И зложба „Археология на паметта“ с акварели на проф. Иван Димов бе открита в понеделник вечер виртуално в столичната галерия „Арте“, но ще може да се види реално на адреса й на ул. „Бузлуджа“ №31 до 25 май при спазването на всички необходими мерки за безопасност. Това е първата в София експозиция, която отваря врати на живо с края на извънредното положение, а в галерията едновременно ще могат да влизат само по двама души, обясни за „Монитор“ галеристката Гергана Борисова.
Изложба „Археология на паметта“ с акварели на проф. Иван Димов бе открита в понеделник вечер виртуално в столичната галерия „Арте“, но ще може да се види реално на адреса й на ул. „Бузлуджа“ №31 до 25 май при спазването на всички необходими мерки за безопасност. Това е първата в София експозиция, която отваря врати на живо с края на извънредното положение, а в галерията едновременно ще могат да влизат само по двама души, обясни за „Монитор“ галеристката Гергана Борисова.
Идиличният, уютен и топъл свят на художника – селото, земята, щъркелите, майката, спомена, детството, миналото, според нея осезаемо се родее с творческата вселена на Георги Господинов, особено с новоизлезлия му роман „Времеубежище“. И тя неслучайно кани известния писател да сподели свои мисли за настоящата изложба на Иван Димов – като негов приятел и земляк от Ямбол, като човек, който предусеща временатa и може да разкаже миналото емоционално близко до художника. „Кой, ако не поетът/писателят, би обяснил по-добре фразата „Бъдещето не ни е вече дом, търсим нови убежища“, казва Гергана.
А ето и думите на самия Георги Господинов за творбите, най-малката от които е 16 х 16 см, а най-голямата – 76 х 56 см: “Гледам тези картини, които толкова ми харесват, и си казвам – акварелен човек е Иван Димов. Акварелният човек е направен от същностни неща, вода и слънце. Човек с акварелна памет. Полупрозрачна, светла, но всичко, което е драснало през въздуха, е останало там... Светла и прозирна е тази археология. Минало е нещо, живот, лястовица, облак или коза, оставило е следа, изличаваща се, но още видима. Тези акварели са запечатали като воден знак минало, което не е отминало. Следите на целия наш нетраен живот. Благодаря ти за тази акварелна памет, Иване! За убежището, което тези картини ни дават тъкмо днес и сега“. Писателят е подписал обръщението си като „югоизточно твой, Георги Господинов“.
„Във време на колективно напрежение с неясна дълготрайност всички си задаваме множество въпроси – за миналото, за бъдещето, за човечеството. Единствените отговори, които намерих за себе си, бяха от поети, писатели, художници, музиканти, от изкуството като цяло. Смятах, че физическото оцеляване като първостепенно ще измести изцяло духовното в нарасналата паника, докато безпътицата и тревожността така обзеха пространството, че отговорите сами дойдоха. Видях слънчевите, пулсиращи акварели на проф. Иван Димов, вторачих се в малките красиви неща, които бяхме забравили“, споделя Гергана Борисова. Определението за тях – „Археология на паметта“, принадлежи на проф. Чавдар Попов още от периода преди пандемията, преди да разберем колко сме чупливи и колко студено и неясно е бъдещето.
Откриването на изложбата с разговор между двамата професори – автора и историка на изкуството Чавдар Попов, може да се види във Фейсбук, в сайта на галерията и в YouTube канала на „Арте“.
Монитор
