Роден през 1933 г. в Букурещ
Завършил лицея „И.Л.Караджале” в родния си град, Института по теология в Сибиу и след това в Букурещ
Завършил Факултета по славянски езици в Института за чужди езици и литература в Букурещ
Член на Румънската академия на науките
Университетски преподавател, доктор по филология на Букурещкия университет, историк, теолог, румънист, византолог и журналист
- Проф. Замфиреску, откъде дойде любовта ви към старобългарския език?
- Научих старобългарски език във факултета, а по-късно той ми бе необходим като инструмент в моята изследователска дейност. Аз съм специалист по стара румънска литература. Нито един работещ в тази област не би се ориентирал добре в нея, ако не знаеше старобългарски, защото старата румънска култура е обвързана със старобългарската. Чета лесно текстове на старобългарски, но ми е трудно да чета свободно литература като „Под игото” на Иван Вазов, творчеството на Христо Ботев например. Тогава ползвам речник.
- А защо не научихте толкова добре и съвременния български език?
- Аз разбирам всичко на български език, но не говоря много добре. Научих сам граматиката по учебник и с помощта на речника мога да се справя. Българският език ме привлича, защото има много общо с румънския, много думи са едни и същи и нямаш чувството, че учиш чужд език. Тази част в румънския, която е славянска, произлиза от българския. Още през далечната 1963 г., когато за първи път отидох в България, за да участвам в Петия международен конгрес на славистите, имах възможност да говоря съвременния български език. Смятам, че вече е късно за мен, за да го уча по-задълбочено. Но аз и сега се справям добре.
- Имате изключителен принос в изследването на Търновската книжовна школа. Какво е според вас значението й за световното културно наследство?
- Творчеството на основателя на Търновската книжовна школа Патриарх Евтимий, сред което са осемте негови похвални слова и жития, и на учениците му е уникално. Създаденото от тях е надвишено като обем единствено от сборниците на митрополит Макарий в Москва, но те са създадени два века по-късно. Никой преди патриарх Евтимий - нито в културата на Византия, нито в някоя от другите славянски култури, не е направил това, което е създала Търновската книжовна школа. Когато България пада под турско робство, ние съхранихме творби от Търновската книжовна школа. Обемното творчество на Патриарх Евтимий бе пренесено на север от Дунава – в т.ч. и в манастира Драгомирна в Северна Молдова, по времето на владетеля Александър Добрия и съхранявано там в продължение на шест века. Да, именно в Румъния са пренесени произведения на Търновската книжовна школа, пазени от свещеници в румънско княжество в румънски манастир. Тази „бомба”, това откритие бе направено от румънския славист Йоан Юфу през ХХ век, но аз работих върху тези старобългарски произведения и писах за тях. Такова велико творчество, толкова важно за българската и за световната култура!
- Румъния е съхранила през годините на османското робство наши творби, а какво ние сме дали на румънската култура?
- България и Румъния са в духовно родство. Това, което бе намерено в Драгомирна, ние го запазихме, а България даде основата на културата на Румъния. Най-важното творчество на старата румънска култура е написано на старобългарски език. Нашият велик владетел Александър Добрия и гениалният книжовник и творец Гаврил Урик поставиха преди шест века основите на румънската култура. Те бяха положени благодарение на наследството, което донесоха от България представителите на Търновската книжовна школа. Първата голяма книга на румънската култура „Поученията на Нягое Басараб към сина му Теодосий”, върху която бе защитата на моя докторат, е написана на старобългарски език. Един гениален преводач от епохата на владетелите Шербан Кантакузино и Константин Брънковяну е пресъздал творбата на Нягое Басараб на румънски език, но без да анулира чрез това един факт, който я свързва с културата на една съседна страна – България.
Монитор
