Н она Хлътева, майката на Георги Бенковски, доживява до 90-годишна възраст, но никога не забравя укорите, отправени към нея от близките на другите загинали въстаници.

РУМЕН ЖЕРЕВ


Априлското въстание е удавено в кръв, а в Копривщица близките на другите загинали въстаници укоряват една майка, окаменяла от мъка и печал. Те хвърлят основната вина за своите нещастия върху нейния единствен син с рожденото име Гаврил Хлътев, водача на въстанието. Той остава в българската история с името Георги Бенковски. Баба Груевица, както всички я наричат по името на съпруга й Грую, никога никого не упреква и не съди. Никой никога не я вижда на публично място да плаче.
Живот
Нона Хлътева е родена през 1812 г. Умира на 28 октомври 1902 г. До последно живее при внука си, известния български политик Михаил Маджаров, син на голямата й дъщеря Василя. За да не среща всеки ден укора в очите на другите майки и близки на загиналите въстаници, тя следва своя внук и живее в Татар Пазарджик, Пловдив и Цариград. В заника на живота си тя се връща и умира в родната Копривщица. Баба Груевица остава вдовица на 36 години с три деца - дъщерите Василя и Куна и невръстния Гаврил, у когото тя вижда загубения си мъж и върху когото съсредоточава цялата си любов. На него възлага надеждите си да довърши недостроената къща и да продължи рода. Не това обаче е отредила съдбата за невръстния Гаврил…
Връзка
В спомените си Михаил Маджаров разказва подробно за живота на баба си Нона. Гаврил се формира под нейно влияние и под силното въздействие на нейния властен характер. Първата грижа на майка му е била той да завърши училище и да бъде грамотен. По-късно Нона Хлътева го дава да учи шивашки занаят, после чиракува малко при майстор абаджия, но неспокойното сърце на бъдещия водач на въстанието го тегли към търговията и странстването. Един ден Гаврил напуска родната Копривщица и до смъртта си баба Груевица никога повече не го вижда. Нона се омъжва за Грую Хлътев, търговец на въжета и заможен човек. Обикалял и търгувал в Сърбия, Пловдив и Одрин и така прехранвал семейството си. Нона му родила десетина деца, но им били останали живи само три – две дъщери и един син – Куна, Василя и Гаврил. Бащата на Бенковски умира рано в сръбския град Власотници по време на едно свое търговско пътуване. Там неговите приятели му направили тържествено погребение в черковния двор. Но след три години Нона организирала да пренесат костите му в Копривщица.


Отглеждане
Ранната смърт на Грую не му позволила да завърши започнатата от него голяма къща и да отгледа децата си. Тази задача поела тридесет и шест годишната Нона, която със средствата от рано починалия й съпруг и със силата на духа, присъщ на тогавашните копривщенки, отгледала и задомила дъщерите си, изучила Гаврил - нейната единствена надежда и закрила. Тя дала сина си да учи занаят при прочутия тогава селски терзия (шивач) Филип. Гаврил обаче от ранни детски години искал да види света. Затова, след само две години учене на занаят, напуснал Филип Терзията и макар още много млад станал абаджия. Със средствата, които му оставил покойният му баща, той се впуснал да пътува по няколко месеца, да вижда чужди градове, да плава по море и да се завръща в родния край, натрупал не само пари, но и познания за света, които малко хора в Копривщица имали.
Спасовден
Всяка година в нощта срещу Спасовден в местност, намираща се недалеч от най-високия средногорски връх - Богдан, около едно изворче с лековити води ставали народни тържества. По време на едно такова тържество Гаврил се появил с група от около 30–35 млади абаджии. Предвождани от него, те тръгнали от центъра на града, където пред очите на мюдюрина развели червен байрак. Той изпратил след дружината четири заптиета, за да пазят аязмото. Нона се опитала да смъмри сина си, който предизвиквал заптиетата с буйното си поведение: „Няма да пушкате, защото ще си навлечете беля” – предупреждавала го разтревожената майка. Но през нощта гората заехтяла от изстрели, песни и народно веселие. Турските заптиета се опитали да арестуват Гаврил и приятелите му, които стреляли с пищови. По заповед на Гаврил Хлътев те били хванати и държани завързани под буките до сутринта. Призори били освободени със строгата заръка друг път да не смеят да се намесват в „черковните работи на българите”.
Арест
На другия ден Гаврил бил арестуван в конака. Копривщенският мюдюрин му наложил глоба, която синът на Нона твърдо отказал да плати, като рекъл: „Аго, когато видиш от мен пара, да я заковеш на конашката порта!”. След този твърд отказ той бил затворен и хвърлен в кауша. Оттам го измъкнал зет му - богатият и авторитетен търговец Иван Маджаров, който внесъл глобата в конака. След случката на аязмото „Св. Спас” Копривщица станала още по-малка и по-тясна за 22-годишния Гаврил. Скоро настъпила тежката и окончателна раздяла с майка му. Гаврил Хлътев заминал за Анадола и не се завърнал в родния си град до момента на въстанието, чийто предводител е. Завърнал се в Копривщица за кратко вече с името Георги Бенковски, без да се види с майка си...
Завръщане
Михаил Маджаров си спомня още: “Бенковски дошъл в Копривщица през януари преди въстанието. Но той не отишъл у дома си, а се срещнал само с посветените в тайната на съзаклятието. Ней само сторил известие да му приготви и проводи някои вещи – чорапи, ризи, шаяк и пр. Тя приготвила и занесла нещата у даскал Найден п. Стоянов. Стаята била пълна с гости. Майката не била пусната да влезе вътре, но ней се сторило, че чува гласа му. Майчиното й сърце се разтреперало. Идело й да се впусне вътре и да го прегърне... Почувствала, че това ще е последното му виждане. Един поел бохчата, в която тя била съшила последните вещи, назначени за едничкия й син, тези чорапи и ризи, с които може би е загинал, промушен от турска душманска ръка.”
Статус
Нона Хлътева познавала голяма част от тогавашните наши политици, общественици и писатели. Познавала и често разговаряла с Иван Вазов, последния генерал – губернатор на Румелия Гаврил Кръстевич, с Йоаким Груев, Константин Величков, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Драган Цанков, Иван Ев. Гешов и др. Жената, родила Бенковски, живяла скромно и тихо до сетния си ден. Само стените в къщата на внука й знаят за нейната мъка.