И зучаването на чужди езици поддържа мозъка млад. То увеличава размера на области на мозъка, отговарящи за паметта, скоростта на обработка на информацията, както и комуникацията между двете полукълба. Говореното на втори език може дори да ни помогне да останем млади по-дълго, като създава буфер срещу стареенето на мозъка. Това твърди физиологът и член на Световния съвет за мозъчно здраве проф. Джеймс Гудуин в своята книга „Мозъкът – твоята суперсила“, която от тази седмица вече се разпространява в превод на български език от издателство „Сиела“. Книгата е посветена на здравето на мозъка, борбата със стареенето му и начините, по които можем да стимулираме най-сложния орган в човешкото тяло да разгърне пълния си потенциал.
Един от най-добрите начини е да практикуваме това, което той нарича „когнитивно стимулираща дейност“. Според проф. Гудуин това не става само с решаване на задачи, кръстословици, судоку или стимулиращи мозъка игри. Нужно е наистина да предизвикаме мозъка си, да го потопим в нова интезивна дейност, като колкото по-големи усилия полагаме, толкова повече ще го стимулираме да изгражда нови мозъчни клетки и нови връзки между тях – нещо, което се нарича невропластичност. „Когнитивно стимулиращите дейности са умствено ангажиращи дейности или упражнения, които предизвикват способността ни да мислим. Примери за това са да се научите да свирите на музикален инструмент, да научите втори език, да започнете уроци по танци. Лежерното не е опция“, пише Гудуин и дава пример с изследване на студенти, учещи чужд език, където най-големи подобрения показали тези, които оценили своето обучение като най-трудно. „Хората, които свободно говорят два езика, притежават повече сиво вещество там, където трябва – в изпълнителните фронтални лобове. Изглежда, че този „кръстосан разговор“ – безпроблемният обмен на информация между полукълбата – генерира по-голям обем сиво вещество – обработващата част на мозъка ни“, обяснява професорът.
В книгата са цитирани проучвания, които показват, че с ученето на език се увеличава хипокампусът – област от мозъка, която се свързва с паметта. В доклад на изследователи от Сиатъл те показват, че „потапянето в чужд език“ предизвиква невропластичност в зрелия мозък и се наблюдава „ефект на дозата“, т.е. степента на промяна е пропорционална на степента на задълбочаване в езика. Изглежда, че мозъчните структури са различни, ако говорите повече от един език, и че разликата зависи от това колко използвате втория език. Правено е изследване на италианци с деменция, като част от тях говорят само един език, а друга част – два. Появява се забележителна находка: средно двуезичните са с пет години по-възрастни, но тяхната болест е на същия етап като на едноезичните – т.е. изглежда, че тяхната езикова способност е забавила развитието на болестта. Мозъкът на едноезичните също показва по-бавен метаболизъм в ключови мозъчни области, което предполага по-големи нива на дисфункция, докато двуезичните имат по-добри връзки между изпълнителните области на мозъка.
Проф. Гудуин изброява и други полезни когнитивно стимулиращи дейности, като изучаването на музикален инструмент, танците, а също и жонглирането, за което изследване показва, че може да промени структурата на мозъка. По-опитните танцьори пък съобщават за значително по-големи ползи във всички области – при умението за мислене, емоционалния и социалния живот. Независимо каква стимулираща мозъка дейност сме избрали, тя ще ни помогне да изградим т.нар. когнитивен резерв – набор от умения и познания, които ни помагат да импровизираме, да намираме алтернативни решения на проблемите. „Добрият когнитивен резерв всъщност представлява изграждането на невронни мрежи в мозъка ни. Тези мрежи се променят и адаптират към изискванията на ежедневието чрез това, което наричаме „мозъчна пластичност“. Колкото по-сложни и усъвършенствани са мрежите, толкова по-голям е когнитивният ни резерв“, пише проф. Гудуин. В своята книга той дава пример и с други начини да поддържаме този резерв, като един от най-важните е да имаме качествен социален живот и да живеем активно, включително като предизвикваме себе си със стресови дейности – умерена доза стрес е полезна на нашия мозък. Едно от големите открития на неврологията от последните десетилетия е това доколко нашият мозък е „пластичен“. Дълги години беше научна догма, че се раждаме с даден брой мозъчни клетки и че след 25-ата си година започваме да ги губим, и от там насетне пътят е само надолу. Добрата новина е, че днес учените оспорват това предположение и има изследвания, които показват, че е възможно да бъдем способни да отглеждаме нови мозъчни клетки през целия си живот – процес, наречен неврогенеза.
20 минути тренировки на ден
Не само упражненията на ума, но и упражненията на тялото стимулират мозъка и го пазят здрав. Оказва се, че спортът подпомага неврогенезата в мозъка. След анализ на проведени осемнадесет дългосрочни проучвания между 1966 и 2001 г., двама американски учени достигат до заключението, че аеробните фитнес тренировки имат силно благотворно влияние върху мисловните умения на възрастните, които водят заседнал начин на живот.
За да поддържаме и мозъка, и тялото си здрави, проф. Гудуин предлага да следваме препоръките на британската Национална здравна служба за физически упражнения. Според тях физическата активност трябва да се насърчава още от раждането чрез игри. От 5 до 18-годишна възраст се препоръчват поне 60 минути физическо натоварване на ден и три дни седмично силови упражнения за мускулите и костите. За хората в зряла възраст минимумът е 20 минутни аеробни упражнения на ден или общо 150 минути седмично, както и силови тренировки на всички мускулни групи поне два пъти седмично, като по възможност това трябва да продължи и след 64-годишна възраст. Дори да не достигате до 150 минути седмично обаче, не се притеснявайте – всяка физическа активност е по-добре от никаква, подчертава проф. Гудуин.
Милена Димитрова
