У чениците усвояват по-добре материала в класната стая, но присъственото обучение е по-емоционално изтощително за тях. Това показа проучване на софийски гимназисти сред деца на възраст от 16 до 18 години. То бе представено на заседанието на секция "Биология, биомедицина, биоразнообразие и химия" от осмата научна сесия на Ученическия институт на БАН.
Учениците усвояват много по-добре материала в класната стая, но присъственото обучение е по-емоционално изтощително за тях. Това са показали резултатите на екип дванайсетокласници от две столични училища, които са работили по проект на тема "Влиянието на изолацията вследствие на мерките против разпространението на COVID-19 върху емоционалното състояние на учениците от гимназиален етап". Екипът, работил по проучването, е от учениците от СМГ "Паисий Хилендарски" и Втора АЕГ "Томас Джеферсън" - Румяна Иванова и Василена Годинячка (СМГ) и Камелия Райчева и Мартин Иванов (Втора АЕГ). Те бяха отличени от журито с поощрителна награда за изучаването на последиците от пандемията от COVID-19. Техен ръководител е д-р Валентина Иванова от Академия "Никола Тесла", съобщи БТА. Младите хора са направили общо 110 анкети в рамките на две вълни. Участниците в тях са били от 11 клас в двете столични гимназии, всички на възраст между 16 и 18 години.
Първото запитване е било извършено след дълъг период на онлайн обучение, а второто два месеца по-късно в края на учебната година, когато те са били в присъствена форма. Резултатите от проучването са показали, че онлайн обучението не се отразява добре на учениците - мотивацията им спада много. Тийнейджърите смятат, че са усвоили по-добре материала, когато е преподаван присъствено. От друга страна обаче, гимназистите са по-уморени и изпитват повече стрес в периодите на присъствено обучение, разказаха младите изследователи. Онлайн обучението допълнително засилва усещането за самота и учениците съобщават, че им липсват социалните дейности, които бяха ограничени заради пандемията, отбелязаха младите хора. Според проучването хобитата помагат да се намалят тези негативни ефекти на изолацията. Изследователите са установили, че изолацията има и позитивен ефект в някои аспекти от живота на подрастващите и пример за това е недоспиването, което е изключително голям проблем.
По време на строгите карантинни мерки учениците успяват да спят много повече, което е полезно за тях, констатират от проучвателния екип. Също така много от участвалите съобщават, че поне донякъде са подобрили отношенията със своите близки, което е също голям плюс. Информацията за изследването е в интернет мрежата - muio.ant.bg. Според организаторите на проекта чрез сайта може да се направят трета и четвърта вълна на проучването.
Малки учени разгадават силата на антителата
Силата на антителата и проекти за биоразградима предпазна маска проучват учениците в своите проекти, представени пред БАН. В секция "Биология, биомедицина, биоразнообразие и химия" бяха изложени 16 проекта на ученици от цялата страна. Журито в състав вирусологът проф. Радостина Александрова, палеоботаникът чл. кор. Димитър Иванов (ИБЕИ-БАН) и директорът на ИОНХ-БАН проф. Радостина Стоянова определи две първи награди. Те бяха за Спас Владимиров Власаков от НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" и неговата разработка за "Уред за възпроизвеждане на организми и култури (инкубатор)" и за Иво Лозанов и Явор Йорданов, също от НПМГ, за "Експериментално определяне на специфичен топлинен капацитет като функция на температурата на водни разтвори на LiCl". Втората награда получи Мохаммад-Мурад Рашад Халвани от Силистра за проекта си "Сравнителна характеристика на зоопланктонните съобщества в езерото Сребърна и блатото Малък Преславец". Трети бяха класирани Атанас Николаев Гюров и Севастиян Севдалинов Санков от Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен за разработката им "Имунитет назаем. Как антителата, образувани от един човек, могат да спасят човешки животи".Освен това журито даде и две поощрителни награди. Десислава Събева, Александра Ким и София Тончева от столичното 18 СУ "Уилям Гладстон" бяха подкрепени за принос за изучаването на биоразнообразието за проекта им "Разкрити тайни на редки растителни видове от българската флора с приложение във фармацията и медицината". Александър Антонов Кабрански и Стефания Георгиева Лазарова от Природо-математическа гимназия "Атанас Радев" в Ямбол получиха поощрение за иновативна разработка за проекта им "Биоразградима предпазна маска".
