0
ГЕРБ, РБ и ПФ скрепиха постигнатия в понеделник консенсус с премиера Бойко Борисов за промени в Изборния кодекс. Това стана, като депутатите от правната комисия приеха на първо четене 3 законопроекта, с които се премахва таванът за брой секции в страни от ЕС, а протестният вот ще се брои при отчитането на резултатите от мажоритарни избори - президентски и кметски. РБ всъщност удариха контра на внесения самостоятелно от ГЕРБ законопроект, но след прегласуване и с помощта на ПФ и той мина. Отпадането на ограничението от 35 секции на предстоящите на 6 ноември президентски избори ще се отрази само на вота за българите във Великобритания. Там подадените заявления
 
стигаха за разкриването на 52 секци
 
уточни пред депутатите председателят на ЦИК Ивилина Алексиева. Тя подчерта, че изборната администрация има готовност за спешно обявяване на решение за разкриване на допълнителни секции, но предупреди, че въпросът е дали МВнР ще се справи, както и дали партиите ще могат да излъчат достатъчно членове на СИК. От ЦИК и Външно подчертаха още като проблем и честата липса на обратна връзка с българите, подали заявления за гласуване във Великобритания. С приетите поправки по предложение на ГЕРБ се дава възможност за носене и на втора урна в една секция зад граница по преценка на ЦИК за максимално улеснение на сънародниците ни. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ предупреди, че очаква да има опити за умишлено затрудняване на гласуването в чужбина чрез специално организирани хора, които да правят опашки пред секциите и да
 
създават впечатления за проблеми и безредие
 
Другата промяна касае отчитането на бюлетините с отбелязано квадратче „Не подкрепям никого”. Първоначално ГЕРБ предложиха то да се брои за всички видове избори в отговор на надигналите се обвинения, че партията на Бойко Борисов опитвала да спечели служебно предстоящите избори чрез въпросното квадратче. От РБ и ПФ обаче реагираха остро, тъй като на парламентарни избори това би надуло 4-процентовата бариера за влизане в НС и двете формации трудно биха я прескочили. Затова в крайна сметка при разговорите с премиера ГЕРБ, РБ и ПФ се разбраха протестният вот да се отчита само при мажоритарни избори, а сега и правната комисия прие такъв законопроект.
Отхвърлени бяха 9 други законопроекта, с които се предлагаше премахването на задължителното гласуване и на самото квадратче „Не подкрепям никого”, както и допускане на агитация на чужд език и да не се носят урни в държави с обявено извънредно или военно положение. От БСП
 
нарекоха това квадратче „нелепица”
 
а от ДПС абсурдно творение. „Ако на президентските избори 51% от гласоподавателите пуснат бюлетина „Не подкрепям никого”, кого ще обединява избраният държавен глава - тъщата си и сватята си?”, попита гневно бившият соцлидер Михаил Миков. „Протестърството ще ви доведе до под кривата круша”, предупреди и Четин Казак от ДПС. Той за пореден път изтъкна тезата на Движението, че задължителното гласуване е противоконституционно. Данаил Кирилов пък цитира решение на Европейския съд в Страсбург, че гласуването под строй не нарушава човешки права, стига да има възможност за пускане на т.нар. бяла бюлетина, на която разновидност е именно квадратчето „Не подкрепям никого”. В петък законопроектите за промени в Изборния кодекс ще влязат за обсъждане и в пленарната зала.
 
ЦИК: Поправките ще оскъпят вота
 
Промяната на методиката за отчитане на квадратчето „Не подкрепям никого” и броенето му за резултатите на президентския вот ще оскъпи изборите. Това предупреди председателят на ЦИК Ивилина Алексиева депутатите от правната комисия при приемането на промените в Изборния кодекс. Тя уточни, че допълнителните разходи ще са необходими за промяна на програмния продукт на „Информационно обслужване” за изчисляване на резултатите от вота, както и за обучения. Алексиева обаче не можа да се ангажира с конкретна сума, но подчерта, че това трябва доведе и до промяна в приетата вече от МС план-сметка за изборите.