П омен за успокоение душите на загиналите преди четвърт век в ледените води на река Тунджа девет мъже, жени и деца ще бъде отслужен утре навръх Йордановден в храма „Св. Димитър” в Елхово, съобщи предстоятелят отец Николай Клюнков.

Христо Христов
 

След панихидата литийното шествие ще премине по улиците на града и ще стигне до големия каменен мост по пътя за близкото село Изгрев, откъдето по традиция ще бъде хвърлен дървеният кръст за Богоявление. За разлика от предни години тази ще бъде изготвен предварителен списък на желаещите да го извадят от реката, те ще трябва да представят кръщелно свидетелство. Отец Николай Клюнков възстанови традицията за хвърлянето на кръста в Тунджа през 2015 г., 19 години след трагедията при скъсването на някогашния въжен мост.
Инцидент
Трагедията се случва малко преди да бъде отслужен водосвет за празника през 1996 г. Тогава предстоятел на местния храм е свещеноиконом Иван Стойков. Ден по-рано той катастрофира на път от Сливен към Елхово и само по чудо се разминава със смъртта. Прясната случка го кара на няколко пъти да призове след литургията за Йордановден множеството да тръгне към каменния мост по пътя за село Изгрев, а не към въжения мост. Свещеникът предчувства, че нещо лошо ще се случи.
Отчето така и не успял да стигне до мястото, откъдето трябвало да метне в реката дървения кръст – застигнала го черната вест, че страшното се е случило: паянтовата 35-годишна конструкция не издържала тежестта на над стотината накачили се върху й богомолци и клокочещите ледени талази взели жестокия си курбан. Над 80 били падналите в ледената вода, само бързата намеса на взвода млади, неположили още клетва, граничари под командването на тогавашния капитан Божан Великов намалила броя на жертвите. Сред загиналите е петгодишният Георги Петров, чието тяло е първото погребано в новите гробища на Елхово. Две седмици по-късно е открито и тялото на деветата жертва: 14-годишната Станка Костадинова.


Спасители
Кап. Великов си припомня, че имал заповед  да заведе новобранците за освещаване на бойното знаме на частта пред храма в центъра на Елхово на Йордановден. Когато пристигнали, там нямало никого и той  изкомандвал да се отправят към въжения мост, където предните две години бил хвърлян кръстът. Малко се изненадал, че  няма полицаи, липсвали и лодки със спасители, които да реагират при евентуален проблем със скачащите във водите за кръста. Въпреки това превел един по един войниците си по заледения мост на отсрещния бряг. Последен преминал той. Строил ги  и зачакал идването на процесията с отец Иван. Междувременно мостът почернял от народ, хората търсели по-удобно местенце, откъдето да гледат. Внезапно се чул пукот като от пистолетен изстрел, едно от стоманените въжета изсвистяло и за части от секундата водата закипяла от давещи се хора.
Команда
„Нямаше време за мислене, изкомандвах на момчетата който може да плува да скача и да започва да вади хората. Вътре влезе един от лейтенантите, заедно с другия поведохме част от групата по течението, подавахме колани, ръце, пръти, за да издърпаме  към брега когото успеем. Стигнахме чак до другия мост, където реката е по-плитка… Спомням си, че извадихме едно момче, приличаше на умряло, но като го обърнахме с краката надолу, изплю водата и ококори очи…Междувременно старшина  Вълчо Вълчев накладе огън, за да се подсушат момчета, защото студът беше страхотен!”, припомни Великов. Впоследствие научил, че хвърлянето на кръста трябвало да е от стоманобетонния мост, но хората не знаели и се струпали на въжения. По думите му липсата на организация и стиковане между църквата и местната власт били в основата на „курбана”.
Жертви
Над 80 са били падналите от моста в ледената вода. В първите няколко минути на брега са извадени 40 души, които са закарани в местната болница, но само за един се налага хоспитализация. До настъпването на нощта новобранците граничари и притеклите се на помощ полицаи и войници от пехотния полк успели да извадят телата на седмина. Сред тях било и трупчето на едва  5-годишния Георги Петров Георгиев. Положили хлапето в ковчега заедно с наскоро подарено му ръчно часовниче и пухено мече. По тъжна ирония на съдбата почти до него е гробът на майстора на надгробни паметници Стоян Трандафилов, чиято пък съпруга Величка, също сред удавените, по настояване на близките й е погребана в родното й село Тенево. Край тях са гробовете на ученичките Теодора Теохарова (12) и Мария Василева (17), както и на семейството Владимир Янчев (42) и Тодорка Недялкова (39). Три дни по-късно е извадено тялото на 42-годишния Георги Бабачев, завлечено на близо километър от мястото, където бил видян за последно. Къде да го търсят ги насочил тогавашният кмет на харманлийското село Бисер Иван Василев, който предал на леководолазите от база Атия координати, посочени от местен ясновидец. Две седмици по-късно заплетено сред коренищата откриват и тялото на 14-годишната Станка Костадинова.
Следствие
Започва следствено дело. В хода на следствието е установено, че мостчето е изградено през 1961 г. от отдавна несъществуваща стопанска организация. Две години преди черната събота били подменени част от подовите дъски и страничните мрежи, но никой не погледнал фатално износените носещи стоманени въжета. Мостът трябвало да бъде поддържан от местното държавно лесничейство, но така и не станало ясно чия собственост е. Следствието в крайна сметка е приключено със становище за липса на данни за извършено престъпление. С пари, отпуснати от републиканския бюджет, след време построяват нов мост със стоманена конструкция. През 2011-а, недалеко от реката, край пътя, водещ към нея, освещават скромен паметник, за да напомня на бъдните поколения трагедията. Иначе днес за най-младите новото стоманено мостче отново е място за усамотяване и любовни трепети.
Вина
В продължение на 15 години ритуалът с хвърлянето на кръста в Тунджа е загърбен, след като свещеноиконом Иван Стойков панически бяха от Елхово в родния си Сливен, а по-късно е назначен в Поморие. Дни след трагедията тогавашният кмет на Елхово, бивш велик депутат от БСП и отдавна покойник Атанас Чунчев, пред градския вестник  „Елховска дума” казва, че отец Иван Стойков не е изпратил задължителното писмено уведомление, а само устно съобщил на шефа на полицията накъде ще поведе шествието след литургията в храма. Повечето от оцелелите тогава предпочитат да замълчат за случилото се  и да не коментират с късна дата кой и дали е бил повече или по-малко виновен. Стойков служи в Поморие до смъртта си на 3 май 2017 г.
Тамошни миряни нееднократно са разказвали, че минути преди да издъхне, свещеникът за пореден път казал, че не е негова вината за черния Йордановден, но че до края се е измъчвал, че не е успял да я предотврати.