В зривът в Челопечене на 3 юли 2008 г. е предизвикан умишлено вследствие на външна намеса и няма как да е случаен.

ЗАХАРИ БЕЛЧЕВ

 Това става ясно от заключенията на комплексна експертиза, изготвена от седем вещи лица и приета от Върховния касационен съд. Така 13 години след влачене по съдебните инстанции делото окончателно бе решено, без да има виновни и наказани за случилото се.
ВКС изцяло оправда тогавашния началник на базата за утилизация майор Мирослав Мирчев, някогашния зам.-командир на бригада „Логистика” полковник Димитър Петров и бившия зам.-началник на Генщаба генерал-лейтенант Румен Цонков. И тримата бяха обвинени от прокуратурата за това, че не са изпълнили задълженията си по служба и не са организирали правилното съхранение на боеприпасите, което обвинението твърдеше, че е довело до взрива.
Излишни
Военните складове избухнаха на 3 юли 2008 г. около 06:30 ч. в бившото военно поделение 18 250 между Челопечене и Чепинци край София. Експлозиите продължиха през целия ден. В поделението се съхраняваха излишни за въоръжените ни сили боеприпаси, които подлежаха на утилизация. От експлозията пострадаха стотици имоти от околните села и прозорци на по-високите блокове в тази част на София. Грандиозният взрив дори наложи мобилизация на градския транспорт, за да се евакуира населението от пострадалите райони. Покривите на къщите, прозорците бяха изтърбушени, а посевите на хората - осеяни с части от мунициите. Осколки от взривените боеприпаси бяха намерени дори на столичното летище. Делото се гледаше пред върховната инстанция в продължение на две години. По него бяха изготвени множество експертизи. Комплексната седморна, която е окончателна, е категорична, че не е било възможно да настъпи самозапалване, както се опитваше да докаже през всичките 13 години прокуратурата. „Повторната комплексна експертиза, изготвена с участие на седем вещи лица, не допуска възможността за самозапалване вследствие на овлажняване на бойните припаси и пиротехнически смеси в складираните изделия, тъй като при овлажняване или намокряне компонентите на използваните пиротехнически състави не могат да влязат в екзотермична химична реакция с отделяне на голямо количество топлина без наличието на допълнителен начален импулс. Всичко това е мотивирало експертите да достигнат до извода, че „самозапалването” може да се осъществи чрез външна намеса (целенасочена човешка дейност), но не и случайно”, пишат от съда. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.


Без отговор
В хода на разследването от военната прокуратура така и не дадоха отговор какво причини пожара, довел до взривовете, проверена ли е изтъкваната като най-вероятна версия за умишлен палеж, за да се прикрият огромни липси на боеприпаси, и кой е виновен за това. Бивши служители от поделението твърдяха, че са извършвани крабжи, но думите им така и не намериха годни доказателства за пред съда. В кориците на делото се съдържа информация от Министерството на отбраната, че към момента на инцидента поделението е било в процес на ликвидация. Закриването му всъщност е започнало два месеца по-рано съгласно заповед на ГЩ от май 2008 г. След като теренът му реално е станал с отпаднала необходимост за Българската армия, поделението става сборен пункт и в него през годините са изпращани всички боеприпаси от всички закрити поделения в страната. Така от първите дни на юни 2008 г. фактически е започнало предаването по описи на боеприпасите на бригада „Логистика”, включително броенето им в наличност по видове. Любопитна подробност е, че до инцидента в поделението всъщност не са взривявани боеприпаси.
Цивилни
Въпреки че е била натъпкана с бомби, базата на поделението е прехвърлена на цивилна охрана от частна охранителна фирма, а гардовете са предимно пенсионери от МО и МВР. Друг любопитен факт е, че в деня на взрива цялото поделение се е охранявало от двама цивилни служители пенсионери. Дядовците обаче не са били дори на постовете си, но въпреки това те са само свидетели в хода на процеса и не са им повдигани обвинения. Според бивши военни, запознати с разпределението на охраната към онзи момент, единият пазач е трябвало да се намира на вишката, която е на 20-ина метра от хранилището с бомбите, а другият - да пази на входа. И двамата обаче най-вероятно са били в един от фургоните, тъй като на постовете си със сигурност биха пострадали, твърдят военни. Според тях е невъзможно, ако охранителите са били по местата си, да нямат поне физически травми от експлозиите.
Тонове
От официално съобщение на МО към онзи момент става ясно, че в складовете на поделението са се съхранявали общо 1494 тона боеприпаси: стрелкови боеприпаси - 96 т; ръчни гранати - 52 т; изстрели за гранатомет ПГ - 7 - 210 т; - 23 мм изстрели - 75 т.; - 76,2 мм изстрели - 48 т; - 85 мм изстрели - 252 т; - 100 мм изстрели - 21 т; - 115 мм изстрели - 17 т; - 122 мм изстрели - 83 т; - 125 мм изстрели - 94 т; - 152 мм изстрели - 211 т; реактивни дълбочинни бомби - 20 т; бойни заряди - 23 т; взриватели - 204 т; пиротехнически средства - 68 т; други взривни вещества - 20 т. По думите на бивши служители в поделението злоупотребите и незаконните продажби на боеприпаси са започнали след 1993 г., а през годините многократно са изпращани сигнали за тях във ВКР. „Над 200 тона боеприпаси са липсвали в поделението в Челопечене, при провеждане на процедури са констатирани разлики, откъдето са получени определени нередности, има злоупотреби от отпадъчни материали в дейността на поделението в Челопечене” - това твърди 4 дни след взривовете бригаден генерал Бойко Рабаджийски, началник на бригада „Логистика” и отговарящ за поделението. Обвинение обаче получава заместникът му полковник Димитър Петров. Но то е за неизпълнени задължения по служба и неправилно съхранение. Срещу началника на поделението майор Мирослав Митов започна друго дело. На 14 октомври 2008 г. Софийската военноокръжна прокуратура повдигна две обвинения срещу Митов. Той е обвинен в „присвояване на чужди движими вещи в големи размери, собственост на Министерството на отбраната” и „превишаване на властта с цел имотна облага, вследствие на което са настъпили вредни последици”. Става дума за кражба на боеприпаси за около 3,8 млн. лева. Обвиненията обаче така и не успяха да се докажат и о.р. офицерът бе оправдан. За самия взрив разследването се проточи с години, а през 2014 г. тримата ексвоенни - Митов, Петров и Цонков, бяха признати за виновни и осъдени на лишаване от свобода зapaди нeyнищoжaвaнeтo и нeпpaвилнoтo cъxpaнeниe нa знaчитeлни кoличecтвa взpивни вeщecтвa и бoeпpипacи. Bтopaтa инcтaнция - Boeннoaпeлaтивният cъд, oбaчe oтмeня пpиcъдитe и paзпopeждa нoв пpoцec. Пpи втopoтo зaвъpтaнe пpeз 2018 г. Coфийcкият вoeнeн cъд чeтe “нeвинни”, a пpeз 2020 г. Boeннoaпeлaтивният cъд пoтвъpждaвa oпpaвдaтeлнитe пpиcъди. Така казусът окончателно бе решен на 14 септември от ВКС.

Златко Баретата пи кафе в ДАНС

Бившият командос и бизнесмен Златомир Иванов - Баретата бе поканен „на кафе” в ДАНС 20 дни след взривовете. В интернет тогава се появиха различни информации, които свързваха името на бизнесмена с взривовете. Подобно нещо обаче така и не се доказа. Официално от ДАНС оповестиха тогава, че Иванов е бил „поканен на разговор по въпроси, свързани с националната сигурност”. Това се случи само няколко часа преди оповестяването на доклада на Европейската комисия за България. Кои аспекти на националната сигурност са обсъждали агентите на ДАНС и съденият, но оправдан впоследствие за наркоразпространение бизнесмен, така и не стана ясно.

26 човека загинаха в Албания при подобна експлозия

Натъпкано със стари бомби поделение край село Гърдец в Албания гръмна на 15 март 2008 г. и причини смъртта на 26 човека, а други 300 бяха ранени. При аналогичния случай с нашия тогава бяха евакуирани над 4000 жители на околността. Взривовете в Гърдец бяха толкова силни, че дори изпочупиха прозорци на високи блокове в Скопие, съседна Република Македония. Причините за избухналите взривове така и не са изяснени. Не са уточнени и виновниците.