Н а автобусната спирка в село Борци, което е в близост до ловното стопанство „Паламара“, четирима плющят картите, още дузина около тях следят играта, а залогът за тях е голям почти колкото тоя в урните - играят за бутилка уиски. Прав ги гледа Баки Дявола, казват най-добрият в Борци на белот.
На автобусната спирка в село Борци, което е в близост до ловното стопанство „Паламара“, четирима плющят картите, още дузина около тях следят играта, а залогът за тях е голям почти колкото тоя в урните - играят за бутилка уиски. Прав ги гледа Баки Дявола, казват най-добрият в Борци на белот.
Каква е разликата между картите и политиката? Опитваме се да вкараме партията белот в контекста на партийните страсти. В политиката лъжат повече! - отговарят играчите, не успяваме да видим кой го казва пръв. А Баки Дявола бие, без да лъже, признават го и съперниците му. Така трябвало да е и в политиката. Недолюбват сякаш политиците, но пък викат, че след изборите който и да спечелел, щяло да става по-добро за всеки - пари да има, работа да има, всеки да има пет лева в джоба си.
В Борци обаче работа няма. Който където намери - в Шумен, във Венец… „Абе, брат, откъде дойде тука с тоя микрофон, взеха ми ръката, накрая ти ще купуваш уискито“, ядосва се един от карето.
„Хем ще ме бият, хем във вестника ще ме пишеш. “Млади хора има ли в селото?“ „Е, че ние да не сме стари хора, бе!“ - сопва се 53-годишният Рейхан Американеца. „Синът ми е в чужбина, втора година не съм го виждал. Тук нямаше пари. Замина за Англия, като куриер работи, има си фирма, хубава заплата взима. Това, дето тук аз за три месеца не мога да го взема, той там за един месец го получава“ - посочва главния проблем мъжът. От 23 години работи в Шумен, натам ще тръгне след малко и да упражни правото си на вот.
В центъра на Ясенково, съседното на Борци и най-голямо село в района, са се събрали младежи на възраст, на която преди 1989 щяха вече да са в казармата. 21-годишният Риза си е дошъл от Германия. Заминал миналата година, връзва арматура по строежите. На сянката под дървото кой дошъл пеша, кой с „чакърлек“ (колело), Риза е с БМВ, олицетворение на германската мечта на повечето младежи в селото. Тръгнал заради парите, обаче… „Там пари много, но живот няма, тука е животът! Животът е тука, където е семейството, където са приятелите.“ - реди, без да го разпитваме, младежът, другите го слушат. Риза казва, че би се върнал в Ясенково и би свил тук гнездо, ако трябва да се изразим по-литературно. Иска обаче първо да изкара някой лев навън и после с тия пари да започне живота си у нас. „Бих се занимавал със строителство и тук. Но я ми кажете минималната заплата колко е тука? 650 лева. Ами малко е. Ето аз. Карам кола за 7-8 хиляди лева, то гори на сто 10. Как да я поддържам. Тя гражданската годишната е 300 лева, прегледът 50. А да взимам 650 лева, как ще поддържам, но остави колата, а семейство, ако имам? Искам да имам нормални условия - да карам хубава кола, да живея в хубава къща с моя си труд“ - обяснява Риза, преди да отиде да гласува.
62-годишният Сали е седнал от другата страна на площада, при „старейшините“. Видял е свят, занимава се с дограма, 10 години е работил в София, сега от 7-8 месеца е вкъщи, нещо не е добре със здравето, до пенсия има още 2-3 години. „Ще гласувам, ама наесен пак ще гласувам. Няма да се разберат. Те с този не искат, с онзи не искат, другия не харесват. Е как ще управляват. Това е проблемът на България. Че се дърпат. Щом си делят един друг чорапите, никога няма да се разберат. Трябва да се обединят, да видят къде са най-големите проблеми на България и да ги решават тях заедно. Поне етапно. Ако има пет важни проблема, да бъдат решени тези пет проблема. А те не гледат това. Всеки хваща кокала и… Хване ли кокала, казва на другите: „Гледай си работата!“ - прави своя си анализ Сали.
Основният площаден форум е в общинския център Венец. Разнасят селото по медиите с очакваното противоборство между ДПС и ГЕРБ. Причината - втори в листата на ГЕРБ в 30 МИР е Илтер Бейзат, новото попълнение в Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ и син на влиятелния заместник-шеф на „Паламара“ и бивш лидер на ДПС Бейзат Яхя - Бейзи, който превежда на председателя на партията Бойко Борисов при последната му среща с турския президент Реджеб Ердоган. Ако нещо е ставало в района, трябва да е било на четири очи или на тъмно. В изборния ден пред кметството във Венец, където е избирателната секция, няма жандармерия, няма полицейски части, един постови е седнал на стол пред входа и си зяпа телефона. В 12 без 10 пристига да гласува самият Илтер Бейзат, но и това не предизвиква раздвижване. Пълна слънчева идилия, но истинската картина ще стане ясна едва при отваряне на урните. На изборите през април Илтер събра най-много преференции в областта, но във Венец при 79 гласа за ДПС в едната от секциите за ГЕРБ имаше 13, от тях 7 бяха преференции за сина на Бейзат Яха. Съселяните на Илтер се интересуват от всичко - от футболния финал до демографското положение.
„Млади хора не останаха!“ - въздиша 62-годишният Мехмед, седнал пред общината с набори. Е как така няма, нали има ученици? „Ученици има, но през последните години бебета не се раждат. Някоя година едно, някоя година две. Няма. Я има, я няма. То млади не останаха у селото, та новородени няма.“ Тая година имало само 10 абитуриенти, допълва друг мъж на възраст да има внуци. „Те, политиците, бебета няма да ни направят, ама ако направят така, че за младите да има работи в селата, да не пътуват в Шумен или по чужбина, ще се върнат и бебета ще има, и абитуриенти ще има.
Навсякъде да има работни места, да е като по комунизма!“ - продължава Мехмед. Ама ти комунист ли си? „Абе не съм комунист. Ама като се уволних навремето, паспорта не ми върнаха, докато не почна работа тука, в ТКЗС-то“, обяснява мъжът, чието „държавно име“ по време на комунизма било Младен. Има две деца, синът му работи в „Алкомет“ в Шумен, в областния град си живее. „Ние, старите, сме тука. Селото - виж го, разходи се, от това по-хубаво и направено село наоколо няма да видиш. Красиво е, красотата не се яде.“
Земеделието и животновъдството отдавна са отпаднали като поминък на местните. Животни няма. „То и чобани няма, кой да се грижи за животните, но и цените изкупните - кой ще ти гледа животни за мляко, купуват го по 15 стотинки, ти в града за колко го взимаш? Един литър лимонада, в която има вода и боя, колко струва? Млякото 15 стотинки литърът. Фуражът 70 стотинки. „До 2000 година във всяка къща имаше по 2-3 крави. После спряха да плащат млякото, заклаха животните. Виновни са горе тия, дето ги избираме!“ Днес по-добри ли избрахте? „Де да знам, довечера ще видим!“.
На пътния знак малко по-нататък се е облегнал друг Мехмед, от тия, които са имали щастието да не получат „държавно“ име. „Малкият“ Мехмед е връстник на демокрацията, на 31 години, с яки татуси по бицепсите и желание да говори.
Наборите му са основно в чужбина - Германия, Франция. И той да е досега там, но го спират някои дребни подробности от наказателно-процесуален характер, та засега не може да пътува навън. „Разните депутати се чешат само навътре. Няма проблем да си живея тука, ако имам работа, едно 1000-1500 лева заплата, двама ако работят с такава една заплата, на село с тия пари идеално ще се издържаш. За какво ти е тогава чужбина? Човек, сега положението е такова, че за работа в малките населени места трябва да имаш връзки, да си човек на някого, да си вътрешен. Баща ми е пенсионер с 250 лева пенсия, майка ми е безработна. Не могат ли да я устроят. Никой вкъщи не работи. А има семейства, петимата работят, устроени са, вътрешни са. И тъй. Засега семейство нямам, ама и как да имам при това положение. Лоша работа“ - коментира „малкият“ Мехмед. И отива да натисне тъчскрийна на апарата за гласуване. Сигурно с някаква надежда.
Монитор
