края на шейсетте години на миналия век. Разгромяването пък на всеки един от трите мощни италиански синдиката е можело да стане чрез разхвърляне на подкупи за 5-10 млрд. лирети.
Свръзката му Франческо Пациенца бил апологет на българската следа
В списъка с членове на „П-2” фигурира и името на креатурата на Джели - „свръзката” му със специалните служби - напереният международен аферист Франческо Пациенца. Той е известен и като апологет на т.нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел II на площад „Свети Петър” на 13 май 1981 г. Мнозина анализатори в Италия и по света са писали през годините, че покушението е било организирано от „П-2” с цел да бъде дискредитирани пред света България и целият социалистически лагер от онова време. Нещо, което не е изключено, защото ложата е действала с пълна сила до 17 март същата година, а за скалъпването на атентата е трябвало да се работи дълго преди това. А самият Пациенца е бил „свободна птичка” дълго време след разтурването на ложата.
