0
На аме с две стени играчки и две сандъчета с пясък всеки реди собствена картина. Ръцете сами посягат към рафтовете с герои от филми и приказки, животни, феи, ангели, джуджета, дракони ... и разказва различни истории. Върху пясъка стоят, лежат или са заровени великани и джуджета, вещици, змейове, за да пресъздадат някаква история. Чрез дребните фигурки всеки реди проблеми, болки, потискани страхове. Те „изпълзяват” неусетно от сърцето, а картината върху пясъка без думи търси и намира решение. Подобно на детска игра тя пренарежда вътрешния ни свят.  Така „работи” пясъчната  терапия, която отскоро се прилага и у нас.

Юлия Банкова, внучка на големия български скулптор и художник Николай Шмиргела, е един от терапевтите,  който се е обучавал в САЩ, ЮАР и Румъния. Сред тиха музика и куп запалени свещи тя посреща възрастни и деца, които са се доверили на изкуството, за да подредят душата си. В ателието на дядо си на ул. „Паренсов” 30 тя съчетава няколко подхода в арттерапията – рисуване, моделиране, пясъчна терапия. Чрез глина, боички, цветни парцалчета, наречени „маркери” и с фигурки в пясъка, терапията по уникален начин  

комбинира няколко метода

- арт терапия, пясъчна терапия и фамилни констелации. Различните подходи често се преплитат и от едно занимание човек преминава към друго, като използва различни изразни средства, за да „работи” над собствените си проблеми.

„Децата реагират различно. Някои от вратата отиват направо към сандъчетата с пясък. Други предпочитат да рисуват или да майсторят нещо с глина.

Всеки сам избира какво да прави, но реагира безпогрешно. Казвам им, че могат да правят всичко с този пясък – да сложат вода, за да направят дъно на море или река, да ровят, да отпечатат ръчичката си... Това е тяхна територия,”  обяснявам им и ги успокоявам, че ще стоя на близо, ако нещо им трябва или искат да питат. Ще стоя и си водя бележки. После ще снимам”, разказва Юлия.

Според нея от подобна терапия имат нужда не само деца, но и много възрастни. Защото чрез игра и редене на фигури човек неусетно влиза в

защитените слоеве на психика,

на неизказаното и неизразеното. „Всеки един от нас има нужда да пренареди себе си, да осъществи тази връзка между себе си и висшия  Аз, това, което ни води и ни показва пътя. Подреждайки „своята картина” блокажите постепенно падат, емоциите се трансформират. А когато променим отношението си към вътрешния свят, променяме и отношението към външния и  сами намираме отговор на въпроса защо стоя тук и какво да направя със себе си. Постепенно започваме да чуваме и вътрешния си глас,” разяснява тя. След това се връща към заниманието, което току що е приключило и дава конкретен пример.

„Ето днес едно дете първо рисува, след това премина към редене на фигурки в пясъка, за да трансформира гнева си и „горчивата” си обич както то каза, към родителя, който е напуснал семейството. Постепенно, редейки фигурките, това дете успя да открие собствения си ресурс и изчисти сърцето си от събраната мъка. Накрая, когато на няколко пъти и по различен начин проверявах дали това се е случило, тя ми отговори: „сърцето ми се изпълни догоре”. Попитах я „с какво. „С обич.”

В пясъкът умът отстъпва

„Аз мълча. Всеки сам води процеса. Виждам и се убеждавам, че всеки от нас колкото и да му е трудно, в колкото и дълбока депресия да е, каквито и проблеми да го мъчат,  може да извади огромен ресурс  Открива вътре в себе си способност да ги реши. Аз съм тук, за да разбера от какво той има нужда. Стоя и внимателно наблюдавам като го насочвам да го открие. Помагам му да се свърже с онази вътрешна сила и светлина, която всеки от нас носи”, обобщава целта на терапията Юлия.    
Монитор Монитор