Б арон Едуард Луи Жозеф Меркс, известен като Еди Меркс, е роден на 17 юни 1945 г. в белгийското градче Меензел Киезегем. Той е смятан за най-великия колоездач-бегач на всички времена, като е наричан Канибала заради безкомпромисното му и всепобеждаващо каране. В спортния си актив е записал 525 победи, сред които са три световни титли, пет обиколки на Франция, пет обиколки на Италия, куп състезателни пробези из цяла Европа. В колекцията му от медали липсва единствено олимпийският, който обаче печели синът му Аксел на игрите в Атина през 2004 г. Сега Еди Меркс кара безметежно пенсионерство, живеейки в Белгия, Испания и Италия. Знае се, че е стар футболен запалянко и поради тази причина в. „Гадзета дело спорт“ го разпита за това-онова преди четвъртфинала в петък между Италия и Белгия.
Барон Едуард Луи Жозеф Меркс, известен като Еди Меркс, е роден на 17 юни 1945 г. в белгийското градче Меензел Киезегем. Той е смятан за най-великия колоездач-бегач на всички времена, като е наричан Канибала заради безкомпромисното му и всепобеждаващо каране. В спортния си актив е записал 525 победи, сред които са три световни титли, пет обиколки на Франция, пет обиколки на Италия, куп състезателни пробези из цяла Европа. В колекцията му от медали липсва единствено олимпийският, който обаче печели синът му Аксел на игрите в Атина през 2004 г. Сега Еди Меркс кара безметежно пенсионерство, живеейки в Белгия, Испания и Италия. Знае се, че е стар футболен запалянко и поради тази причина в. „Гадзета дело спорт“ го разпита за това-онова преди четвъртфинала в петък между Италия и Белгия.
- Казвате често, че сте един от нас, италианците. Защо?
- Италия е моята втора родина, другият мой дом. Надбягвах се тук, побеждавах, нямаше да има Еди Меркс, ако не беше Италия.
- Да поговорим ли малко за футбол?
- У дома винаги се е говорило повече за футбол, отколкото за колоездене. Живехме до стадиона „Фалон“ в източната периферия на Брюксел, в предградието Сен Ламбер Волюве. В началото на кариерата ми направо правех луди белгийските журналисти, защото им приказвах все за футбол, а не за колоездене...
- Следите ли европейското първенство?- Да, но от далеко. Белгия не ме убеждава, не играе модерно. Пообеждава, разбира се, и трябва да сме доволни. Ама единственият отбор, който видях да играе добре, бе Италия. Чиро Имобиле, Лоренцо Инсиние... Другите не ги познавам добре. Ама не и срещу Австрия, там Италия малко се поизмъчи.
- Какво не ви харесва в играта на Белгия?
- Това беше едно велико поколение за нашия футбол. Ама то не спечели нищо. И това е огромен дефект.
- Не харесвате ли треньора Мартинес?
- Той е много добър, но прекалено играе в отбрана. Белгия има един велик вратар, а срещу Португалия Еден Азар беше страхотно добър. Но Лукаку на практика въобще не направи нещо, за да бъде забелязан на терена. Познавам го, откогато играеше в „Андерлехт“ преди години. Познавам и Азар, той е запален по колоезденето, много добро момче е.
- А вие играехте ли добре?
- Спортните дисциплини винаги са ми се отдавали, просто съм предразположен към спорта. Преди колоезденето моят предпочитан спорт бе баскетболът. Но на практика занимавал съм се с всичко – бокс, тенис, крос, билярд, дори и футбол. Започнах да играя в юношеския отбора на „Рейсинг Уайт“, защото базата му бе недалеч от вкъщи. Явно видяха в мен някакъв талант, защото веднага ми подариха екип и обувки. После си изгубих клубната карта, поискаха ми 20 франка, за да ми я преиздадат и аз се отказах.
- Но продължавате да обичате футбола, нали?
- Станах много близък с „Андерлехт“, голям негов фен, благодарение на моя приятел Паул Ван Химст. Когато той тренираше „Андерлехт“ в средата на осомдесетте години, ходех даже в чужбина, за да гледам мачовете на отбора за Купата на европейските шампиони.
- А правехте ли по някое мачле от време на време?
- Да, организирах мачлета, когато бягах, за да се поддържам във форма през зимните месеци. Понякога дори играехми срещу отбора на италианските колоездачи, обличайки фланелките на фирмите – техни спонсори. След това участвах в отбора на ветераните на „Андерлехт“ с други спортисти – стара слава. Играех в средата на терена, халф, като хората идваха на стадиона преди всичко, за да гледат Еди Меркс.
- Но вие май сте фен и на „Барселона“?
- Понякога, преди да се появи коронавирусът, ходех на „Камп Ноу“. Харесва ми красивото, а Лионел Меси е красотата във футбола.
- Кой е най-великият футболист, когото сте гледали как играе?
- Пеле. Харесваше ми много и Йохан Кройф.
- А кой е най-силният белгийски футболист според вас?
- Ван Химс. И не за това, че сме приятели, приятелството няма нищо общо.
- Вашият син Аксел също играеше футбол, преди да избере колоезденето...
- Играеше в младежкия отбор на „Андерлехт“ – десен бег. Притежаваше добър поглед върху играта, но нямаше достатъчно сила. Така каза Ван Химст. Игра до петнайсет години и половина, след което предпочете велосипеда. Винаги е имал спортна фигура, но в онзи момент разбрах, че притежава и характер. Аз никага не бих избрал да въртя педалите, ако баща ми бе Еди Меркс. Казах му, че ще е по-добре, ако тръгне по друг път. Той не ме послуша и стори добре. Важното в живота е да правиш това, което ти харесва.
- Кой е първият ви спомен от Италия?
- Джина Лолобриджида. И после финалът на най-известния пробег в Италия Милано – Сан Ремо...
- Имате ли много прители в Италия?
- Да, много са и ми липсват всички. Откакто ни връхлетя този вирус, повече не пътувам. Искам час по скоро да се завърна в Италия. Но имам много приятели италианци и в Белгия.
- Италианците идваха у вас, за да работят, нали?
Зная, много от тях ставаха копачи в мините. Познавах не един и двама, но днес наследниците им отвориха ресторанти, кафенета и са много добре. Те са мои приятели.
- Не се ли изкушавате да ни кажете нещо неприятно за петък вечерта?
- Надявам се само това да бъде един хубав мач. Не само отбрана и пак отбрана. Ще се радвам, ако Белгия стане шампион, но трябва да играят много по-добре от досега.
- А днешното колоездене харесва ли ви?
- Да, бегачите са непрекъснато в атака, а не като треньора Мартинес...
Монитор
