У никални дървени скулптури вае с моторна резачка 38-годишният Васил Говедарски в сапаревобанското село Овчарци.

Северина Димитрова


Младият мъж се е посветил на нелеката задача да изработва различни животни от дърво, като вече зад гърба си има стотици мечки, зайци, лъвове, джуджета и какво ли още не. Редом до него е и съпругата му Мони Янкова, която също е художествена натура и майстор на икони. Едно от последните му впечатляващи творения е статуя на Божията майка, която вече посреща туристи пред параклиса „Успение на св. Богородица” в село Овчарци. Говедарски разказва, че само с няколко движения с резачката образът на Божията майка сам се появил, а той нямало как да остане равнодушен и да не докара нещата докрай. „Дарих статуята на Св. Богородица с много голямо желание за параклиса, който носи нейното име. Идеята за направата на скулптурата е на моята съпруга Мони, която изографиса голяма икона на св. Иван Рилски и предложи аз да увековеча образа на Света Богородица”, разказа Васил Говедарски.
Хоби
Всичко, свързано с изработката на уникалните дървени скулптури, започва преди около 6 години. Тогава Васил взима един дънер и вместо да го нареже за дърва през зимата, хваща моторния трион и започва да изобразява фигура. Два часа по-късно така обикновеното дърво вече имало формата на бухал. „Още си спомням с много вълнение и трепет този момент. Почувствах се много щастлив. Първоначално всичко тръгна като хоби и към момента мога да кажа, че това е моето призвание и професия. Обожавам работата си”, разказва Васил Говедарски.
През годините Васил работил като строителен техник, въпреки че по образование е учител по рисуване. Наученото и в средното, и във висшето училище донякъде му е от полза в работата с метъра и длетото. „Никога не съм преподавал, но винаги съм обичал изкуството. От много малък рисувам и това ми беше една мечта. Със съпругата ми сме работили в Германия и Италия няколко години. Там рисувахме камионите на лунапаркове и циркове. Но все ни теглеше към България и се върнахме отново в родината си”, обяснява още Васил.


Вдъхновение
По време на престоя си в Германия той и Мони посещават музей с дърворезби. „Там видях подобни фигури и много ми харесаха. Просто си казах, че това е нещото, което искам да правя. Мина доста време, но накрая успях и се чувствам изключително щастлив”, споделя Говедарски.
Често Васко черпи идеи и от сина си Иван, който въпреки че е едва на 9 години, е плътно до родителите си в нестандартното начинание.
Само за няколко дни Васил е в състояние от един огромен дънер да изреже каквото си поиска. „Засега съм се насочил към животните. Харесвам ги. Особено ми допадат мечките и вече съм направил няколко. Имам дърворезби от по 2-3 метра. Други са по-мънички”, казва Говедарски.
В момента в работилницата си в Овчарци има десетки огромни дърворезби на мечки, лъвове и коне. Категоричен е, че обича да изобразява животни, които ги има основно в българската природа.
„Имал съм обаче и доста нестандартни поръчки. Клиенти са искали да им направя крокодили и жирафи. Моята работилница в Овчарци се превърна и в атракция за туристите, тъй като се намира много близо до Сапарева баня. Който е решил да дойде и да отседне тук, няма как да не мине и през нас. Просто станахме част от самата туристическа дестинация”, разказва с усмивка дейният мъж.
Материалът
„Стига дървеният материал да е качествен, няма значение точно от какъв вид е. Може да е дъб, но да е кух отвътре и да не става нищо. Обикновено залагам на най-качествения материал. При нас най-разпространена е иглолистната дървесина”, твърди още майсторът със златни ръце от Овчарци.
Изработката на една голяма фигура от 2-3 метра му отнема от една седмица до месец в зависимост от детайлите. Чести клиенти на Васил са известни българи, сред които политици, бизнесмени и др. Техните имена обаче пази в тайна. Говедарски е автор и на табелата на Смолян, както и на много други в Сапарева баня. Неслучайно на входа на града огромна мечка от дърво посреща всички туристи с добре дошли.
Младият мъж споделя, че трудно проследява съдбата на своите шедьоври, след като напуснат цеха му. При него идват хора от цялата страна, правят поръчки и след това заминават. За Васил обаче водещото е едно – да остане в родината.

Цената определя от размера и детайлите

Както всеки труд и този на Говедарски не е безвъзмезден. След часове и дни на работа, много прах, усърдие и пот на челото от неговите ръце излизат уникални творения. В зависимост от размера и детайлите тяхната цена е различна. „Няма как да кажа точно определена сума. Поръчвам си качествени материали. Примерно има дънери, които са по-скъпи, други не толкова. Поръчвам си от цеховете точно каквото ми трябва и така нещата ми се получават. Аз отивам на място, където си подбирам сам материалите. Като цяло първата част на дървото е най-дебела и тя е най-трудна за обработка за машините, които имаме в България. Диаметрите са големи и затова повечето хора ми ги продават. По този начин аз един вид рециклирам дървесина, тъй като тя не се унищожава, а й се вдъхва живот. Та ненужното за едни е потребно за мен”, разказва още Васил Говедарски. За своето хоби, което вече се е превърнало в професия, младият мъж казва, че е екипна работа. „Аз изработвам фигурите, моята съпруга ги лакира, рисува и изобщо прави всичко необходимо. Това ни носи и на двамата огромно удоволствие”, категоричен е Говедарски.