- Д-р Стефанов, Асоциацията на дунавските общини предупреди за критична ситуация, която засяга жителите по поречието на река Дунав заради спряната обществена поръчка за ларвицидна обработка срещу комари, която оставя региона без навременна защита срещу насекомите, които са носители на опасни инфекции. Имахте ли разговори със здравните власти, за да се търси решение на този проблем?
- Да, имахме онлайн среща със служебния здравен министър д-р Михаил Околийски и заместник-министъра Димова в сряда. Понеже те казаха, че вариантите за реакция са се изчерпали, ние им предложихме различни възможности, върху които да мислят. Разбрахме се до два-три дни да ни дадат отговор кой вариант е най-чист по отношение на закона, за да можем да продължим напред. Аз изразих мнение, като кметът на Русе ме подкрепи, че ако до 10 май не се направи ларвицидна обработка, оттам нататък изпускаме ситуацията.
- Защо е необходимо да се действа толкова бързо?
- Все още има шанс да има ефективна ларвицидна обработка поради факта, че нивото на река Дунав е достатъчно високо и няма още разкрити затони – такива големи гьолове, които се получават при островите. Освен това температурите в момента са по-ниски от обичайното, което забавя развитието на ларвата на комара в биотипите. Трябва обаче
да се действа, защото вече започнаха да се люпят първите поколения комари. Изключи ли се първото поколение комари, оттам нататък трудно бихме се преборили с високата популация. Затова трябва да се действа спешно.
- Ситуацията не може ли да се овладее чрез пръскане при вече големите комари?
- Третирането на терените с наземна техника срещу имагото - възрастния комар, не е високоефективно. Именно затова държим да се направи ларвицидна обработка, т.е. ларвите да се унищожат още преди да се превърнат в комари. Кметовете от Асоциацията на дунавските общини се съгласихме, ако министерството или самата държава закупят биоцидните таблетки за третиране на биотопите, ние като общини сами ще си третираме площите. Готови сме да обработим всички биотипи - колко ще е законно не знам, даже сме готови да понесем съответно някакви финансови санкции, ако има. Важното е населението да е спокойно и наистина да сме сигурни, че ще го запазим здраво. Не само него, но и животните. Ние говорим само в един аспект - за здравето на хората, но тези заболявания са и по животните. Знаете, че голяма част от заболяванията по животните се предават чрез месото, млякото и яйцата на хората. Така че нека не стигаме дотам да направим една затворена верига и нека прекъснем тази ситуация, докато има възможност.
- Какви бяха предложенията на Асоциацията на дунавските общини към здравния министър?
- Едното предложение, както вече споменах, е държавата да предостави биоцидните таблетки на общините, защото за нас е непосилно да ги купуваме. Първо, нямаме финансов ресурс за това и второ, за да ги купим, трябва да пуснем обществена поръчка, което допълнително ще отнеме време.
- А те налични ли са или проблемът е, че няма кой да обработва с тях?
- Биоцидни таблетки има навсякъде. Тепърва държавата, най-вероятно, ще трябва да ги осигури. Тя се е надявала таблетките да бъдат доставени от фирмата изпълнител, която ще спечели обществената поръчка и която евентуално ще извършва тези обработки. Освен че се нагърбихме сами да си третираме, ако получим препаратите, ние им предложихме и вариант, който ми се струва доста по-смислен. Докато има жалба на обществената поръчка, Министерството на здравеопазването няма право да пуска нова поръчка със сходна дейност. Затова им предложихме това нещо да го направи Министерството на земеделието и храните в лицето на Българската агенция по безопасност на храните. Те могат даже директно да възложат изпълнението на тази процедури. Другият вариант е да се обяви частично бедствено положението и съответно държавата да поема ангажимента без обществена поръчка или съществува един член, по който може много да се съкрати времето на обществената поръчка – между 5 и 7 дни, да се избере изпълнител и съответно незабавно да започне третирането на биотипите. Така че това са всички три варианта, които ние предложихме. Чакаме наистина обратния отговор, за да разберем кой от тях биха приели и кой вариант за тях е най-законосъобразен. Ние не искаме незаконни действия, ние искаме в рамките на закона, макар и да вървим на ръба на бръснача, както се казва, да запазим здравето и комфорта на населението.
- Колко души засяга този проблем?
- Казах на здравния министър, че тази ситуация засяга над 800 000 жители по поречието на река Дунав. Това са 35 общини. Моята община има на територията си седем острова. За какво става дума? Отделно двете общини - Сиво поле и Тутракан имат една голяма влажна зона Калимок-Бръшлен, която е природна даденост. Няма как ние да се намесваме. Всичко това е държавна собственост. Получава се така,че ние ще трябва да третираме терени, които са държавна собственост, което е незаконосъобразно. Но няма значение, защото е важното да си свършим работата и хората да са защитени.
- Този проблем не засяга ли цяла България?
- По принцип засяга цяла България, така е, но там, където има речни корита, трябва да сме по-бдителни. Ние лобираме и за градовете, през които минават големи реки като Искър, Марица, Янтра, Бели Лом и Черни Лом. Това са все реки, които създават предпоставка за биотипи и съответно за развитие на комари. Отделно има общини, които имат много блатисти места. Понеже по поречието на Дунав ситуацията е по-сложна, ние от Асоциацията на дунавските общини подскочихме първи. Интересното е, че кметовете от други общини не са се обадили още. Ние ще се борим със зъби и нокти ларвицидната обработка да се осъществи и държавата да си свърши работата, макар и частично.
- Сам казахте, че ако не се извърши ларвицидна обработка срещу комари, ситуацията ще стане много сложна. Какви са рисковете за хората и селскостопанските животни? Знаем, че всяка година в Бългaрия се регистрират болни хора от западнонилска треска, която се предава именно чрез комари.
- Да, в България мога да кажа,че западнонилската треска е доста разпространена. Така че това не е някаква новост и нещо, което да изненада някого. Първите 11 случая на западнонилска треска по кокошките в България съм ги констатирал аз преди повече от 20 години. Става въпрос за домашни кокошки в един двор в Тутракан. Конете и магаретата също са носители на западнонилска треска.
- Какви други опасни инфекции пренасят комарите?
- Комарите пренасят и много други инфекции, сред които японската треска, жълтата треска, денга, зика, малария. Разпространяват и паразитното заболяване дилофилария, което също започна доста да се разпространява в България. Освен здравни рискове тук става въпрос за икономически загуби. Когато животните са поставени под атака на комари, млеконадоят им пада. Яйценосната дейност при кокошките пада. Продукцията на месо също.
Всички тези рискове трябва да се знаят от министрите, защото незнанието не ги оправдава. Те са хуманни лекари и не всеки е длъжен да разбира от заразни болести. Има си тясно специализирани професии, както е в медицината, но когато заемат тези постове, нека се заинтересуват и да се допитат до нас, кметовете, които сме на терен, за да им кажем как би станало най-добре и най-безболезнено. В крайна сметка може да сме Североизтокът, може да сме изостанал район, но и тук живеят хора, които също искат комфорта, който го имат и хората на жълтите павета. Нашите хора не са по-долно качество от тези в София например.
- Какво е положението, когато се пръска, и какво може да се очаква, ако наистина не изпълни тази обработка срещу комарите?
- Ако наистина няма ларвицидна обработка на терените с помощта на държавата, дали тя ще го извърши или ние с нейна помощ, сме решили да застанем до всички главни пътни артерии и да протестираме, защото това не може да продължава по този начин. Второто ни искане е от следващата година обществените поръчки да започнат още през юни или юли. Така, ако има някакви обжалвания, поне до януари и февруари да имаме вече избран изпълнител и през март да се третира. Така или иначе, ако изпуснем сега ларвицидната обработка на биотипите, ние ще правим наземно пръскане, което не е толкова ефективно.
- Доколко е ефективно то?
- Трябва да се знае, че ефективността при наземното пръскане срещу възрастните комари е не повече от 25%. Срещу тях се пръска със специални превозни средства, които правят димна завеса. Авиационното третиране срещу комари не е ефикасно. При него първо се убиват много пчелни семейства, които са много полезни насекоми. Освен това препаратът попада върху листата, а комарът никога не е на листото, той винаги каца под листото. Така че и тук ефективността не е много голяма.
- Друга заплаха за общественото здраве са кърлежите. По данни на Националния център по заразни и паразитни болести само за миналата година близо 500 души са се заразили с болести, които се пренасят от кърлежи. Какви инфекции могат да разнасят и как ефективно може да се контролира популацията им?
- Кърлежите са не по-малко опасни от комарите. Общините третират терените срещу тези паразити. И те пренасят опасни заболявания. Общините обработват всички терени, които са със зелени площи - детски градини, футболни игрища, спортни площадки и паркове. При тях има доста сериозни заболявания, които пренасят, като лаймската болест, марсилската треска, кърлежовия енцефалит, ерлехиозата и други. В някои случаи и туларемията може да се пренесе от кърлеж. Всички тези заболявания се срещат както при хората, така и при животните. Затова наистина всички общини в Република България правят обработка на терените, за да може да се намали популацията на кърлежите и съответно да не се допусне разпространение на тези заболявания по хората и по животните.
Това е той:
- Роден е през 1965 г.
- Кмет на Тутракан
- Има докторска степен по ветеринарна медицина
- Има две специализации. Едната е по заразни и паразитни болести, а втората е по безопасност на храните от животински произход
- Работил по ирадикация на беса на лисиците, който той е констатирал в България. Работил по ирадикацията на шапа и птичия грип. Работил по класическата чума по дивата свиня, която също констатира у нас
- Първият ветеринарен лекар в България, който има публикация в Световния журнал по ветеринарна медицина
Милена Димитрова



















