С тойка Кръстева беше първата боксьорка, която представляваше България на летните олимпийски игри. Паметното събитие бе на игрите в Лондон през 2012 г.

Ива Димитрова


Тогава тя спечели една среща и загуби на четвъртфинала от британката Никола Адамс. Девет години по-късно мечтата й стана реалност. Стойка е на полуфинал на олимпиадата в Токио, което й осигурява поне бронзов медал. При добро представяне срещу японката Цукими Намики изявената ни спортистка може да излезе и в битка за златото. Нещо, което е напълно по силите й.
Началото
Стойка Петрова - Кръстева е родена на 18 септември 1985 г. в Добрич. За бокса я открива Стефан Петков, треньор в Спортен клуб. „Беше 1999 година. Отидох в училище „Панайот Волов” да оглеждам деца за бокс. Видях едно момиче, което играеше футбол с момчетата. Беше в осми клас. Наблюдавах я известно време и впечатление ми направи хъсът й, с който играеше, и техниката, с която боравеше с топката”, връща лентата назад първият треньор на Стойка. Още там той прави предложение на момичето да тренира бокс. Тя не отива на уговорената среща в залата. По това време тя се занимава с народни танци. Следват нови предложения, но отново не реагира.
„На четвъртия път поисках да говоря с баща й. Тя ме заведе при него. Оказа се, че ние с него се познаваме, заедно сме отраснали, а и живеем в един и същи район на Добрич. Така се започна. Стойка продължи да учи в Спортното училище в Добрич, завърши 12-и клас и бе приета в Националната спортна академия. Първи курс беше редовна студентка, след това премина на индивидуален план и тренираше в Добрич”, разказва Стефан Петков.


Успехи
Успехите не закъсняват. Стойка е Спортист №1 на Добрич за 2011 и 2012 година, Спортист №5 на България през 2018 г. Носителка е на наградата „Спортен Икар” на Фондация „Български спорт”. Не са малко и постиженията й зад граница. Кръстева е три пъти европейски шампион и два пъти световен вицешампион. След Олимпиадата в Лондон през 2012 година заминава да живее и тренира в Русе, където се състезава от името на БК Русе. През 2018 година шокира всички, като слиза от ринга. За това й решение си има причина. „Когато през 2016 г. на Олимпиадата в Рио де Жанейро пратиха вместо Стойка друга състезателка, тя остана огорчена, беше обидена и затова се отказа. Добре, че после се върна”, казва треньорът й.
Петков е треньор на шампионката от 1999 до 2013 г. Въпреки това двамата поддържат постоянно връзка и досега. „Стойка е винаги спокойна, не прави драми от загубите. Показва хъс, не пада духом, упорита е”, характеризира я първият й треньор и е убеден, че тя ще стигне до финала в Токио.
Училище
Стойка не е забравила и Спортното училище „Георги Стойков Раковски” в Добрич. Винаги, когато е в родния си град, тя идва в училището, за да се срещне с бившите си учители.
„Беше трудолюбиво момиче и една от тези наши възпитаници, които осъзнават, че спортът е тяхното бъдеще, умееше да съчетава и ученето, и спорта”, казва за нея Николай Дяков, директор на спортното училище, който по времето на Стойка е бил зам.-директор именно по спортната част.
В училището има така наречената Алея на спортната слава. Съвсем естествено е снимката на Стойка да е там. На нея тя е с много къса коса, държи купа в ръката си. Тя е почетен възпитаник на училището, казва Дяков и показва снимки на шампионката по коридорите на сградата. Успехите на Стойка не са изненада за никого, твърди Дяков. „Ние вярваме в нея, защото я познаваме, знаем твърдостта и упоритостта й и очакваме да сме единственото спортно училище в България с олимпийски медалист”, гордее се директорът.
Полуфиналната битка в Токио е утре от 8:15 часа българско време.