Н а 1 ноември много поклонници от близо и далеч ще се стекат към храмовете, вдигнати в чест на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски. Те са единствените в историята на Църквата, които имат именни двойници в лицето на други просияли праведници Козма и Дамян, наричани още Римски. Последните също са лечители, като техният празник се отбелязва на 1 юли. Есенните Козма и Дамян също са силно почитани в България, като са покровители на едни от най-благословените наши обители и аязма.
Средище
Църногорският (Гигинският) манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“ се намира на около 16 км от град Брезник и на 4 км от село Гигинци, в полите на планината Църна гора, откъдето носи името си. Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ-ХІІ век.
Рисуват Светите братя с медицински инструменти в ръка.
Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През XVI век в обителта се помещавало и килийно училище.
Завист
Около 1737 – 1739 г. обаче пиротските турци започнали да гледат на събора в манастира като на конкурентен пазар, засенчващ Пиротския панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била ограбена и разрушена.
Кара Феиз
След няколко години хилендарски монаси открили лековито аязмо и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Това се случило по инициативата на двама братя свещеници - поп Здравко и поп Игнат от село Бегуновци, които станали ктитори. За да получат разрешение за възстановяване на манастира, те подарили два угоени бивола на брезовския управител Кара Феиз, бивш кърджалийски главатар, българин по произход. Черквата на обителта е завършена през 1814 г. През Възраждането манастирът отново станал важно духовно средище на района. Тук софийският митрополит е ръкополагал свещеници, а в килийното училище децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.
Чифлик
„Св. св. Козма и Дамян“ е притежавал много имоти – дарения от българските царе, от местните чорбаджии и от поклонниците. Притежавал е истински чифлик от 1200 декара ниви и ливади, 800 овце, 60 говеда, имал е собствена мандра. Всяка година на храмовия празник ставал нощен пазар. Добиваното зърно било толкова много, че при една сушава година жителите на три села са били изхранени от манастира. След Освобождението обителта постепенно запада и през 1937 г. остава без монаси. След 1944 г. е превърнат първо в концлагер, после в почивен дом и пионерски лагер. Накрая обителта е напълно занемарена, а сградите започват да се разрушават.
Възраждане
След 1989 година манастирът бавно се връща към живот. През 1998 г. духовната дейност в него е възобновена, започва възстановяване на стопанството и връщане на имотите. Облагороден е целебният извор, чиято вода е излекувала стотици миряни. Манастирът възстановява възрожденската традиция на духовно и пазарно средище на Брезнишкия край, ставайки домакин на празника „Сърцето на Граово“, който е съпътстван от аграрно изложение. Възстановена е и старата слава на манастирското стопанство, в което се отглеждат десетки биволи, овце, кози, а също така има пчелин и мандра.
Кулата и старият храм върнаха славата на обителта.
Благодарение на предприемчивостта на архимандрит Никанор, който става игумен на обителта, средства за реставрацията започват да постъпват от държавния бюджет, от частни дарения и по европроекти. Днес манастирът е напълно възстановен, включително средновековната църква и стражевата кула. А на 8 май 2011 година е осветена новата черква в манастира, посветена на свети Силуан Атонски, в която се съхранява частица от мощите на мъченика.
Свети Врачове
Светите Козма и Дамян бдят и над Кукленския манастир, където се почитат като празник както Римските лечители-адаши, така и Асийските. Сред местните хора святото място е известно и като „Свети Врач“, „Свети Врачове“ или „Свети Безсребърници“. Намира се на 4 километра от Куклен и на 16 километра от Асеновград. Обителта е вдигната до извор с целебна вода. В манастира се пази като ценна реликва ръката на свети Козма.
В Кукленския манастир се лекували и турските големци.
Не е ясно кога точно обителта е възникнала. За първи път се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на Бачковския манастир. В тази връзка някои изследователи смятат, че е построена от братята Бакуриани, които са основатели и на Бачковския манастир. По-вероятно е обаче манастирът да е основан по време на Втората българска държава.
По време на царуването на цар Иван Александър (1341 – 1371 г.) Кукленският манастир става известен с книжовната си школа и културното си влияние. Възможно е тук да са намерили убежище и някои от учениците на Евтимий Търновски, които са го придружили при заточението му в Бачковския манастир. В подкрепа на тази теза говори прочутият Иван-Александров „Песнивец“ от 1337 г., който бил открит на тавана на манастирската църква.
Средище
Прелюбопитен факт гласи, че на фона на общото разорение и плячкосване в земите на поробена България този манастир е останал невредим и през XVII век, по време на ислямизацията на Чепино. Той е закрилян от османските власти, тъй като в него са се лекували семействата на османските управници. Така по волята на Бога и през тези тежки времена святото място успява да се наложи като важно духовно средище. За неговото добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в.
През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги. В края на XVII в. се оформила и прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и калиграфи и се обучавали млади граматици и краснописци.
Около 1800 г. манастирът попада в ръцете на гръцки монаси. Те кощунствено замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи.
Стенописи
В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до 1920-те години, след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Затова изключително ценен за историята е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради. Стенописната украса на старата църква от XV век датира от няколко периода. От най-старите стенописи е запазена сцената „Страшният съд“ на източната стена на притвора, както и добре съхраненият образ на св. Архангел Михаил от ХVІ век в южната ниша.
Окови
Сред миряните манастирът дължи своята слава преди всичко на целебното аязмо, чиято вода помага при психични заболявания. Ктиторският надпис гласи: „Целебен извор на Светите Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и свети Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.“
Окови
В притвора на манастирската черква имало 12 железни окови, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода и така нощували в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до аязмото, където са били обливани с вода.
Аязмото, в което са обливали с вода лудите.
Тяхното лечение ставало по следния начин: Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял - 1, 2. На следващия ден процедурата се повтаряла, но този път броял до 3. Понякога лечението е продължавало до цифрата 2000.
По-малкия брат нарушил обета
Светите братя Козма и Дамян са родени през III век в Асия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано. Вдовицата поучавала децата си да водят богоугоден живот и да се утвърждават в християнските добродетели. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове. Заради което били наречени „безсребърници".
Изкушение
Веднъж една жена на име Паладия, която боледувала много години, ги помолила да й помогнат. Братята изпълнили молбата й и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради, но те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на Светата Троица. По-малкият брат, Дамян, приел скромния дар.
Завет
Когато по-късно Козма узнал, че Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за своята дарба, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Пръв починал Козма. Когато починал и Дамян, християните преценили, че заветът на Козма е прекалено строг и не го изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били положени в общ гроб. По-късно над него бил построен храм, в който се случвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.
Легенда: Родени са в Сандански
Прочутите братя лечители Козма и Дамян са родени в Сандански, а в техния манастир на края на града те се замонашили. Тази легенда обяснява огромната почит на местните хора към двамата безсребърници. В приписка от старопечатна славянска книга е отбелязано, че мощите на светите врачове Козма и Дамян, които са от близко до Мелник село, се пазят във Венеция.
Аязмото на манастира в Сандански.
Въз основа на тази приписка се предполага, че родното място на братята е Сандански и че най-вероятно те наистина са се замонашили в това манастирче. Факт е, че до 1948 г. този южен град се е казвал Свети Врач - по славянската дума за лекар („врач“). През турското робство манастирът бил разрушен, но въпреки това хората от околните села продължавали да почитат мястото и се събирали тук по празници. Днешният манастир бил построен върху основите на стария през 1928 г. с помощта на местните хора.
Бдят над костите на Ботеви четници
Храм „Светите Козма Дамян“ има и в село Скравена, Ботевградско. Той е издигнат през 1896 година на мястото на старата църква „Свети Георги“, изградена през 1856 година. Храмът е взел името на някогашната църква в древното селище Грамаде. Каменен кръст, пренесен оттам, се намира в църковния двор. Храмът е изографисан през 1933 година от софийския зограф Апостол Христов. Иконостасът на храма е дело на дебърските майстори от рода Филипови.
Храм Св. св. Козма и Дамян в Скравена.
В западната част на двора се намират гробовете на Мико Ст. Соларски и на още десет Ботеви четници, погребани на 3 юни 1876 г.
Константин Събчев
