П реди 10 години няколко фатални секунди отнеха шест млади живота и прекършиха десетки съдби завинаги. Светлата нощ на Възкресение Христово в Симеоновград на 24 април 2011 година се превърна в истински кървав ад. В една от най-черните дати за Хасковска област и България.

Божидар Събев


В станалата фатална вечер 20 минути преди Възкресение младежка компания излиза от една от къщите в Симеоновград. Трифон, Яница, Мелин, Евгени, Гошо и Красимир не подозират, че текат последните мигове от младите им животи. Нито че на отсрещния тротоар ще има мемориален парк за тях. И че за всички нас те ще се превърнат в „Ангелите от Симеоновград”.
В гръб
Младежите в компанията са на възраст между 17 и 19 години. Мечтаят да са студенти, да заминат за далечни страни, да успеят в живота. Да имат свои деца, да преследват мечтите си. Но вместо това всичко свършва в мига, в който летящ със 136 км/ч стар „Опел” ги връхлита в гръб.
Зад волана на колата убиец е Данаил Георгиев, а братовчед му Живко е на предната седалка. Колата е на бащата на Живко, който влезе в затвора именно защото е дал ключовете за возилото на видимо почерпения си братовчед. Шестте жертви почиват на място, други двама от злополучната младежка компания оцеляват по чудо, след тежки рани и множество травми. След дни жертвите на ужасната трагедия са погребани. Някои в костюмите и тоалетите, приготвени за наближаващите им балове.


Присъди
След продължил малко повече от 1 година съдебен процес в Хасково двамата младежи, причинили нелепата катастрофа, бяха осъдени. На 3 май 2012 година на 12 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от отворен тип бе осъден Данаил Георгиев. Хасковският окръжен съд го обяви за виновен, че е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, в пияно състояние, като случаят е особено тежък. Той няма да има право да управлява кола 15 години.
Същия ден на 10 години решетки и 13 години без книжка беше осъден и братовчед му Живко Желев. На 17 януари 2014 година в 9,00 часа сутринта двамата осъдени са арестувани и откарани в затвора в Стара Загора. Първоначално Данаил и Живко бяха в затворническото общежитие от открит тип край Гълъбово. През деня двамата бяха на свободен режим и работиха. Живко беше в автосервиз, а Данаил в цех за производство на палети. „Мястото на убийците на децата ни е в затвора, а не в общежитие от отворен тип. Те рано или късно ще излязат на свобода, а нашите деца никога няма да ги видим повече. Няма да имаме внуци от тях. Няма вече за какво да живеем и ние!”, категорични са близките на нелепо загиналите 6 младежи.
Мъст
Почти всички отричат, че кроят планове за отмъщение. Но са категорични, че никога няма да простят на двамата братовчеди за причинената от тях трагедия. „Единствената причина да не отмъщавам е, че сънувах сина си и той ми каза „Татко, не ставай убиец!”. Тези думи на бащата на загиналия Трифон, който носи същото име като загиналия си син, вече са се превърнали в градска легенда в Симеоновград.
Черният Великден зачерни града край Марица и го промени завинаги. „Тук вече думи като „Прошка” и „Празници” са изпразнени от съдържание. За нас вече празници няма. И не молим Бог да прости на децата ни. Защото те бяха млади и невинни. Нека Му служат като ангели, за нас те са такива!”, десетки пъти са казвали родителите на нелепо загиналите младежи.
Младоженец
Живко Желев, единият от двамата осъдени за Черния Великден на 2011-а, вече не просто е на свобода, но е и щастлив младоженец. Както „Телеграф” писа първи, още през януари 2018-а Живко излезе на свобода, след като на 27 септември 2017-а влезе в сила съдебното решение за предсрочното му освобождаване. Той излезе от затвора предсрочно, след като търка наровете 44 месеца и 10 дни. Остатъкът от наказанието му беше заменен с двегодишна условна присъда. Тя вече е изтекла и той вече не ходи на пробация, както след излизането си от затвора. Вече дори може да шофира, тази част от наказанието му също е изтърпяна.
Братовчед му Даниел продължава да е в затвора, въпреки че на няколко пъти е подавал молба за предсрочно освобождаване. Последната е от 2020 година. Тя е одобрена от ръководството на затвора, но е отхвърлена от съдиите от Окръжния съд в Стара Загора.
За 24 април всяка година на мемориала на Великденските ангели има панихида. На арката, под която минават стотици хора с разбити сърца, пише на български и английски: „Те искаха да живеят! Те трябваше да живеят! Пазете останалите!”.