- Шеки, ти си един от най-запомнящите се участници в последното издание на „Гласът на България“. Уви, не успя да стигнеш до финал, но пък спечели сърцата на феновете. С какви чувства се връщаш към това приключение?
- Страхотно приключение и изживяване - това е една страхотна сцена и реклама за мен. Научих и много неща там - от бенда и вокалните педагози. Не очаквах успех, продължение в шоуто и тази реакция у хората. Мислех да изпея песен в ефир от скука след дългия локдаун. Да изпея нещо на феновете си, да не ми се обърне журито и да си тръгна. А то стана егати фурора. Все още ми пишат непознати и ме поздравяват. Няма ден, в който по улиците някой да не ме поздрави. Бях чут. Благодаря на формата и на хората!
- На какво те научи участието в шоуто и какво ти даде?
- Шоуто ме научи на дисциплина, на начин на работа и ме накара да давам най-доброто от себе си и да контролирам гласа си. Шоуто ми даде популярност. Намерих нови фенове, тази красива сцена, този спектакъл, топли спомени и минути слава... Сякаш си звезда.
- Продължаваш ли да поддържаш контакт с треньорите?
- С треньорите се чуваме от време на време, по някой поздрав. Мразя да се натрапвам и да досаждам. Не се върти около мен светът (смее се). Треньорите са интелигентни, можещи и успели наши артисти. Пожелавам им здраве и успехи.
- Каква е историята ви с Любо Киров?
- С Любо от 20 години се знаем само на кимане и поздрав по клубните сцени. По-късно той много напредна и го добавих във Фейсбук. Бях останал без работа, без участия - кофти период. Телефонът не звънеше, бях забравен. Написах си на стената във Фейсбук - „Ехх... имам нови песни, а няма как да ги реализирам в студио“. И хоп на секундата ми пише Любо с думите: „Здравей, искам да помагам“. И ми помогна за записи и за залата, където представих албума си. Дойде с колата си в квартала ми, седнахме в една бензиностанция за 10 минути и предложи помощта си. Страхотен, добър и духовен човек. От сърце му благодаря. Нека е здрав и щастлив.
- Отвориха ли се врати пред теб след участието ти в шоуто?
- Еми да. Имах доста внимание от феновете. От много телевизионни предавания ме поканиха като техен гост. Последно бях в БНТ 1 при Васил Върбанов в „Моят плейлист“. За лятото имам интересни покани. Благодарение на това, че съм видян в „Гласът на България“. Обаждам се за голям фест и питам мога ли да участвам и организаторът казва: „Казвай какво искаш, вчера те гледах в Гласът... Супер беше“ (смее се). Да, голяма реклама и сега ще бера плодове от нея. Благодаря на „Гласът на България“.
- Какво ти пишат феновете, след като те гледаха на малкия екран?
- Пишат ми чудеса, чак пускам сълзи. „Шеки, жесток си, велик си“, „Най-добрият бг рок глас“, „Готин си“, „Шеки, супер си“, „Ти си Дио, ти си Ковърдейл, ти си Робърт Плант“, „Шеки, световен си“, „Шеки, ако бе чужденец, отдавна да си звезда“, „Шеки, накара ме да прослушам рок“, „Шеки, трогна цялото ни семейство“, „Шеки, сто пъти си пусках изпълнението ти“, „Шеки, заслужаваш успех“ и ей такива неща.
- Преди две години отново се яви на кастингите в шоуто, но нито един от треньорите не се обърна тогава. С какво това те промени и как ти помогна, за да стигнеш тук, където си сега?
- Да, нямах успех преди години. Треньорите някак не ме приеха, но и не бях много емоционален на сцената. Песента не ми пасна и в началото се шашнах малко и не изконтролирах гласа си в началото на песента и затова и нямах успех. Изгледах си пеенето и си казах: „Аз мога повече. Ще се подготвя супер, ще ми се падне по-добра песен и ще завърша това. Няма да го оставя така. Имам незавършена работа в това шоу. И видях след години кастинг и локдаунът още повече ме нахъса и реших да участвам.
Ивайло Ранов - Шеки.
- Миналата година издаде и втория си самостоятелен албум Burning Sky. Каква е неговата история и колко време ти отне работата по него?
- Написах песните и реших да действам и да записвам. Помогна ми Щерьо Арабаджийски, столичен бизнесмен, добър човек, подкрепящ изкуството. И други приятели бизнесмени ми помогнаха - Люси Джамов и т.н. С цялата банда записахме само песента Burning Skу в Пловдив. В нея участва барабанистът Стефан Трайков от пловдивската група Zoom. Пропаганда студио - на пулт Пламен Божиков. Останалите песни записах с младия талант Алекс Томов (BELMONTE), който е само на 19 г. Той записа китара и бас и направи електрони барабани - програмира ги за песните. Записахме в неговото студио Belmonte Records. Страхотен талант и човек. Благодаря му от сърце. Малко вокали записах и в Тонстудио 2, а Илия Ранков записа баса за една песен. За една от песните барабани записа Живодар Димитров от „Джон Стийл“, а като гост соло се включи Захари Борисов. И така албумът е налице - рок-хеви. Музиката е моя, както и част от текстовете. Останалите текстове са написани от моя холандски приятел - театрал, фотограф, басист и текстописец Марсел Фенс. Дизайнът на корицата ми направи Борислава Любомирова Кръстева, тя живее в Италия.
- Работиш ли по нещо ново в момента?
- Да, пиша сингъл към албума. Ще бъде продължение с три песни и ще се казвa Burning Sky 2. Надявам се до лятото да е готов.
- Как ти се отразява продължаващата вече 2 години пандемия? Оптимист ли си за бъдещето?
- Това все още не вярвам, че ни се случи. Цивилизация, наука, прогрес, а загинаха толкова много хора. Нека почиват в мир. Ужасно е. Обезвери ме, изтощи ме, изтормози ме и ме разгневи. Вече съм на 48 г. и няма вечно да съм млад, а тези млади години ги живея в стрес, окови, забрани и пандемия. Чувствам се стъпкан и размазан. Все още не вярвам, че сме в това, което се случи. Искам да е лош сън, да се събудя и да си отдъхна. Загубихме наши музиканти. Поклон! Лоши времена. Дано скоро всичко свърши. Положителното е това, че този вирус не тормози дечицата. Едно дете трябва да е щастливо и усмихнато. Пожелавам здраве и щастие на дечицата... Здраве за всички ни и усмивки!! Ще минем и през това. При едни е имало робство, после Първа и Втора световна, Хирошима, Чернобил... На нас ни се падна пък тази гадост - Ковид. Да сме здрави и силни и на крака! Благодаря на медиците! И от тях загубихме в тази битка.. Поклон и пред тях!
Китаристът Иван Сталев от група John Steel.
- Преди 6 години имаше планове да напускаш България.
- Винаги съм искал да напусна страната. Тук на рок певец няма какво толкова да се случи. България е красива. Обичам я, но и е страна, която може да убие мечтите ти - не във всичко, но да си рок певец е супер трудно. Ние, българите, минахме през толкова много неща. Силни сме, сърцати, талантливи, работливи и сърдечни. Но трудният живот ни промени. Има прогрес и напредък, но сме далеч от Европа. Все да заминавам, но си останах тук - заради куче, заради семейството ми, заради познатите улици и лица. Също така имам и клаустрофобия. Тя е спирачка за някои неща - самолети, влак под Ламанша и подобни. Абеее прецакан съм (смее се). Правя каквото мога, но времето дали ще ми стигне. Иначе все си мечтая как пея в Англия или Щатите и как някой ме харесва и ми подава ръка. Дава ми шанс. Хората с комплиментите си към мен. Това ме е карало да напусна България, но ето че все още съм тук. Ако има нещо да се случва на някого, то ще му се случи, дори да е в най- малкото и далечно, забравено селце. Нека видим! Ако не - просто не е било писано.
Басистът Петър Петров от John Steel.
- Ти си първият български музикант, който започна да прави трибюти на български банди. Продължаваш ли това успешно начинание?
- Да, аз съм първият. През 1999 г. направих трибют на „Блек Сабат“, периода им с Ози, за да привлека внимание към себе си. Иначе днес не съм много фен на трибютите, макар много да съм правил. Те са добра реклама, но и застой. Имитатор завинаги. Един музикант артист в един момент трябва да намери, да открие себе си и да даде на публиката си нещо от себе си. Иначе си губиш времето и ползваш песните на звездите, за да имаш публика и да изкараш някой лев.
- Тази година ще идват едни от най-големите банди - „Джудас Прийст“, „Уайтснейк“... Ще се видиш ли с твоите любимци?
- Идват велики имена. Надявам се да ги посетя, пък и дано някой промоутър ме покани да подгрявам. Ще е яко - бира, рок и световни звезди. Шум и момичета.
Барабанист в групата на Шеки - Иван Тонев от Духовия оркестър на Димитровград.
- Има ли живот извън музиката?
- Живот имаш, щом си жив и здрав... Благодаря на Господ, че съм в сила и с усмивка в тези трудни времена. Слушам музика, рисувам, излизам по барове, пия бира, пуша пура, свалям мацки. Най-любимо ми е да изляза на бар с момиче, което харесвам, да има тръпка, супер яко е. Те все някакви много млади ме харесват и това не води доникъде. Трябва и деца, и жена вече, ама към 65 здраве и живот. На детето ми в детската градина ще казват: „Ееей, дядо ти дойде“ (смее се).
- Ти си голям приятел на кучетата. Разкажи ни за твоите любимци и откъде тази любов към тях?
- Когато съм се родил, родителите ми са били само на по 21 г. и са имали нужда да им помагат бабите и дядовците. Моят дядо Методи, който работеше в ловно стопанство, ме закърми с любов към животните. През целия си живот винаги съм се грижел за улични кучета. Баща ми ми подари куче - овчарката Чарли, която гледах 14 години. После станах приятел с едно куче от улицаа - Рошко. Прибрах го от приют, защото, ако не го бях осиновил, щяха да го убият. Шест години живя. Тъкмо приключих с кучетата преди две години и тръгнах една вечер за работа към бар и някой беше изхвърлил на стълбите едно малко жълто кученце. Със сестра ми просто си го прибрахме и го осиновихме. Майкъл вече 2 години е с нас, в златен цвят е и е много щастлив.
Музикалният продуцент Алекс Белмонте
- Къде могат да те срещнат феновете скоро?
- На 5 февруари имаме концерт в клуб RockIt в София, където ще покажа доста от авторската си музика, а за следващи неща - който се интересува, нека да ме следи във Фейсбук.
- За какво мечтаеш?
- От 16-годишен мечтая да бъда рок звезда. Първо започнах с барабани, след това чух Брус Дикинсън, певец на „Айрън Мейдън“, и той ме провокира да започна да пея. Оттогава мечтая до ден-днешен да бъда успешен рок певец. Ако това се сбъдне някога - ще съм благодарен на създателя, че е изпълнил моята мечта. Правя всичко възможно да я постигна, не се отказвам, колкото и да ми е трудно. Вярвам в себе си и вярвам в музиката. Аз не съм я избрал, тя е избрала мен, значи съм специален за нея. Ще направя всичко възможно, без годините да са пречка, за да се докосна до мечтите си. Надявам се да успея. На това съм посветил своя живот. Благодаря на всички западни и български изпълнители, които са ми дали нещо и са ме мотивирали!!
Екатерина Томова
