Вдигат паметник на космическия ни спътник

В централната част на Стара Загора да бъде изграден монумент под наслов „Интеркосмос България 1300“, при който да бъде използвано копие на едноименния спътник, изпратен в орбита преди 4 десетилетия по повод 1300-годишнината от създаването на Българската държава.

Христо Христов

Предложението е на гражданския клуб „Липа“, който вече го е депозирал на вниманието на местните старейшини. Инициаторите припомнят, че догодина, на 7 август, ще се навършат точно 4 десетилетия от изстрелването на апарата, в чиято разработка и насищане с техника активно са участвали специалистите от Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Града на липите под ръководството на проф. Митко Гогошев. Копието на спътника е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, чието ръководство е заявило готовност да го предостави за реализация на идеята.
Внучки

Идейният проект за бъдещия монумент е дело на внучките на професор Митко Гогошев (1940-1997), архитектите Пламена и Цветелина Гогошеви. Авторките предлагат зрителите да получават информация за сателита чрез захранвани с помощта на велоергонометри диодни инсталации, т.е. те ще трябва сами да въртят педалите.
Изстрелването на сателита е част от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания в рамките на програма „България – 1300”, в разработките активно участват учени като Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев. Осъществяването й е станало възможно с активното партньорство на Института за космически изследвания при Руската академия на науките. Спътникът е бил изведен в околоземна орбита с ракетата „Восток-2М” от космодрума край град Плесецк в Архангелска област, Русия. Той е тежал 1500 кг и е обикалял около Земята на височина между 825 и 906 км.

Шпионаж

Успехите в областта на космическите изследвания сред старозагорските научни работници преминават и през перипетии, разказват близки познати на проф. Митко Гогошев, стигнало се дори до задържането му от офицери на някогашната Държавна сигурност през 1983 година на летището в София, преди да излети за международна конференция в САЩ. При проверка на ръчния му багаж били намерени няколко материала с гриф „Строго секретно“, което предизвикало и образуването на досъдебно производство. Напразно Гогошев обяснявал, че всички тези материали (снимки на Земята от космоса) всъщност са му били предоставени от американски учени и че те са направени от техни спътници! Старозагорецът прекарал няколко денонощия в ареста, наложила се пряката намеса на тогавашния шеф на отдел „Промишленост и транспорт“ при ЦК на БКП Стоян Марков, за да бъдат свалени обвиненията срещу Гогошев и Кирил Серафимов в престъпление спрямо „държавната тайна“.
Години по-късно първият български космонавт Георги Иванов ще заяви категорично: „Нямаше да има полет, ако нямаше научна програма за него, създадена от нашите учени. Космическият полет е само върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и специалисти, които създават и програмите, и приборите, и системите за изследванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 експеримента, проектите и апаратурите за които бяха разработени в България - като „Спектър 15”, „Дъга”, технологични експерименти, създадени у нас и приети от конструкторското бюро в Съветския съюз, и от хората, които строят ракетите и корабите. След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени изцяло с българска апаратура, създадена от нашите учени, професори и академици - акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните програми. Дори само това доказва високото равнище на българската наука, което беше оценено от партньорите ни в програмата „Интеркосмос”.“

Халеева комета

Въпреки премеждията роденият в монтанското село Златия учен успява да стане професор през 1984 година, като продължава работата си по международния проект „Вега“ за изследване на Халеевата комета. През 1995 г. е избран за член на Международната академия по астронавтика, Американското планетарно дружество и Нюйоркската академия на науките. Изнася лекции в Германия, Канада, САЩ, Индия, Гърция и другаде почти до смъртта си на 5 февруари 1997 година.