Анна, която от малка обича спорта, се включва в инициативата “Аз карам велосипед” не само, за да даде личен пример. Убедена е, че ако повече от нас слязат от колите, въздухът ще е по-чест, хората – по-усмихнати.”Това, според мен, е един от малкото случаи, в който и двете страни са печеливши. От една страна, това е полезен спорт,
който зарежда
с щастие
От друга страна там където повече хора се придвижват с велосипед въздухът винаги е по-чист”, разказва тя и дава за пример Холандия, която често посещава често, защото сестра й живее там. В страната на вятърните мелници 80 на сто от жителите се придвижват на 2 колела. “Там се диша по-леко. Но това е резултат от обществената чувствителност по въпроса. Държавата не е задължила никой да кара само колело. Разбира се, че условията са различни, но мисля че и ние проявяваме безхаберие – да ходиш с колата до кварталния магазин за хляб или пък тричленно семейство да паркира пет автомобила пред блока е абсурд”, пали се тя.
За нея колелото е повече от спорт. Личната й философия търси и открива много по-дълбок смисъл.
Като малка тя се качва на велосипед без помощни колелца. И до днес помни напътствията на татко си, който често й повтаря, че
в живота
няма “помощни колелца”
От колелото се пада... Ако не от невнимание, то от любопитството да рaзбереш какво е да бъдеш герой. Колелото ме научи как да падам и как да се изправям”, признава тя. Затова е убедена, че е пораснала като “герой на колело”. “Балансът зависи от теб. Независимо от “пътя”, отговорността да не паднеш си е изцяло твоя. А, ако това все пак се случи – трябва да знаеш как да се изправиш” , казва Анна. С годините тя постепенно започва да пази житейското си равновесие, убедена, че може да се справи и без допълнителна помощ.
Като дете мечтае да продължи успехите на баща си, който е волейболист в националния отбор на България. Животът обаче й чертае друг път и внезапно я среща с телевизията. Откриват се взаимно.
“Преди това нито тя ме познаваше мен, нито аз нея. С времето връзката ни стана много силна,” признава тя. Като любов от пръв поглед. Още е студентка първи курс журналистика, когато разбира, че е обявен конкурс и се търсят репортери за новините в телевизията. Тя се чувства доста притеснена, но се явява и печели. Вземат я на работа. “Още с първия ми работен ден имах страхотната вяра и вътрешно убеждение, че ще се справя. Ето така започна връзката ми с телевизията... и
все още не сме
си омръзнали
макар че се виждаме всеки ден,” смее се Ани. Защото оценява, че работата в отдел “Новини” е най-тежка, но и е най-добрата школа за начинаещия. “Веднъж усетиш ли удоволствието от това да правиш телевизия, е за цял живот. Телевизията води до...пристрастяване. Съветът ми е: преди употреба - прочетете листовката,” съветва тя, въоръжена с подкупваща усмивка. Определя ежедневната си работа, която върши с удоволствие като професионално предизвикателство, че създава нещо значимо. “Ежедневно предаване “Денят започва с култура” се прави изключително трудно и изисква много енергия и време заради спецификата на работа. Много малко хора могат да разберат това. Но няма друго усещане като това да знаеш, че с работата си произвеждаш смисъл и си обществено значим. БНТ ми даде тази възможност, с всички професионални шансове, които съм имала досега”, признава тя.
Монитор
