132 години ще навърши градският часовник във Варна през тази година.
24-метровата кула е един от символите на морската столица, а повече от 70 години за нея се грижеше Боян Николов, наричан от варненци Властелина на времето в града.

ДОБРОМИР РАДУШЕВ

 След неговата кончина в края на 2019 година внукът му Християн Тилкиян поема грижата за часовника.
Той прекрачва прага на кулата за първи път с дядо си, когато е само на 4 години. „Тогава отключи в мен един нов свят, в който той е дал повече от половината си живот. От съвсем малък той ми обясняваше много за самия часовник, за неговия механизъм. Показваше ми града отгоре, учеше ме как се навива. И типично по детски аз се вълнувах много и слушах внимателно, без да осъзнавам, че един ден е възможно да бъда на неговото място, че него няма да го има, а аз трябва да се справя сам с това сериозно предизвикателство”, обяснява младият наследник в ефира на радио Варна.
Заместник
Година преди да си отиде от този свят, Боян Николов се разболява и Християн започва да го замества. Дядо му постоянно се интересува дали всичко е наред с градския часовник, за него той е нещо много повече от работа. „Преди около 15 години дядо ми беше в болница, когато наваля сняг по единия от циферблатите и това попречи на стрелките да се движат. Щом разбрал, че часовникът е спрял, той напуснал болницата и хукнал към кулата. Това обяснява всичко – абсолютна преданост и саможертва към този символ на града”, обяснява Християн Тилкиян. Заради този случай той е нащрек в лошо време.


Грижи
Механизмът се задвижва от тежести, които висят в средата на кулата. Върти се с манивела около 60 пъти за качването им. Отделно от това смазва механизма, а веднъж годишно прави профилактика. Сверява го поне два пъти в седмицата, като за това е необходимо да изкачи 90 стръмни стъпала до върха на кулата.
„Проверявам доста по-често дали всичко върви нормално, минавам оттам, ако видя, че изостава. Той по принцип малко изостава, с една минута понякога, той си е така от години, които си оказват влиянието, но аз съм намерил начин да контролирам това така, че всичко да е наред и да бъде точен”, казва наследникът на Властелина.
История
Градският часовник е построен в края на 1889 г. с решение на общинския съвет при първия кметски мандат на Кръстьо Мирски. Първоначално 24-метровата каменна кула е предназначена за наблюдателница на пожарникарите, тъй като това е била най-високата точка в града и оттам се е виждала цяла стара Варна. Дотогава е съществувала дървена кула, която била полуразрушена, като още през 18 в. е имало часовникова, наричана Сахат тепе.
Новата кула е проектирана от градския инженер Сава Димитриевич с височина 20 метра. Допълнително се взима решение да бъде 24 метра. Часовниковият механизъм е доставен и монтиран от известния поборник в освободителното движение и часовникар Отон Иванов.
Възрожденец
Той е един от мнозината интелигентни и предприемчиви българи, възрожденски дейци и поборници, които след Освобождението се заселват във Варна. Отон е роден в Пловдив на 20 октомври 1850 г. Учи в родния си град и Панагюрище. Научава часовникарския занаят от баща си. Бил е хайдутин в легендарната чета на Илю войвода. През 1871 г. полага клетва лично пред Васил Левски.
През Априлското въстание е член на революционния комитет на Пазарджишки окръг. Назначен е от Георги Бенковски за ръководител на комитетската полиция. Край Асеновград е ранен. Преоблечен, прави опит да се добере до Пловдив, но е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Поради амнистия присъдата е заменена с доживотен затвор на остров Кипър.
След Освобождението става околийски секретар на Пещера. По молба на Захари Стоянов написва „Кратки бележки за Априлското въстание”. През 1893 г. се преселва във Варна, отваря часовникарско ателие, което се намира в кулата на градския часовник, и безвъзмездно се грижи за него до края на живота си. Умира през 1932 г. След неговата смърт за часовника се грижи синът му Иван Отонов. Той също поддържа часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 година. Негов чирак още от 40-те години на миналия век и приемник е Боян Николов. Срещат се случайно, когато майката на Боян му търси работа като чирак. Синът й иска да стане радиотехник, но мястото в единствената тогава работилничка за радиоапарати във Варна било заето. Тогава Иван Отонов го приема в своето часовникарско ателие.

Дълги години Боян Николов е работел безвъзмездно

Боян Николов започва от нулата, но с честност и усърден труд успява да спечели доверието на майстора и се превръща в негов избраник за пазител на кулата, като получава ключа към градския часовник. Така, когато Иван Отонов отсъства от града, Боян е този, който сверява времето. Майсторът имал само дъщери и затова за наследник на ключа избира него.
Така след смъртта на Иван Отонов ключът за Часовниковата кула във Варна е поверен на Боян Николов, който е изцяло отдаден на работата си. Часовниковата кула е животът му. Дълго  време часовникарят не е получавал никакво възнаграждение за труда си, докато един от заместник-председателите на Общинския съвет не го извикал да го попита колко пари взема.
Бай Боян отговаря, че не получава нищо , просто ходи, за да си свърши работата. Така към пенсията си след това получава и хонорар за поддръжката на часовника. От средата на миналият век - далечната 1943 г., той сам поддържа часовниковата кула във Варна.
Оттогава механизмът на градския часовник работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа. Според твърденията на специалистите подобен часовник може да да работи едно хилядолетие, стига за него да се полагат  добри грижи.