Т ърновски скулптор, когото наричат местния Микеланджело, измайстори двуметров велосипед от месинг. Необикновената скулптура ще бъде експонирана на 28 май в центъра на Нова Загора.

Иван Първанов


Тя изобразява първия български велосипед в България, изработен от коларя Уста Генчо Стоянов - Арабаджията през 1882 г. Любопитното е, че майстор Генчо никога не е виждал „на живо” велосипед. Своята двуколка той изработил единствено по разказите на съседа му, който разказва, че в далечна Англия хората яхали „дървени коне”. Цели 2 години били необходими на Арабаджията да изработи своето творение, което нарекъл „паяка”. На 22 август 1882 г. той се явил с него, карайки го на сбора на село Езеро, и шокирал всички присъстващи там. Велосипедът на бай Генчо е запазен и днес се съхранява в историческия музей в Нова Загора. А копия се пазят в Музея на спорта и Националния политехнически музей в София.
Два пъти по-висока
Почти 140 години след създаването на първия велосипед в България той има и своя метална скулптура, висока 2,10 м, дело на скулптора Денислав Сираков. Скулптурата е направена по поръчка на новозагорския Ротари клуб и е цели два пъти по-висока от оригинала. Авторът е потомствен скулптор. Завършил е Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет. Има десетки изложби и отличия. Негови творби са собственост на български и чуждестранни колекционери.
Едно от последните творения на скулптора Денислав е и монументът, издигнат наскоро до гроба на майстор Колю Фичето в търновския парк „Дружба”. Монументът представя един от архитектурните елементи на едно емблематимните архитектурни творения на Фичето – моста край Бяла, Русенско. Белоцветната каменна арка е вплела в себе си почти всички използвани от Уста Колю архитектурни елементи в неговите постройки.


Камък
Самият скулптор споделя, че преди да пристъпи към реализирането на идеята, около 7 години я е обмислял и оставял да отлежи в съзнанието си. Всъщност арката е част от един цял архитектурен комплекс, включващ още кът за отдих и чешма. Идеята за нея е на известния великотърновски архитект Драгомир Йосифов. А камъкът – два блока с тегло врачански варовик и 5 тона гранит, е осигурен от председателя Националната камара на строителите инж. Илиян Терзиев. Любопитното е че материалите, от които е изработена арката, са същите като тези, от които са направени египетските пирамиди. Изработването на целия комплекс отнело на скулптора цяла една година. След като отделните архитектурни елементи били готови и издялани от камъка, се монтирали върху метална конструкция, облечена в гранит.

Ще прави Аполон в Созопол

Скулпторът Денислав Сираков е извършвал реставрации и на още военни паметници не само във Велико Търново, но и в целия регион. Като бъдещи негови творчески планове за реализиране са изработката на осемметрова бронзова статуя на бог Аполон, която да посреща корабите на крайбрежието в Созопол. Търновският ваятел смята да участва и в реставрацията на паметника на връх Бузлуджа, където вече работи международен екип. Потомствената любов и отдаденост към скулптурата и строителството не са случайни. Бащата на Денислав – Иван Сираков, също е скулптор, а прадядо му Недко бил майстор на покриви и ученик на Колю Фичето. И очевидно интересът към този род изкуство ще бъде продължен, тъй като синът и дъщерята на Денислав, които са на 12 и 6 години, също вече проявяват интерес към изобразителното изкуство в различните му форми.

Реставрира надписа от Независимостта

Наред с монумента, посветен на Фичето, скулпторът Денислав Сираков възстановява и известния Багрилов надпис. Димитър Багрилов е известен търновски учител, художник и общественик. През 1917 г. по време на Първата световна война той изсича в скалите на пътя до гара Търново следния надпис: „Българино, помни, че ти в царуването на Н.В. Фердинанд I, Цар на българите, се бори юнашки и победи: Македония освободи на 24.IX.1915 г., а Добруджа на 04.I.1917 г.“. Надписът е поставен на това видно място по повод 10-годишнината от обявяването на независимостта на Царство България. Самият Багрилов определя причината за изсичането на словата край пътя: „За да напомнят на бъдещите поколения епохалните събития през Балканската война1912-1913 г. и през Общоевропейската война 1915-1918, които доведоха макар за един момент обединението на целия български народ.“ През 50-те години на ХХ век надписът е заличен от комунистическите управници, като от него остава само рамката. Той е реставриран и отново открит през 2018 г. на 22 септември, деня на обявяване на българската независимост.