Л азаровден е един от най-красивите символи на пролетта и природата. Днешният празник е свързан с редица обичаи, част от които се спазват от милиони българи, а други са останали живи в редица градове и села. Някои обаче са забравени в миналото.
Така например преди години традицията е била на този ден момците да искат ръката на своите избраници. По повод празника сме избрали 10 любопитни факта за Лазаровден и свързаните с него обичаи.
1. Няма постоянен ден в календара
Лазаровден е един от празниците, които нямат постоянен ден в календара. Той се отбелязва винаги в съботата, предхождаща Великден. Нарича се още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. В библейския разказ се свързва с Лазар, когото Исус Христос възкресява на четвъртия ден след погребението му като благодарност за неговото гостоприемство. Според писанията Лазар живее още 30 години в строг пост. Лазаровден е част от Великденския празничен цикъл, който се характеризира с прехода от зимата към лятото, а от митологична гледна точка това е преминаване от смърт към живот.
2. Христос възкресява Лазар
Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, когото Исус изважда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. Образът на Лазар в българската народна митология е с брадва, разсичащ дърветата и разчистват пространства за хората.
3. Празник на нивите и горите
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Въпреки че е християнски празник, традиционното отбелязване на Лазаровден у нас не е свързано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически стопански ритуал.
4. Поставя начало на Пасхалното тържество
На Лазарова събота се поставя началото на Пасхалното тържество. По време на св. литургия църквата прославя Христос като възкресение и живот, който още преди своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.
5. Обичаят идва от древността
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родово-племенните взаимоотношения. Участничките в обичая най-често са момичета до 12-13 години, девойки, които стъпват в моминството. Както коледарите пеят на момите, така лазарките се обръщат с песен към ергените, наричат за плодородие и берекет и играят хоро.
6. Момите си избират кума
В различните краища на страната са запазени различни предания. В Ловешко например непосредствено след лазаруването момичетата отиват край реката, където си избират кума или кумичка - девойката, на която предварително сплетеният венец от върбови клонки се понася най-бързо по течението на реката. Този обред се нарича кумичене. На втория ден на Великден на кумицата се носи специален хляб – кукла с червено яйце в средата. В Източните и Средните Родопи пък лазарките изпълняват обичай за дъжд.
7. Поверия витаят около него
Съществува поверие, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и плодородие през следващата година. Традицията повелява стопаните да даряват момичетата с яйца, орехи, пари. Ритуалното обикаляне има характер на вербална магия. Според друго поверие девойка, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея, а според трето - лазарски песни се пеят само на Лазаровден, защото иначе ще вали град, а на момите ще им излязат циреи.
8. На места се прави задушница
В Североизточна България на места се прави т.нар. Лазарска задушница. Според вярванията на Цветница се разпускат умрелите от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, в навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или навръх Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.
9. Днес късаме върбовите клонки
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). В неделя по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на миряните. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.
10. Лазар и Лазарина с повод
На Лазаровден имен ден празнуват над 6000 българи. От тях над 4400 са мъже, а останалите - жени, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Повод да почерпят имат Лазар, Лазарина, Лъчезар, Лазарка, Лазо, Лалка и др. Най-много обаче са именниците утре - на Цветница. Над 358 000 българи с имена на цветя и растения ще имат празник в неделя. На второ място по многобройност е Ивановден.
Ивона Владимирова
