В оенен от Велико Търново предлага на всеки връх в родината ни гордо да се развява българският трибагреник.

Иван Първанов


Йонко Христов е човек с изключително много занимания и интереси. Той е старшина и главен инструктор по оцеляване и професионално катерене в Професионалния сержантски колеж към Националния военен университет „Васил Левски”. Наред с това е инструктор по скално катерене, запален планинар и планински водач, а също и социален педагог и доброволец в Училището по изкуства и занаяти в село Русаля. И накрая, но не на последно място, той е от малцината, които умеят да свирят на най-древния български музикален инструмент – булгарина.
Планинар
Планинарството си остава най-голямата страст на мъжа, който е обиколил 27 от всички 39 планини в България. Той признава, че в планината се чувства свободен и сърцето му е там. „Планината ме научи да планирам това, което зависи от мен, както и да приемам даденостите, които не мога да променя. Освен това планината изисква уважение, с нея шега не бива”, споделя старшина Христов. В работата си с курсантите и кадетите Йонко се стреми да ги научи да бъдат решителни, да се борят със страховете си, за да ги преодоляват. И очевидно е успял, тъй като досега никой от обучаваните от него млади хора не се е връщал назад, без да се е опитал поне да преодолее страховете си, ако не и да овладее цялото препятствие. В същото време обаче инструкторът иска да ги научи да не правят нещо на всяка цена и че във всичко, и в планините, и в живота трябва да се мисли и за безопасността и оцеляването. „Важното е те да знаят, че връх не се качва на всяка цена. Ако те допусне, ще го изкачиш, ако не, връщаш се, независимо дали искаш или не. И аз също съм се връщал. Умението е именно в това, да оцениш правилно риска. Не се боя от планината, защото не тя, а човешкият фактор е този, който води най-често до инциденти.
Предизвикателства
Когато се заговори за планини, най-високият връх, който старшина Йонко Христов е изкачвал, е Елбрус в Русия. Близката му мечта е да изкачи турския първенец Арарат. Признава обаче, че за там му е необходима по-специална подготовка. „Върхове, които са над 3000 м, изискват усилия, не само физическа сила и едно специално състояние на духа. Петнадесет дни преди да предприемеш изкачване на такъв връх, трябва вече да си направил няколко изкачвания на някой по-нисък връх, за да свикнеш с денивелацията. Иначе височинната болест те събаря. Храната също е важна част от подготовката”, обяснява старшина Христов. Самият той тренира на българския първенец Мусала, като го качва, спи на върха, след това слиза и пак се качва.


Трибагреници
Една от родолюбивите идеи на старшина Йонко Христов е инициативата „Българското знаме на всеки връх”. Отначало идеята била на всеки връх да се развява националният трикольор. След това обаче планинарят военен я променил. „Природните стихии бързо ще съсипят знамето, което пък ще замърси природата. Затова е достатъчно всеки, който изкачи връх, да се снима на него с трибагреника и да публикува снимката в социалните мрежи, като опише подготовката си за прехода, маршрута, какво интересно може да се види по него, историите и легендите за планината и върха”, разказва Йонко Христов.
Планинарят военен е и доброволец в училището по изкуства и занаяти в село Русаля, в което учат талантливи деца и такива в риск.
Там те заедно реализират проекта „Пътека на мълчанието” – трасе с препятствия и кътове за почивка, където всеки ще може да се уедини и да си почине от забързаното всекидневие.

Тръгва по поклонническия път Ел Камино

Освен изкачването на Арарат другото предизвикателство, което старшина
Христов си е поставил, е да премине по поклонническия път Ел Камино де Сантяго де Компостела в Галисия, Испания.
Това едва ли ще бъде някакъв проблем за него, след като е успял да извърви 700-те км по трасето Ком – Емине. За да приобщи и младите хора към пешеходния туризъм, той е създал клуб сред курсантите от военния колеж. Една от идеите му е да вървят по някои емблематични маршрути: по стъпките на Апостола Васил Левски, на Ботевата чета или да изкачат 10 върхове първенци на България.

Свири на най-стария роден инструмент

Извън планинарството и обучението на деца и кадети Йонко Христов свири на най-стария български музикален инструмент – булгарина, известна още като българската тамбура.
За пръв път старшината вижда инструмента в Афганистан по време на една от мисиите си. Във Велико Търново Йонко е един от двамата, умеещи да свирят на този инструмент. А в България музикантите, владеещи изкуството на българината, са 45.